Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gros-Câlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Голям гальовник

Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов

Година на превод: 1986; 2007

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: ИК „КИТО“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Френска

Редактор: Андрей Манолов

Технически редактор: Васил Лаков

Художник: Селма Тодорова

Коректор: Митка Костова

ISBN: 978-954-92283-1-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959

История

  1. — Добавяне

3.

НО КАКТО КАЗВА ДОКТОР ТРЬОНЕ в своето ръководство за питоните: „Не е достатъчно да обичаме един питон, налага се освен това и да го храним.“

Та бях отишъл да потърся съвет от абат Жозеф поради оня въпрос с живото месо. Имахме дълго обяснение в „Рамзес“ пред една бутилка бира. Аз пия вино, бира, ям предимно зеленчуци и тестени изделия, много малко месо.

Отказвам да храня моя питон с живи мишки и толкоз — казах аз. — Нечовешко е. А той не ще да плюска друго. Виждали ли сте горката мишчица, изправена срещу питон, който се готви да я налапа? Жестоко е. Природата, отче, не е добре скроена.

— Не надничайте в чуждата паница — строго каза абат Жозеф.

Понеже е ясно като две и две четири, че той не търпи никакви нападки срещу неговия си питон.

— Истината, господин Кузен, е, че трябва да проявявате по-голям интерес към себеподобните си. На какво прилича това, да се свързвате с някакво влечуго…

Нямах намерение да започвам с него зоологически спор за едните и за другите, за това кой какъв е, целта ми не беше да го смая. Ставаше дума просто да разреша въпроса за земната храна.

— Това животно се привърза истински към мен — му рекох аз. — Живея твърде самотно, макар и благоприлично. Не можете да си представите какво е да се върнеш вечер и да намериш някой, който те очаква. Денем смятам с милиарди — както знаете, статистик съм — и естествено, щом свърша работа, се чувствам много смален. Връщам се у дома и намирам на кревата си едно същество, увито на кълбо, то зависи изцяло от мен, за него аз съм всичко, то не може без…

Отчето ме гледаше накриво. Той е малко от ония, войнстващите отчета, защото пуши лула.

— Ако бяхте приели Бог, вместо да се въргаляте в кревата с някакво влечуго, щяхте да бъдете много по-добре със снабдяването. Първо на първо, Бог не плюска мишки, плъхове и морски свинчета. Повярвайте ми, много по-чисто е.

— Слушайте, отче, не ми говорете за Бог. Искам нещо, което си е мое, а не на всеки.

— Но нали тъкмо…

Не го слушах. Седях си смирено, със скромната шапка, с жълтата папийонка на сини точки, с шалчето си и пардесюто, съвсем изрядно облечен, сако, панталони и всичко останало поради отличителните белези и нелегалността. В една голяма агломерация като Париж, с десет милиона, меко казано, е много важно да си както трябва и да представяш обичайните белези на народонаселението, за да не предизвикаш струпване. Но ето, с моя Голям Гальовник се чувствам различен, чувствам се приет, заобиколен с присъствие. Не знам как е с останалите, дали не са убивали баща и майка. Когато един питон се увие около теб и те стисне силно през кръста, през раменете и положи глава на врата ти, достатъчно е да затвориш очи, за да се почувстваш обичан. Това е върхът на невъзможното и аз се стремя към него с цялото си същество. Трябва да кажа, че винаги са ми липсвали ръце. Две ръце, моите си, означават празното. Необходими са ми още две около тях. На това при витамините му викат изразена липса.

Не слушах какво ми говори абат Жозеф, оставях го да си пее песента, той се стремеше да разшири потреблението. Изглежда, няма опасност да усетим липса на Бог, от него се намира повече, отколкото петрол при арабите — гребѝ с пълни шепи, давай! Аз бях далеч с моята усмивка, която се радваше, че пак се срещаме.

Спомнях си как онзи ден госпожица Драйфус ми каза една сутрин, на минаване през счетоводството:

— Видях ви в неделя на Шанз-Елизе.

Бях смаян от прямотата, да не кажа храбростта, с която тази девойка проявяваше интерес към мен. От нейна страна е още по-смело поради това, че както вече споменах с уважение и като равен с равен, тя е негърка, а за една негърка да скъси по подобен начин разстоянията в голям Париж е наистина вълнуващо. Беше много красива, с ботуши до над коленете, но не знаех ще се съгласи ли да дели покрив с един питон, понеже и дума не може да става аз да изхвърля Голям Гальовник. Възнамерявах да действам постепенно, стъпка по стъпка. Искам госпожица Драйфус да свикне с мен такъв, какъвто съм, да свикне с моята природа, с моя начин на живот. И тъй не отговорих на ухажването й, преди това трябваше да се уверя напълно, че ме познава истински, че знае с кого си има работа.