Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gros-Câlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Голям гальовник

Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов

Година на превод: 1986; 2007

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: ИК „КИТО“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Френска

Редактор: Андрей Манолов

Технически редактор: Васил Лаков

Художник: Селма Тодорова

Коректор: Митка Костова

ISBN: 978-954-92283-1-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959

История

  1. — Добавяне

9.

РОДИТЕЛИТЕ МИ МЕ НАПУСНАХА, за да умрат в пътнотранспортно произшествие, и отначало бях даден в едно семейство, после във второ, в трето. Много гот, си рекох, ще обиколя целия свят.

Започнах да се занимавам с числата, за да не се чувствам толкова самотен. На четиринайсет години прекарвах по цели нощи в безсъница и броях до един милион, с надеждата да срещна някого в навалицата. Накрая стигнах до статистиката. Казваха, че съм имал дарба за големите числа, исках да си създам навик, да надделея ужаса, а статистиката подготвя, приспособява. Така госпожа Ниат ме завари един ден прав насред моето жилище, да се стискам сам-самичък в ръце, да се прегръщам и почти да си правя люлюбалю — детински навик, знам това и малко ме е срам. С Голям Гальовник е по-естествено. Когато се натъкнах на него, начаса разбрах, че всичките ми прочувствени въпроси намират разрешение.

Опитвам се все пак да не залитам на една страна и да уравновесявам режима си. Посещавам редовно милосърдните курви и държа да заявя, че употребявам щедрата дума „курви“ в нейната най-благородна отсенка на благодарност, обществена признателност и Медал за граждански заслуги, понеже ми е невъзможно да изразя тук всичко, което човек, живущ в нелегалност с питон, понякога чувства в нашите обстоятелства. Това все пак е един начин да се подпрем на стената. Сърцето на курвата винаги ни говори нещо, достатъчно е да положим ухо и то никога няма да ни каже хайде друм. Аз полагам ухо отгоре и се заслушваме двамата с моята усмивка. Понякога обяснявам на момичетата, че съм студент по медицина.

Междувременно сядам в едно кресло, вземам Голям Гальовник и той обгръща раменете ми със своята ръка, дълга два метра и двайсет. На това при организмите му викат „състояние на нужда“. Главата му е безизразна поради първоначалната околна среда, очевидно това е каменната ера, както костенурките, допотопните обстоятелства. Погледът му не изразява нищо освен петдесет милиона години и дори повече, за да се стигне накрая до едностаен с хол. Чудесно и болкоуспокояващо е да усещаш до себе си някой, който идва толкова отдалеч и е дошъл чак до Париж. Навява философия поради осигурената неизменност и безсмъртните, недвижими стойности. Понякога ме хапе лекичко по ухото и това е потресаващо откъм закачливост, като си помислиш, че иде от праисторията. Аз не се съпротивлявам, затварям очи и очаквам. Отдавна да сте разбрали от вече дадените показания, че очаквам той да стигне още по-далеч, за направи чудотворен скок в еволюцията и да ми проговори с човешки глас. Очаквам върха на невъзможното. Ние всичките, вече толкоз време, изживяваме нещастно детство.

Често заспивам по този начин, с двуметровата ръка, която ме обгръща и брани с пълно доверие и усмивка. Имам снимка на Голям Гальовник, заспал около мен в креслото. Исках да я покажа на госпожица Драйфус, но се уплаших да не би да се откаже от мен, като си помисли, че вече съм оборудван. Можех, разбира се, да й обясня, че въпросът не е в дължината на ръката, а във вложените там въжделения и чувства, но винаги трябва да избягваме да будим у другите чувство за малоценност.

Очевидно е все пак, че изключителните отношения, които поддържам с Голям Гальовник, ми струват скъпо. Много малко девойки биха приели, както вече го изложих със задълбочено познаване на материала, да споделят живота на един питон. Това изисква много нежност и разбиране, това е сурово изпитание, тоест това е доказателство. За да се преодолее подобно разстояние от една личност до друга с питон, е нужен истински порив. Сигурен съм и уверен, че госпожица Драйфус е в състояние и че дори има известни предимства при старта поради своя общ произход.

Понякога се събуждам в креслото, понеже Голям Гальовник спи толкова тежко, че има опасност да ме задуши. Това е ужасът и аз вземам два валидола, после пак заспивам. Професор Фишер в своя труд за питона и боата ни съобщава, че те също сънуват. Той не ни съобщава какво. Но аз си имам вътрешно убеждение по този въпрос. Сигурен съм, че питоните сънуват някого, когото обичат.

При мен това е непоклатима вяра.