Ромен Гари
Голям гальовник (30)

30.

ЕДНО БЕШЕ СИГУРНО: Голям Гальовник не е могъл да излезе, понеже няма ключ. Значи оставаше само да отработва допълнителни часове в службата. Малка беше вероятността да е отишъл при милосърдните курви, той обикновено ходи там между дванайсет и два, през мъртвите часове, понеже си въобразява, че има по-малко мъже вътре. То си е чиста умствена нагласа, но какво да го правя. Не можех да повярвам, че е разкрит в метрото и премазан с токове, понеже когато се връщат вкъщи след работния ден, жителите на голям Париж са твърде изтощени и много-много не се изявяват. Не мислех, че и полицията е замесена, понеже всъщност тя няма нищо против, ако е въпрос само за пълзене.

Не бих могъл да ви дам повече сведения за моето състояние на обърканост тъкмо по причина на състоянието. Нека спомена все пак, че, както са казвали във века на Просвещението, малко по малко успях да се развържа и да възвърна обичайното си състояние на картезианско Просветление. Ясно беше, че Голям Гальовник е излязъл извън апартамента, знам го, че е голям любител на отворите и през цялото време ги сънува. Той е от питоните, които винаги си мечтаят за навън и за всичко, което не се случва там. Той не е безгръбначно в истинския смисъл на думата, той е безпросветно.

Започнах пак да търся. Никакъв го нямаше. Успее ли човек да разбере, че никакъв го няма, това е голям успех на прозорливостта.

Отидох, взех Блондин в шепата си, погалих я по гръбчето и веднага ми стана по-добре, както винаги, щом някой ми засвидетелства дружелюбието си. Мисля си, че Блондин по-скоро се радва, че Голям Гальовник е заминал — по кулинарни съображения.

После я изпратих до дома й и точно когато затварях гардероба, чух, че под прозореца спират сирени. Изтичах да отворя и щом се показах, зърнах полицейска кола и линейка.

Тутакси разбрах кой е в линейката: Голям Гальовник, мъртъв, прегазен от автобус №63 — има там един пътник, който преди пет години ме нарече нещастен глупак. Напъхали са тялото в линейката и сега полицията идва при мен, за да разследва при какви обстоятелства съм давал подслон на един незаконен чуждестранен работник. Тогава посегнах към автомата, за да им продам скъпо кожата си, но само посегнах, единствено за да се издигна в очите си, понеже с автомат не мога. Стърчах насред стаята и преглъщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство. Ще донесат Голям Гальовник на носилка, без всякаква надежда. Веднъж директорът на зоологическата градина ми беше казал: „Хубав ви е питонът, господине.“ Може би са го линчували, защото доста приличаше.

Чаках, стиснал безсилно юмруци. Но никой не идваше. Чуваше се врява, но някъде надолу по стълбището. Най-накрая изоставих всякаква предпазливост, отворих сам вратата и излязох навън.

От долния етаж долиташе голяма шумотевица, аз се надвесих през перилата и не без изненада забелязах санитари, които отнасят на носилка госпожа Шанжоа дю Жестар. Пропуснал съм да отбележа, че семейство Шанжоа дю Жестар живее под мен, понеже не е имало никакъв смисъл да го правя. Там бяха още двама полицаи и господин Шанжоа дю Жестар, плешив. Той беше освен това и по тиранти. Тъкмо почнах да се чувствам извън всяко подозрение, когато господин Шанжоа дю Жестар повдигна глава и ме видя. Погледът му изрази такава ярост и възмущение, че за първи път се усетих повод за нещо или за някой.

— Нечист човек! Долен тип! Хайгър!

Той налетя като хала върху мен и май щеше да ме удари, ако идващите отзад полицаи не се бяха намесили с ръце. Господин Шанжоа дю Жестар е голям, дебел, плешив и търговец; титуляр на лице с тройна брадичка, което трябва да вземе да даде нещо на католическите милосърдни организации. До този момент винаги бяхме поддържали добри отношения, понеже живущите един върху друг трябва да умеят да се избягват. Но сега той беше в плен на самия себе си, с цялата си ярост.

— Мръсник! Маниак!

Той спря за миг от недостиг на мисли, понеже, както показва едно скорошно проучване, от миналия век досега речникът на французите е спаднал с петдесет на сто. Поисках да му се притека на помощ. Подсказах му:

— Пешеходец! Лайноходец! Плювало!