Юси Адлер–Улсен
Убийци на фазани (11) (Вторият случай на комисар Карл Мьорк)

9.

На паважа пред жълтата варосана фасада на кръчмата в Транекер стояха шест джипа. Дитлеу подаде глава от страничния прозорец и даде знак да го следват.

Подкараха през гората. Слънцето треперливо се показваше на хоризонта. Гоначите се изгубиха в участъка за дивеч. Хората в автомобилите познаваха процедурата. След броени минути се строиха пред Дитлеу със закопчани якета и пречупени пушки. Неколцина водеха и кучета.

Най-накрая, както винаги, цъфна Торстен Флорин. Днес се беше издокарал в карирани бричове и прилепнало камуфлажно яке. Все едно беше тръгнал не на лов, а на бал.

Дитлеу стрелна неодобрително пойнтера, изваден в последния момент от един багажник, и чак тогава огледа лицата на присъстващите. Забеляза човек, непредвиден да бъде тук.

Дръпна Бент Крум настрана.

— Кой я е поканил, Крум? — прошепна Дитлеу.

Ловът обикновено ръководеше Бент Крум, дългогодишен адвокат на Дитлеу Прам, Торстен Флорин и Улрик Дюбьол. Беше мъж с разностранни дарби и неведнъж бе измъквал клиентите си сухи от какви ли не ситуации. В момента изцяло зависеше от тлъстите хонорари, превеждани от тях всеки месец по сметката му.

— Съпругата ти я покани, Дитлеу — полугласно отвърна адвокатът. — Телма предложи на Лисан Йорт да заповяда на лова, ако пожелае. Лисан е по-добър стрелец от мъжа си.

По-добър стрелец? Че какво общо имаше това? В хайките на Дитлеу не участваха жени и неговото решение бе подплатено със сериозни основания. Сякаш Крум не знае! Проклетата Телма.

Дитлеу се приближи до Йорт и сложи ръка на рамото му:

— Много съжалявам, приятелю, но днес съпругата ти няма да дойде с нас.

После го помоли да й даде ключовете за джипа, макар да се досещаше какви проблеми вещае подобна постъпка.

— Нека се върне в кръчмата. Ще се обадя да й отворят. Жена ти да вземе и буйния ви помияр. Това е специална гонка, Йорт. Очаквах да се досетиш и сам.

Неколцина се опитаха да парламентьорстват. Издънки на стари богаташки родове, които сега обаче не притежаваха сериозно състояние. Защо изобщо се обаждаха? Вероятно не познаваха проклетия пойнтер.

Дитлеу потупа с върха на ботуша си по земята и повтори:

— Никакви жени. Върви си, Лисан.

Дитлеу раздаде оранжеви кърпи, отбягвайки погледа на Лисан Йорт, докато я пропусна.

— И да не забравиш да си вземеш и псето — напомни той.

Никой няма право да се меси в правилата на неговата дружинка. Това не е обикновен лов.

— Щом жена ми не може да участва, и аз се оттеглям, Дитлеу — опита се да му извие ръцете Йорт.

Жалка мижитурка в жалко протрито яке. Нима не бе изпитал на собствен гръб какво сполетява дръзналите да се опълчат срещу Дитлеу Прам? Не схвана ли, че това не е правилната тактика? Нали същият този Йорт едва не фалира, когато Дитлеу започна да купува гранит от Китай? Наистина ли пак иска да изпита гнева му? Щом толкова настоява, дадено.

— Твоя работа — Дитлеу загърби семейната двойка и се обърна към останалите: — Знаете правилата. Днешното преживяване си остава тук, разбрано?

Ловците кимнаха. Дитлеу не бе и очаквал друго.

— Пуснахме двеста фазана и яребици — и мъжки, и женски. Има достатъчно за всички. — Той се засмя. — Сезонът за женските май още не е настъпил, но на кого му пука?

Дитлеу погледна представителите на местното ловно дружество. Няма да посмеят да гъкнат. Кой — повече, кой — по-малко, но до един бяха зависими от него.

— Но какво да ви разправям за дивеча. Така или иначе, ще ударите. По-интересна е другата плячка, която съм ви подготвил. Няма да ви издам каква е. Ще се наложи сами да разберете.

Развълнуваните от очакване лица следяха всяко негово движение. Дитлеу се обърна към Улрик. Онзи му подаде снопче пръчици.

