Ромен Гари
Голям гальовник (26)

26.

ВЪРНАХ СЕ У ДОМА, но не можах да заспя, ехтяха приятелски песни и имаше разцъфнали кокичета. Обичам кокичетата поради името им, ко-ки-че-та. Весело е, дори се дочуват смехове на щастливи дечица. Често имам такива мигове на вътрешен оркестър, с танци и устрем, насърчаващи цигулки и всенародно великодушие, щом си помисля за всичките богатства на дружелюбието наоколо, за скритите съкровища, които трябва просто да изровим, за двата милиарда острова на съкровищата, обливани от голямата река Амур. Хората са нещастни, защото са изпълнени до пръсване с благодеяния и не могат да полеят с тях другите поради суша в околната среда, всеки иска само да дава, да дава, това е прекрасно и ние загиваме от щедрост. Първият въпрос в дневния ред на всички времена е свръхпроизводството на щедрост и дружелюбие, което не успява да се оттече нормално по пътната мрежа, с нея сме зле, Господ знае защо, до такава степен, че упоменатата голяма река е принудена да се излива през пикочните канали. В известен смисъл нося невидимо в себе си чудни плодове и те капят във вътрешността и гният, не мога да ги подаря всичките на Голям Гальовник, понеже питоните са изключително трезвомислещ вид, а мишката Блондин няма кой знае какви нужди, достатъчна й е една шепа.

Край мен се наблюдава ужасяваща липса на шепи.