Ромен Гари
Голям гальовник (7)

7.

НАЛАГАШЕ СЕ ЗНАЧИ да изнамеря нещо друго за храна на Голям Гальовник, не желаех да му давам мишки и морски свинчета, поболявах се от това. Впрочем стомахът ми е много чувствителен.

Изложих тези неща пред отец Жозеф. Видно е следователно, че във всеки един миг си давам сметка къде се намирам и там именно е най-голямата ми мъка.

— Чувствам се неспособен да го изхраня. Поболявам се от мисълта да му дам някоя нещастна бяла мишка.

— Че тъпчете го тогава със сиви — каза отчето.

— Сиви, бели — все едно.

— Купувайте мишките накуп. Няма да ги забелязвате толкова. Вие ги вземате една по една и затова им обръщате прекалено внимание. Става много лично. Винаги е по-трудно да убиеш някого, ако го познаваш. Аз бях военен свещеник през войната и ги знам тия неща. Значително по-лесно се убива отдалече, без да виждаш кой е, отколкото отблизо. При бомбардировка летците съвсем не са толкова чувствителни. Те са много над тези неща.

Известно време той смучеше замислен лулата си.

— И в края на краищата, какво мога аз — рече накрая. — Природа е това. Всеки трябва да плюска онова, което му лежи на сърцето. Как да ви кажа, апетитът…

И въздъхна — заради гладуващите по света.

Мишките ме покъртват най-вече със своята неизразимост. Те разполагат с убийствен страх от огромния окръжаващ свят и единствено с две очи, не по-големи от главичките на топлийки, за да го изразят. Аз разполагам с великите писатели, с изобразителните и музикалните гении.

— Много добре е показано това в Деветата симфония от Бах — казах аз.

— От Бетховен.

Някой от тия дни сериозно ще се разфуча.

Те не желаят никаква промяна, така де.

— Бели или сиви, преди всичко е въпрос на нежност — рекох аз.

— Въртят ви се разни в главата. Впрочем, доколкото си спомням, питоните не дъвчат, гълтат направо. Ясно е при това положение, че въпросът за нежността не е уместен.

Не се разбирахме. И тогава той внезапно улучи.

— Накарайте някой друг да храни вашето добиче.

Останах като гръмнат, че не съм се сетил сам, и ме обхвана ужас. Очевидно нещо ми липсваше.

Мълчах и мигах поради силното вълнение. Все тази история с яйцето на свети Колумб. Липсва ми простота.

Направих опит да се съвзема.

— Преди малко, когато говорех за нежност, не говорех за равнището на животрептящото месо — му казах аз.

— Страдате от свръхпроизводство — рече отец Жозеф. — От излишъци, ако ви е по-угодно. И си мисля, че е жалко, господин Кузен, да ги пилеете по един питон, вместо да дарите с тях себеподобните си.

Разбирахме се все по-малко и по-малко.

— Как така свръхпроизводство?

— Пръскате се от любов и вместо да правите като всички други, вие се нахвърляте върху питоните и мишките.

Той протегна ръка над сметката и ми я положи на рамото.

— Липсва ви християнско смирение — каза той. — Щем не щем, трябва да приемем. Има неща, които ни се изплъзват, не можем да ги проумеем и щем не щем, трябва да се съгласим. На това му викат смирение.

Изведнъж си спомних с топло чувство за куриера от службата.

— Никой не е в състояние, господин Кузен, да излекува питоните от отвращението, което вдъхват, и мишките от тяхната уязвимост. Вие страдате от зле насочена нужда, кой знае накъде ще избие. Оженете се за една обикновена работна девойка, тя ще ви дари с дечица и ще видите тогава, че дори няма да се сещате за природните закони.

— Жалка е тази ваша девойка — му казах аз. — Не я ща за нищо на света. Колко ви дължа?

Това го рекох на келнера.

Изправихме се по взаимно съгласие и си стиснахме ръцете. Там бяха освен това и играчите на флипер.

— Но от практическа гледна точка вашият въпрос е разрешим — ми каза той. — Нали идва жена да ви чисти? Тя ще храни добичето ви веднъж седмично, когато не сте вкъщи.

Той се подвоуми за миг. Не му се искаше да бъде неприятен. Но не можа да се сдържи и излезе.

— Знаете ли, по света има деца, които умират от глад — рече той. — Трябва да си спомняте за тях от време на време. Ще ви бъде само от полза.

Размаза ме и ме остави там на тротоара, до един фас. Върнах се у дома, легнах и се загледах в тавана. Изпитвах такава нужда от приятелска прегръдка, че за малко щях да се обеся. За щастие на Голям Гальовник му беше студено, аз нарочно бях спрял отоплението с тази лукава цел, и той дойде да ме завие, промъркващ от удоволствие. Вярно е, че питоните не мъркат, но аз много добре го замествам и по този начин му давам възможност да изрази задоволството си. Това е диалог.