— Повечето от вас познават процедурата. Двамина от вас ще изтеглят по-къса клечка. Късметлиите ще оставят пушките и ще грабнат по една карабина. Те няма да ударят дивеч, но пък ще им се отвори възможност да се приберат със специалната плячка за деня. Готови ли сте?

Неколцина от ловците хвърлиха пурите си на земята и ги стъпкаха с крак. Всеки си имаше собствен начин да се настрои психически за предстоящата гонка.

Дитлеу се усмихна. Хайка от силните на деня в пълния им блясък. Безпощадни и вторачени единствено в собствения си успех — като по учебник.

— По традиция двамата избрани ловци с карабина си поделят плячката, но само ако онзи, който повали дивеча, е съгласен. Всички се досещаме какво ще стане, ако Улрик отнесе трофея.

Компанията около Улрик избухна в смях. Независимо дали ставаше въпрос за портфолио от акции, за жени или за глигани — Улрик не делеше с никого. Познаваха го добре.

Дитлеу се наведе и отвори калъфите с карабините.

— Погледнете — той извади оръжията на сутрешната светлина. — Върнах старите ни „Sauer Classic“ в „Hunters House“ и взех да изпробвате тези две нови чудеса. — Дитлеу вдигна над главата си едната карабина „Sauer Elegance“. — Простреляни са и е адски готино да държиш такова оръжие. Използвайте ги с кеф!

Подминавайки с безразличие разправията на висок тон между съпрузите Йорт, Дитлеу поднесе клечките на ловците, а след като установиха кои са двамата късметлии, им връчи карабините.

Едната къса клечка се падна на Торстен. Той изглеждаше напрегнат, ала не заради лова. Дитлеу реши по-късно непременно да го привика да си поговорят.

— Торстен и преди е стрелял с такава карабина, но на Саксенхолт ще му е за пръв път. Наслука и на двамата!

Дитлеу кимна на младия мъж и вдигна в негова чест манерката си. Поздрави със същия жест и останалите от дружинката. Фишу и гелосана коса. Истински колежанин — и такъв щеше да си остане до сетния си ден.

— Само вие двамата ще стреляте по специалната ни мишена. Затова гледайте да не се провалите. Стреляйте, докато плячката спре да се движи. И не забравяйте: за победителя съм подготвил специална награда.

Дитлеу отстъпи крачка назад и извади плик от вътрешния си джоб.

— Акт за собственост на великолепен тристаен апартамент в Берлин с изглед към пистите за кацане на летище „Тегел“. Но нека това не ви смущава: скоро ще затворят летището и под прозорците ви ще се появи яхтено пристанище.

Усмихна се, а ловците започнаха да ръкопляскат. Телма му извади душата, докато се съгласи да купи проклетия апартамент, а после какво? Кракът й изобщо не стъпи там. Не отседна в него дори с шибания си любовник. Затова Дитлеу щеше да се отърве от глупавото жилище.

— Жена ми ще се оттегли, Дитлеу, но кучето го вземам — чу се зад гърба му.

Дитлеу се обърна към непреклонното лице на Йорт. Жалкият тип явно се опитваше да предоговори условията, та да не изгуби съвсем достойнството си.

За частица от секундата Дитлеу улови през рамо погледа на Торстен. Никой не може да оспорва решенията на Дитлеу Прам. Той заяви, че не иска кучета, и всеки, който не се подчини, ще си носи последствията.

— Щом толкова настояваш да го вземеш, добре — отвърна Дитлеу, като все така избягваше да поглежда към съпругата на Йорт.

Не изпитваше никакво желание да се кара с проклетницата. Този въпрос ще го обсъди на четири очи с Телма.

 

 

Долу, в ниското, миришеше на гнила земя, но по-нагоре, като се изкачиха до поляната, миризмата изчезна. Петдесетина метра под тях се гушеше горичка, обвита в мъгла. Шубраците зад нея преминаваха в гъст лес, ширнал се като море под краката им. Величествена гледка.

— Поразпръснете се — нареди Дитлеу и кимна доволно, когато ловците застанаха на седем-осем метра един от друг.

Виковете на гоначите зад горичката още не се чуваха достатъчно силно. Само няколко фазана се вдигнаха за миг във въздуха и пак се скриха в храстите. Ловците около Дитлеу пристъпваха тихо, в напрегнато очакване. Част от тях бяха развили зависимост към опиянението от лова. Натискането на спусъка им носеше няколкодневно удовлетворение. Печелеха милиони, но именно убийството на дивеч ги караше да се чувстват живи.

