Ромен Гари
Голям гальовник (8)

8.

НА ДРУГИЯ ДЕН изтичах в службата един час по-рано, докато още чистят, за да видя куриера, просто да го зърна — как изглежда, какво му е лицето, в края на краищата не се случва всеки ден. Портиерът ми каза, че го нямало, бил на тренировка. Не пожелах да го попитам за каква тренировка става дума, да не би да науча.

На връщане, както обикновено, седнах до един приятен човек, който ми вдъхваше доверие в самия мен. Той май се сконфузи, вагонът беше полупразен, и ми рече:

— Не можете ли да седнете другаде, толкова място има?

Смущение е това поради човешката връзка.

Веднъж дори стана майтап, влязохме двамата с някакъв приятен господин в един съвършено празен вагон за Венсан и седнахме един до друг на пейката. Държахме се до някое време, а после едновременно станахме и отидохме да седнем на отделни пейки. Ужас е това. Посъветвах се с един специалист, доктор Порад, и той ми каза, че било естествено да се чувствам самотен в една голяма агломерация, с десет милиона личности, живеещи наоколо. Четох, че в Ню Йорк имало телефонна служба, която се отзовава, щом почнете да се питате дали ви има, глас на жена ви заговаря и ви успокоява, и ви поощрява да продължавате нататък, а в Париж не стига, че пощите не се обаждат, когато вдигнете слушалката, ами дори не ви дават тон. Тези мръсници ви казват истината право в очите и хладнокръвно, не ви дават тон, нищичко, и дори са подели кампания срещу бардаците — поради човешкото достойнство, което, изглежда, е креватна история. Първопричината за тези неща са изискванията на далновидната политика. Няма смисъл да предупреждавам, че в моето състояние не ми е работата да съдя кое е добре и кое зле за преуспяването на абортаницата, не бих си позволил нападки срещу нашите институции. Щом си вътре, не можеш да бъдеш отвън. Стремя се просто да дам най-пространни сведения, с оглед бъдещо разследване. По-късно винаги идват учени, които се занимават с това и се опитват да обяснят кое как е станало.

Известно ми е също, че в природата съществува неограничен избор — цветя, прелитане на диви гъски, кучета и когато става дума да се обича някого, един нещастен питон в голям Париж не интересува никого.

В този дух взех решение да отпочина кампания за информиране, за осведомяване, за да покажа и да бъда разбран. Това беше огромно решение и то нищичко не промени, но беше от голямо значение за решението, което е много положително качество.

Та една сутрин, когато времето навън беше забележително хубаво, взех Голям Гальовник на рамене и излязох на улицата. Разходих се навсякъде с моя питон, с високо вдигната глава, сякаш е естествено.

Смея да заявя, че успях да предизвикам интерес. Дори никога не съм бил предмет на такова внимание. Трупаха се край мен, вървяха по петите ми, питаха ме какво яде, дали не е отровен, хапе ли, души ли, с една дума всякакви доброжелателни въпроси. Едни и същи, когато хората за пръв път виждат питон. През това време Голям Гальовник спеше: това е неговият подход при силни вълнения. Понякога, разбира се, ни отправяха неприятни забележки. Една жена с гърди повиши тон:

— Виж го пък тоя, мъчи се да го забележат. Така е. Но какво да правя, да се удавя ли?

Оттогава прекарвах по цели дни из улиците на разходка с Голям Гальовник. Причината за предразсъдъците, ненавистта, презрението е липсата на човешки връзки, ние не се познаваме, така е. Това всъщност беше опознавателна обиколка.

Физически Голям Гальовник е твърде красив. Прилича малко на слонски хобот, много е дружелюбен. На пръв поглед очевидно го бъркат с някой друг. Искрено съм убеден, че печели, когато го опознаят по-добре. Отговарях учтиво на въпросите — освен, трябва да призная, когато ме питаха какво яде, това ме изкарва от кожата ми, такъв или онакъв, божа работа! — но общо взето, избягвах наставленията, за да не излезе, че правя пропаганда. Хората трябва полека-лека да налучкват посоката, да се учат на разбирателство помежду си, от само себе си да им дойде.

Моите разходи с Голям Гальовник из Париж свършиха, когато в тях се намеси полицията. Забранено е нарушаването на обществените порядки чрез показването на така наречените опасни зверове по улиците.

Но да пристъпим с по-точно описание към предмета на нашето изследване.

Най-страшен в това отношение е примерът с един господин от номер 37, пенсионер. Внезапно бе забелязан да ходи с покъртена физиономия и той, който дотогава никого не бе заговарял, за да не излезе, че проси, започна всекиму и на който и да е да обяснява, че бил отчаян, понеже умряло любимото му куче. Всички му съчувствахме, а после се сетихме, че той никога не е имал куче. Но той остаряваше и е пожелал да се сдобие с чувството, че все пак е имал и изгубил някого в живота. Изслушахме го, в края на краищата беше все едно, и той умря така, от мъка и щастлив, че въпреки всичко е имал и изгубил някого.

Та, както казах, Голям Гальовник е твърде красив. Когато пълзи весело насам-натам по мокета, огрян от светлината, люспите му се обагрят красиво в хармонични зеленикави и бежови разцветки, които много добре пасват с тона на мокета, нарочно избран от мен така, че да внушава усещането за природа. Не толкова на мокета, колкото на нас двамата е Голям Гальовник — поради важното значение на жизнената среда. Не зная дали питоните различават цветовете, но аз правя, каквото е по силите ми. Зъбите му са лекичко извити навътре към гърлото и когато ми вземе ръката, за да ми покаже, че е гладен, трябва да я измъквам внимателно и полека, та да не я одере. Принуден съм да го оставям по цял ден самичък, и дума не може да става, че ще го нося с мен в службата. Всички ще заграчат. Жалко наистина, понеже работя в статистиката, а за самотата няма по-лошо. Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. Числото 1 става трогателно, съвършено несрето и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. Всеки път, щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга. Ни баща си има, ни майчица, от социалните грижи е излязло, самичко се е пръкнало, отзад, по петите, го преследва нулата, а отпред го дебне мафията на големите числа. 1, това е нещо като акт за преди раждане, е липса на оплождане и яйцеклетка. Мечтае си да стане 2 и тича ли, тича на едно място поради комичното. Микроорганизми са това. Редовно ходя на кино, гледам старите филми на Чарли и се смея, като че ли е той, а не аз. Ако бях важна клечка, щях да наредя 1 винаги да се играе от Чарли, с бомбето и бастунчето, гонен от дебелата нула, която го заплашва с тези ококорени в теб очи и се мъчи по всякакъв начин да попречи на 1 да стане 2. Тя иска 1 да бъде сто милиона, по-малко не й стигат, защото за да е рентабилно, трябва да е народонаселено. Иначе сделката няма да е изгодна и никой няма да отиде да се влага в банките със сперма. И така, Чарли е принуден да бяга през цялото време и си е все сам, без начало и без край. Питам се с какво ли се храни.

Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.