Ромен Гари
Голям гальовник (2)

2.

ВИНАГИ СЪМ СЕ ВСЛУШВАЛ в съветите на този свещеник. Спрямо мен е чувствителен и много затрогнат, тъй като е разбрал, че го търся не заради Бог, а заради него самия. По този въпрос е извънредно докачлив. Ако бях свещеник, щях да се сблъсквам със същото затруднение, винаги щях да чувствам, че обичат не точно мен. То е като онези мъже, които ги канят навсякъде заради красивите им жени.

Та абат Жозеф ми засвидетелстваше известно съчувствие в „Рамзес“, кафенето отсреща.

Веднъж чух как моят завеждащ отдел казва на един колега: „Този човек е празен отвътре.“ Две седмици не бях на себе си. Дори да не е говорил за мен, фактът, че се почувствах засегнат от забележката, показва, че тя за мен се е отнасяла: не бива никога да се говори лошо за отсъстващите. Човек не е в състояние да присъства истински и изцяло, той страда и това заслужава уважение. Казвам го между другото, защото има всякакви думички, „изгубени стъпки“ например, които ме навеждат на размисъл. „Този човек е празен отвътре…“ Не се подвоумих, грабнах снимката на Голям Гальовник, която винаги нося в портфейла си заедно с доказателствата за съществуването ми — документи за самоличност, застраховка срещу всякакви рискове, и показах на моя завеждащ-отдел, че съм „пълен отвътре“, точно така, обратно на казаното от него.

— Да, зная, за това говорят всички — каза той. — Мога ли да ви попитам, Кузен, защо си взехте питон, а не някакво по-обичливо животно?

— Питоните са много обичливи. По природа лесно се привързват. Увиват се.

— Само затова ли?

Прибрах си снимката в портфейла.

— Никой не го искаше.

Той ме изгледа с любопитство.

— На колко сте години, Кузен?

— На трийсет и седем.

За пръв път той проявяваше интерес към един питон.

— Сам ли живеете?

Тук се сепнах. Те май редовно подлагат служителите на психологически тестове, за да видят дали не са се изхабили или видоизменили. То е заради опазването на околната среда. Може би същото правеше и той.

Изби ме студена пот. Изобщо не знаех дали се гледа с добро око на питоните. Ами ако водят до лоши резултати в психологическите тестове? Дали не ги взимат за израз на недоволство от работата. Живее сам с питон. Вече го виждах изписано в досието ми.

— Имам намерение, да създам семейство — му казах аз.

Исках да кажа, че ще си женя, но той помисли, че е за питона. Гледаше ме с любопитство, и то с какво любопитство.

— Това е само междувременно. Мисля да се женя.

Така си е. Възнамерявам да сключа брак с госпожица Драйфус, една колежка от службата, която работи на същия етаж, с минижуп.

— Моите поздравления — рече той. — Но ще ви бъде трудно да приучите жена си да понася един питон.

И си тръгна, без да ми даде време да се защитя. Съвсем съм наясно, че по-голямата част от днешните девойки не ще приемат да делят един апартамент с питон, дълъг два метра и двайсет, който от всичко на света най обича да ти се увие от главата до петите. Но работата е там, че самата госпожица Драйфус също е негърка. Тя сигурно се гордее със своя произход и естествената си среда. Негърка от Френска Гвиана, както е видно и от името й Драйфус, много често приемано от тамошните жители поради местната слава и за развитие на туризма. Капитан Драйфус, без да е бил виновен, е престоял пет години там в каторгата, кой прав, кой крив, преди невинността му да блесне пред целия свят. Прочетох всичко, което човек може да прочете за Гвиана, щом е влюбен, и научих, че петдесет и две негърски семейства са приели това име поради националната слава и расизма в армията през 1905 година. Така никой не смее да ги пипне. Осъдили един тамошен Жан-Мари Драйфус за кражба и без малко да избухне революция поради светая светих и националните блага. Следователно е съвършено очевидно, че не съм си взел африкански питон с хитроумната цел да си намеря извинение, задето нито една девойка не желае да живее с мен поради предразсъдъците към питоните и задето нямам приятели от моя си вид. От друга страна, завеждащият отдел също не е женен и дори не държи питон у дома си. Всъщност аз никого не съм молил да се омъжва за мен, макар че между нас двамата с госпожица Драйфус работата е от днес за утре и при първия удобен случай, но е вярно, че питоните, общо взето, са смятани за отблъскващи и безобразни, от тях се плашат. Необходима е — казвам го, съвършено ясно съзнавайки нещата и без отчаяние, — необходима е значителна избирателна склонност и общи културни традиции, за да приеме една девойка съвместен живот очи в очи с подобно доказателство за любов. На мен повече не ми трябва. Може би изразите ми са твърде деликатни, но парижката агломерация наброява десет милиона постоянни посетители, без да се броят превозните средства, и се налага, дори когато човек поеме риска и закрещи с открито сърце, да потулва и да не издава най-главното. Впрочем Жан Мулен и Пиер Бросолет са били заловени тъкмо защото са се показали, тръгнали са по външни явки.

Друг път, все в същия ред, се качих на Порт дьо Ванв в метрото и вагонът се случи празен, с изключение на един господин, съвсем сам в ъгъла. Начаса забелязах, че е самичък в целия вагон и се разположих до него. Седяхме така известно време и помежду ни се установи известно смущение. Наоколо места колкото щеш и затова положението беше трудно от човешка гледна точка. Чувствах, че още миг и двамата ще се преместим, но упорствах, защото беше същото, в целия му ужас. Казвам „същото“, за да бъда разбран ясно. Тогава той извърши нещо много хубаво и много простичко, за да стопи ледовете. Извади портфейла си и измъкна от него снимки. Показа ми ги една по една, както се показва семейството с близките на сърцето ни същества при запознанство.

— Тази крава купих миналата седмица. Чистокръвна джърси. А това е свиня майка, триста кила. Какво ще кажете?

— Много са красиви — рекох развълнуван аз и си помислих за всички същества, които се търсят, без да се намерят. — Животновъд ли сте?

— Не, просто така — каза той. — Обичам природата.

Слава богу, дойде моята спирка, защото вече всичко си бяхме казали и бяхме достигнали онази точка във взаимната изповед, от която е много трудно да се продължи оттатък и отвъд поради вътрешните задръствания.

От грижа за яснота искам незабавно да уточня, че не заобикалям онова, дето бях отишъл в „Рамзес“, за да подиря съвет от абат Жозеф, а просто наподобявам в настоящето изследване естествената походка на питоните с цел да прилепна по-добре към моя предмет. Тази походка не е праволинейна, а се осъществява чрез гърчене, криволичене, винтообразни движения, последователни намотки и размотки, понякога се навързва на пръстени и истински възли и следователно е много важно тук да се действа по същия начин, със съчувствие и разбиране. Той трябва да е като у дома си в тези страници.

Отбелязвам на равна нога, че Голям Гальовник започна вкъщи първото подменяне на кожата си приблизително по същото време, когато се захванах с настоящите записки. Разбира се, доникъде не стигна, пак си остана той, но се бори мъжки и се сдоби с нова кожа.

Метаморфозата е най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега. Седях до него и пушех една къса луличка, докато той се променяше. Отгоре на стената са снимките на Жан Мулен и Пиер Бросолет, вече ги споменах мимоходом, без каквато и да е обвързаност от ваша страна.