Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gros-Câlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Голям гальовник

Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов

Година на превод: 1986; 2007

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: ИК „КИТО“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Френска

Редактор: Андрей Манолов

Технически редактор: Васил Лаков

Художник: Селма Тодорова

Коректор: Митка Костова

ISBN: 978-954-92283-1-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959

История

  1. — Добавяне

4.

КАТО ИЗКЛЮЧИМ ГОСПОЖИЦА ДРАЙФУС, бях поставил Блондин в една надупчена кутия, за да може да диша, и качих всичкото върху гардероба, извън обсега на действие. Въпросът за прехраната заема значително място в нашия живот и са необходими предпазни мерки, та да не се разиграе някоя природна драма.

При питоните интуитивната склонност е особено добре развита, пропорционално на затаената под люспите чувствителност, и понякога, когато се връщам в моето жилище, ми се случва да намеря Голям Гальовник, изправен на мокета във възходящ винт към най-горното чекмедже, но без да може да го достигне, по липса на необходимите условия, принуден да се задоволи с въжделения, както всички. Много е красив, стои с високо вдигната глава пред гардероба, в сиво-зеленикава разцветка, която под корема и на места прелива в бежово-кафеникаво с мек блясък, биещ малко на дамска чанта от Фобур Сент-Оноре, и той следи своето въжделение със съсредоточен, донякъде синьо-зелен поглед, с вътрешна дълбочина. Гледа съсредоточено, втренчено, изправен на винтовете си като жива пружина, полюшва се едва-едва върху основата си с оглед хипноза, върти с рязък замах глава ту наляво, ту надясно, воден от надеждата. Това е поведение на английски изследовател, поглед, впит в хоризонта и водопада „Виктория Нянза“, ръка над очите и кърпа на тила под колонизаторския шлем, с оглед завоевание и цивилизация, както много съм чел, когато бях малък.

Привлякох вниманието на ветеринарния от музея върху едно черно, сиво-черно петно, грешка на природата, с което е отличен Голям Гальовник отляво под корема, и ветеринарният ми каза духовито, че това би му придало голяма стойност, ако беше пощенска марка. Изглежда, е много рядко, а редкостта е удостоверение. Печатните грешки придават голяма стойност поради теорията на вероятностите, която поставя под въпрос тяхното промъкване, прави го, кажи-речи, невъзможно, тъй като всичко е стъкмено точно с цел да бъде предотвратено промъкването на грешка-човешка. В този смисъл и за да избягна жестокото пробуждане на разбитите, по природа болезнени надежди, аз употребявам изрази като „грешка-човешка“ и „връх на невъзможното“. Не е препоръчително тутакси да ме обвинявате в аристократизъм, понеже ходатайството ми е за грешка-човешка в нейния най-скромен мащаб на народонаселение — такъв съм аз, с ръка на сърцето, — с простия оглед раждане, метаморфоза.

От друга страна, не е препоръчително да се изпълваме с илюзии вследствие простата поява на едно сиво-черно петно отляво на корема. Очакването на печатна грешка, която ще придаде нечувана рядкост и внезапна нова стойност на един тираж сперма, е чисто и просто марколюбителски мерак, подобно на извънземните жители и летящите чинии. По-скоро сме изправени пред главоломно обезценяване в резултат на инфлацията и свещеното право на живот по пикочните канали.

Освен това един-два пъти заварих Голям Гальовник изправен по същия начин винтообразно до стената, към портретите на Жан Мулен и Пиер Бросолет, с оглед от все сърце или разбито сърце, или пък просто от навик да гледа все нагоре.