От едната страна на Дитлеу пристъпваше младият Саксенхолт, пребледнял от напрежение. Навремето, когато участваше в гонките, и баща му пребледняваше така. Младежът вървеше предпазливо, без да изпуска от очи горичката, гъсталака зад нея и високите дървета на няколкостотин метра отвъд. Съзнаваше, че един точен изстрел ще го възнагради с любовно гнездо, далеч от родителския надзор.

Дитлеу вдигна ръка и всички замръзнаха по местата си. Само кучето на Йорт скимтеше и се въртеше обезумяло, докато малоумният му стопанин напразно се опитваше да го успокои. Точно според очакванията на Дитлеу.

От горичката се издигнаха първите птици, пляскайки с крила. Проехтяха бързи изстрели, последвани от тупването на мъртви тела по земята. Йорт вече напълно изгуби контрола над кучето си. Съседът му извика „донеси“, а пойнтерът хукна с изплезен език, без да е получил команда от стопанина си. В същия миг стотици птици се вдигнаха във въздуха едновременно и ловната дружинка откри бясна стрелба. Пукотът отекна оглушително, а ехото поде гърма.

Дитлеу умираше за това изживяване. За безконечна стрелба. За убийства безспир. За цветова оргия от пърхащи във въздуха крила. Телата на птиците бавно се спускаха към земята. Мъжете припряно презареждаха пушките си. На Дитлеу не му убягна разочарованието по лицето на Саксенхолт, за момента лишен от правото да стреля. Погледът му сновеше между горичката и дърветата отвъд обраслия с храсти терен. Откъде ли щеше да се появи специалната мишена, питаше се явно младият ловец. Колкото по-силна кръвожадна страст се изписваше по лицата на другите от дружинката, толкова по-силно стискаше той карабината.

Пойнтерът на Йорт захапа за гърлото едно от другите кучета, то проскимтя, пусна плячката от устата си и се оттегли. Всички ловци забелязаха инцидента, с изключение на стопанина му. Йорт зареждаше пушката си и стреляше, зареждаше и стреляше и въпреки това още не бе успял да улучи нищо.

Пойнтерът на Йорт за трети път донесе плячка и посегна да хапе другите кучета. Дитлеу кимна на Торстен, който и бездруго следеше внимателно кучето с очи. Комбинацията от мускули, силен инстинкт и лоша дресировка винаги е пагубна за качествата на ловните кучета.

Стана, както бе предположил Дитлеу. Останалите кучета подмамиха пойнтера и му отрязаха пътя до птиците, падащи на поляната. Тогава кучето на Йорт хукна в гората.

— А сега внимавайте — обърна се Дитлеу към двамата ловци с карабини. — Не забравяйте, че залогът е тристаен, напълно обзаведен апартамент в Берлин. — Разсмя се и гръмна с двете цеви към ятото, вдигнало се от храстите. — По-добрият ще отнесе цялата плячка.

В това време кучето на Йорт вече носеше следващата птица от шубраците. Единичен изстрел от пушката на Торстен повали животното, преди то да излезе на открито. Явно само Дитлеу и Торстен разбраха какво точно се случи, защото дружинката избухна в смях, начело с Йорт. Помислиха, че едничък Торстен се е прицелил във фазана и не е улучил. Само Саксенхолт притаи дъх.

Съвсем скоро, когато Йорт открие кучето си с пробит череп, смехът щеше да секне. Дитлеу се надяваше глупакът да си научи урока за следващия път. В гонките на Дитлеу Прам няма място за зле дресирани кучета.

От храстите зад горичката се разнесоха нови викове. Дитлеу зърна с крайчеца на окото си как Крум поклаща глава. Явно и адвокатът бе видял, че Торстен застреля кучето.

— Не стреляйте, ако не сте сто процента сигурни по какво се целите — предупреди Дитлеу ловците в близост. — Гоначите ще прогонят целия терен зад горичката и предполагам, че животното ще изскочи от храстите. — Той посочи няколко избуяли хвойни. — Целете се на метър над земята в центъра на плячката. Така и да не улучите, куршумът ще се забие в земята.

— Какво е това? — прошепна Саксенхолт и посочи няколко скупчени нагъсто дървета, зад които се стрелна животно.

