Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gros-Câlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Голям гальовник

Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов

Година на превод: 1986; 2007

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: ИК „КИТО“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Френска

Редактор: Андрей Манолов

Технически редактор: Васил Лаков

Художник: Селма Тодорова

Коректор: Митка Костова

ISBN: 978-954-92283-1-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959

История

  1. — Добавяне

35.

НА ДРУГИЯ ДЕН пристигнах много рано в Статистиката, понеже ме беше страх и се боях да не закъснея, в случай че нещо стане. Трябва също да призная без лъжлив свян, че малко се опасявах от срещата с госпожица Драйфус на сутринта подир нашата взаимност. Мислех нервно за всичките неща, които не си казахме, но при все това обменихме в безмълвие и със склонност. Четох в петтомната „История на Съпротивата“, за да открия себе си, че така например съществувало тайнствено подземно течение на голямата река Амур, което действало подмолно и съучастнически и че била достатъчна дори минутна слабост, за да се присъединим към него и невъзможното да престане да е френско. За искрица божия се говори тъкмо поради нейната слабост, извънредно много правда има в израза, понеже, общо взето, тя само там може да бъде открита. Онези, на които тогава викали „съпротивляващи се“, в точния смисъл на думата, излизали с всевъзможни предпазни мерки и индиански хитрости от вътрешните си убежища, събирали се крадешком и тогава пламвали големи и красиви неща. Зари. Следователно това са били същества от един и същ вид. Подчертавам го заради този, който има уши, и за да слуша. Аз не съм подпалвач, говоря в смисъл топлина, днес искриците божи се използват най-вече за сгряване на ръцете.

Този ден според сведенията, пристигнали по телекс в Статистиката, която е специализирана в пресмятане на приходите, дойде пратка от ръце — нали знаете как се казва: „в селското стопанство се чувства недостиг от работни ръце“, чийто брой за Франция (само за Франция!) достигна триста хиляди, въведени незабавно в речника под наименованието новородени, с щастливи майки на семейства, защото най-сетне то се случва и на някой друг. Веднага след това можах да установя, че моята айбием е доволна, по клавишите дори се появи нещо като усмивка: липса няма да има, а за една машина тези неща винаги са от значение. Триста хиляди новопристигнали по пикочните канали, на това му викат общ национален доход. Аз се задоволих да отида и да изпия едно кафе, понеже не се мисля за Исус Христос и в крайна сметка пълната заетост на семето, изискванията на разрастването, селското стопанство с липсващи ръце, новородените ужким-наужким и поощряването на френската крава, и състезанието между нашите банки със сперма в Китай — за мен, както впрочем и за Исус Христос, това не са въпроси на раждането.

В кафенето разтворих храбро вестника и прочетох в този контекст, че министърът на здравеопазването, който тогава временно се наричаше Жан Фуайе, се произнесъл остро против аборта, от демократичната трибуна, в смисъл същото. Той заявяваше, цитатът мой, в това отношение: „Стигнал съм до някакви убеждения, от които никога няма да се откажа.“ Хареса ми. И аз съм против аборта, от главата до петите. Аз съм за цялостната човешка личност, от главата до петите, с право на раждане. И аз в никакъв случай съм стигнал до „убеждения, от които никога няма да се откажа“. Аз също предпочитам другите да се отказват. Аз също придавам голямо значение на своето удобство и на своята чистота. Аз също си измивам ръцете.

Дори във вестника всекидневно има страница, посветена на подхранващи творчески и културни изяви, с оглед утеха в лоното на църквата и незабележимост. Незабележимостта с продължения е висшата цел на тези поощрявания. Ужким-наужким е това. Аз съм за. Така по-лесно ще бъдат укрити Жан Мулен и Пиер Бросолет, нали и вие мислите, че няма там да седнат да ги търсят.

И дори това придава повече вкус на кафето еспресо, много силно, италиански, понеже не е фалшиво.