Ромен Гари
Голям гальовник (18)

18.

НА ДРУГИЯ ДЕН той ме представи на останалите си ученици. Признавам, че тези срещи бяха мъчителни за мен и не мога да се въздържа от известна хладина и дори малко враждебност по отношение на тях, понеже тези хора без съмнение си въобразяваха, че аз идвам тук тласкан от самотата и защото си нямам никого в моя живот, с когото да говоря, какъвто бе техният случай. Но аз си имам госпожица Драйфус и ако все още нищо окончателно не се е случило между нас, то е просто защото изчаквахме да се опознаем по-добре. Госпожица Драйфус, подобно на мнозина млади африканки, е много плаха и лесно се стряска — поради сърните. А по трасето винаги има и други пътници.

От всичко на света най-необходима ни беше една засечка на асансьора.

Онази нощ сънувах, че асансьорът е спрял между етажите и все не успяват да го оправят. Щеше да е чудесно, но за съжаление госпожица Драйфус този път я нямаше, бях сам, съвършено сам, залостен между етажите, това беше кошмар, както често им се случва на сънищата. Натиснах всички копчета, на които пишеше „повикване“ и „бърза помощ“, но те не отговаряха. Събудих се със страхотен ужас, взех Голям Гальовник в скута си, той повдигна глава и ме изгледа със своя несравним израз на безразличие, както всеки път, когато съм в плен на склонностите си и той иска да ме успокои — пълно безразличие, сякаш желае да ми каже, че е тук, до мен, неизменно на пост, че всичко си е пак така.

Имаше един господин Дюноайе-Дюшен, бакалин, той получава маслото си направо от Нормандия и ми го съобщи тутакси, сякаш за да избегне всякакъв извор на недоразумение помежду ни. Не знам защо ми го каза с такава твърдост, докато ми стискаше ръката и ме гледаше право в очите: „Дюноайе-Дюшен. Аз получавам маслото си направо от Нормандия.“ Няколко дена поред си мислех за това, дали пък не беше франкмасон? Франкмасоните май притежават нещо общо и го предават помежду си братски, посредством белези и ключови думи със съдържание. Или може би той нямаше никакъв друг отличителен белег, по който да го разпознават, и просто искаше да ми намекне, че не е кой да е. Някои хора трудно излизат. Веднага го предразположих:

— Кузен. Аз отглеждам питон.

Случва се двама непознати да си кажат всичко в купето, без задръжки. Нямат причини да се страхуват, тъй като не се познават.

Имаше там и един господин Бюрак, който е зъболекар, но би желал да е диригент. Той сам ми го каза още щом седнах на стола до него под погледа на крачещия по паркета г-н Паризи, след като си бяхме стиснали ръцете.

— Бюрак, произходът ми е полски — каза ми той. — Аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.

Все още се намирах под въздействието на пресния случай с маслото от Нормандия и за миг се изплаших. Някои хора изневиделица ти правят пожароопасно признание, за да се докопат с последни сили до твоето дружелюбие и да установят връзка с теб, признаци на доверие. То е психологически метод. Мисля, че се показах на висота. Трябва да кажа, че го разбирах. Аз също бих желал да съм някой друг, да съм аз самият. Има разни случаи. Той може би чуваше прекрасна вътрешна музика, с медна група, цигулки и тимпани и искаше целият свят също да я слуша, с оглед щедрост, но е необходима публика, необходими са любители, внимание и изразни средства, на хората не им е приятно да се обличат и напразно да се разкарват. Тъкмо на това му викат съзвучие. Вътрешната музика е нещо, което се нуждае от външна помощ, без нея тя се превръща в адски грохот, защото никой не я чува. Той държеше ръката ми в своята — едър плешив човек и нос с голям мустак, в живота беше зъболекар, на шейсет години, меко казано, а за един диригент, който е все още зъболекар, това не е малко.

— Бюрак, произходът ми е полски. Аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.

— Влизам ви в положението по-добре от всеки друг — му казах аз, — прекарал съм целия си живот при курвите и нали разбирате.

Господин Бюрак отдръпна ръката си и ме изгледа така — да, така, друга дума няма. Дори лекичко отдалечи стола си.

Пък аз исках просто да му кажа, че също бих желал да съм.

От друга страна, в израза „себеподобните ни“ има страшно много истина.

Дори надникнах в речника, но там имаше нещо калпаво, нещо скалъпено. Пишеше „съм — съществувам“. Не бива да се доверяваме на речниците, тъй като те са създадени специално за нас. Конфекция е това, в тон с околната среда. Когато един ден излезем оттам, ще стане ясно, че съм подразбира и означава съм обичан. То е едно и също. Но те го избягват. Погледнах дори на раждане, но и там го избягваха.

Ще се учудите, когато ви кажа, че Андите трябва да са много красиви. Казвам го без връзка, за да покажа, че съм свободен. Държа на свободата си повече от всичко друго.

Тук му е мястото да отбележа, че днес Голям Гальовник започна нова смяна на кожата.

Това е дълбоко оптимистично явление в живота на един питон. Великден, Йом Кипур, надежда, обещания. Дългото наблюдение и моите познания за питоните са ми позволили да стигна до извода, че в техния живот линеенето е най-вълнуващ миг, когато се чувстват пред прага на нов живот, с осигурена неподправеност. Това е тяхната човечност. Всички изследователи на питоните — ще приведа като примери само професорите Грюнтаж и Куниц — знаят, че линеенето пробужда в тези симпатични влечуги надеждата, че са пред прага на съвсем друго животинско царство, на вид с пълни гърди.

Но винаги се озовават пак в тия. То е техният обществен напредък, с повторна употреба на отпадъчните продукти от линеенето за следващо въвеждане в оборот, икономика и пълна заетост.

Изтървах две занятия покрай линеенето на Голям Гальовник, стоях до ложето му, за да му подавам, образно казано, десница, добро е за самочувствието. Знам си, че пак ще се намери в по-раншното си състояние на отломък чрез изобщата си форма, но когато една жена се напъва с обещание за раждане и нейният завеждащ й държи ръката, трябва да изразяваме обнадеждаване.

Дори си признавам, че ми се е случвало да се съблека, за да си направя основен преглед от главата до петите, и една сутрин открих на бедрото си някакво червеникаво петно, но през деня то се изгуби.