После се разнесе пукане на стъпкани съчки и постепенно се усили. Виковете на гоначите зад животното станаха пронизителни.

Саксенхолт и Торстен стреляха едновременно, тъмният силует се килна на една страна, но продължи да подскача тромаво напред.

Чак когато излезе иззад дърветата, ловците разбраха какво е. Саксенхолт и Торстен се прицелиха повторно, а дружинката избухна във възторжени възклицания.

— Чакайте! — провикна се Дитлеу, когато щраусът спря на стотина метра от стрелците и се огледа объркан. — Целете се в главата. По един изстрел. Първо ти, Саксенхолт.

Всички притихнаха. Младият мъж вдигна карабината и дръпна спусъка със затаен дъх. Изстрелът прелетя малко ниско, куршумът разпори врата на птицата и главата й отхвръкна настрани. Дружинката изрева от радост. И Торстен не се стърпя. За какво му беше тристаен апартамент в Берлин?

Дитлеу се усмихна. Беше очаквал животното мигом да се строполи, ала обезглавеният щраус продължи да се щура няколко секунди. После тялото рухна, разтресе се от агонизиращи тръпки и краката се отпуснаха безжизнени. Безпрецедентно зрелище!

— Лудница! — извика младият мъж, докато дружинката изстреля няколко залпа по последните фазани. — Свалих щраус! Направо ще се побъркам от кеф! Довечера ще се разбия и всички мацки ще са мои! Даже знам коя ще си избера.

 

 

Тримата се срещнаха в кръчмата да се почерпят, както бе обещал Дитлеу. Торстен определено имаше нужда от алкохол.

— Какво ти става, Торстен? Приличаше на издрискано ябълково пюре — отбеляза Улрик и изгълта бирата на един дъх. — Да не се сдуха заради щрауса? Свалял си толкова щрауси!

Торстен повъртя чашата си в ръка.

— Тревожи ме Кими. Работата става все по-дебела.

Торстен отпи.

Улрик си наля втора халба и я вдигна за наздравица към двамата си приятели.

— Олбек пое ангажимента да се погрижи. Съвсем скоро ще я пипнем. Успокой се, Торстен.

Торстен Флорин извади от джоба си кибритена кутийка и запали стеариновата свещ на масата. „Няма по-тъжно нещо от свещ без пламък“, често повтаряше той.

— Надявам се, не си представяш Кими в ролята на безпомощна женица, която обикаля улиците в опърпани дрипи и е лесна жертва за малоумния ви детектив? Той няма да я намери, Улрик. Все пак говорим за Кими, не забравяй! Знаете на какво е способна. Вашият Олбек ще се провали и ще си платим скъпо, чаткате ли?

Дитлеу остави халбата и погледна към тавана.

— Какво имаш предвид?

Торстен му лазеше здравата по нервите, когато изпаднеше в подобно настроение.

— Вчера е нападнала наша манекенка пред модната къща. Киснала е отпред в продължение на часове. На плочките открили осемнайсет смачкани фаса. Кого е чакала според вас?

— Нападнала? — разтревожи се Улрик.

— Не се паникьосвай, Улрик — поклати глава Торстен. — Зашлевила й е шамар, сравнително безобидна работа. Не сме викали полиция. За компенсация й дадох едноседмична почивка и два билета за Краков.

— Сигурен ли си, че е била Кими?

— Да. Показах на момичето стара нейна снимка и тя потвърди.

— И е сто процента сигурна?

— Абсолютно — раздразнено отговори Торстен.

— Не можем да допуснем да арестуват Кими — продължи Улрик.

— В никакъв случай. Както не можем да допуснем и тя да се приближи до нас. Убеден съм, че е способна на всичко.

— Дали са й останали пари? — попита Улрик.

Към тях се приближи сервитьор и се поинтересува желаят ли нещо.

— Имаме всичко необходимо — кимна Дитлеу на сънливия мъж.

Изчакаха сервитьорът да се отдалечи и чак тогава подновиха разговора си.

— Стига си задавал идиотски въпроси, Улрик. Спомни си с колко кинти се уреди Кими на наш гръб. Близо два милиона. Според теб колко харчи на улицата? — сопна се Торстен. — Почти нищо, а това означава, че със сигурност има пари да си купи каквото пожелае. Включително оръжие. Тук това не е проблем.

Улрик размърда огромното си туловище.

— Дали да не осигурим подкрепление на Олбек?