Длъжен съм все пак да призная, че въпреки моята предпазливост, тази история с петното събуди в мен предизвестяващи вълнения. Една лястовичка пролет не прави, но въпросът е там, че начаса се появи и втора. Един от колегите в службата, Браверман, много изрядно облечен колега, дойде при мен с вестник в ръка. Аз не чета английски, бидейки френскоезичен по култура и произход и гордеещ се с този факт, като се има предвид приносът на Франция към миналото, с който тя продължава да се разплаща и сега. Все пак той посочи мястото върху страницата и преведе едно съобщение, според което голямо петно — подчертаването е от мен, — голямо живо, органично и развиващо се — пак повтарям, подчертаването е от мен, с цел да бъде избягната илюзията за трансцендентално и извънземно явление с пораждане на надежда, — та едно петно, органично и развиващо се, което непрекъснато нараства и се разпростира, се е появило върху почвата, сиреч на Земята — това е важно по подразбиращи се причини — в градината на една домакиня от Тексас. На цвят било кафеникаво — на Голям Гальовник е сиво-черно, но трябва да се изчака, понеже природата следва бавно своя път, както повеляват присъщите й закони: отвътре се състояло от червеникаво вещество и можело с просто око да се види как расте. Съпротивлявало се на всякакви опити за премахване и завръщане към естественото състояние на нещата. Вестникът — казвам го, за да не ме обявят за лъжепророк — беше „Хералд трибюн“, който се продава в Париж по международни съображения, дата 31 май 1973, осведомителната агенция „Асошейтед прес“, а домакинята се казваше госпожа Мери Харис. Не съм отбелязал името на градчето в Тексас, където се е състояла появата, за да не излезе, че искам да огранича нещата. На равна нога ще добавя сухо и в същия дух, че не съм идиот и ми е известно, че Исус не се е появявал отначало като петно в градина или отляво на нечий корем, че объркването с проявление на надежда е присъщо на скритите, вътреутробни състояния. Воден съм единствено от научната грижа да разкажа за живота на един питон в Париж, обкръжен в рамките си от народонаселение, с присъщите му нужди. Този въпрос с по-сериозен от онзи за незаконната имиграция.

Вестникът съобщаваше на английски, че тайнственото сюнгероподобно поресто петно се противяло на всички усилия на госпожа Мери Харис да се изтрие и да бъде спокойна, че никой не знае какъв е произходът на новопоявилия се жив организъм.

Подозирам, че Браверман, който не може да ме понася, макар че го крие под съвършено обиграно безразличие, ми преведе тази статия с оглед оскърбление и обида по мой адрес, за да ме уведоми, че се е появил още един сюнгероподобен, порест и червеникав отвътре организъм, чието присъствие и нужди са извън нашите познания. Ако е искал да ме унизи, напълно се е излъгал в своята насмешка. Няма никакво съмнение, че този неизвестен, внезапен и нечуван организъм е грешка, промъкнала се в действащата система, опит за противоестествена изява и щом видях нещата в тази светлина, бях обзет от надежда и поощряване на въжделенията. Очевидно не ставаше дума за проста брадавица, както презрително подметна Браверман, макар че и върху брадавиците не бива да се плюе.

Никой не може да каже какво е: тексаските учени изрично подчертаваха своето неведение. А нали ако има нещо, което открива хоризонтите, това е тъкмо неведението. Когато гледам Голям Гальовник, виждам го набъбнал от възможности поради моето неведение и недоумението, което ме обзема при мисълта, че подобно нещо е възможно. Точно това е надеждата, това е непроницаемият страх с предчувствия, възможности за нещо друго и някой друг, със студена пот.

Не можеш очевидно да пукнеш от страх, ако нямаш основания за надежда. Едното без другото не върви.

Изчаках Браверман да излезе и изтичах до тоалетната с цел да се прегледам от главата до петите. Повечето хора се страхуваха след това петно, защото всички се страхуват от промените поради навика и неизвестното. Все пак сте разбрали, надявам се, че аз нямаше как да се страхувам повече от преди, това е невъзможно. Не ще се връщам пак към същото, но да отглеждаш у дома си в Париж питон, дълъг два и двайсет, и в същото време да предоставяш нелегално убежище на Жан Мулен и Пиер Бросолет, не е лесна работа, както и всеки един.

Впрочем на другия ден вестникът съобщи, че тексаското явление не било ново, ставало дума за раждането на някаква гъба.

Отбелязвам тези подробности, за да проличи ясно, че съм склонен към оптимизъм и не се смятам за завършен, а само в състояние на изчакване и възможна поява.

За да избягна всякакво объркване и да подема наново нашето редовно течение подир този възел, ще добавя, че водопадът „Виктория Нянза“ понастоящем се намира в Танзания.