Юси Адлер–Улсен
Убийци на фазани (39) (Вторият случай на комисар Карл Мьорк)

37.

Карл още не можеше да се отърси от горчивия вкус на вчерашното фиаско. Събуди се с лице, оплескано със задушен лук, и се вгледа в Мона Ибсен, която се превиваше от смях. Конфузно, колкото и да получиш разстройство при първо посещение в тоалетната на потенциално гадже.

„Как можах!“ — бичуваше се мислено той.

Запали цигара и се опита да се съсредоточи. Надяваше се да оползотвори максимално днешния ден и да предостави на прокуратурата цялата нужна информация, за да се издаде заповед за арест. Обицата от Линелсе Нор и съдържанието на сандъчето би трябвало да свършат работа поне за начало. Доказваха връзката между Олбек и останалите. На Карл му беше все едно на какво основание ще ги привика на разпит. Паднат ли му, ще намери начин да изкопчи каквото го интересува.

Делото започна като разследване на двойно убийство, а в хода му се натъкнаха на още престъпления, предполагаеми убийства, и предстоеше да ги разкрият.

Засега обаче не бе имал възможност да се сблъска очи в очи с членовете на групата от пансиона; да ги засипе с въпроси, които ще ги доведат до паника, а защо не и до срив. Ако не се стигнеше до арест, Карл щеше да ги потърси на техен терен.

Най-трудната задача в цялата работа се оказа определянето на слабото звено във веригата. Кого да атакуват първо? Бярне Тьоерсен, на пръв поглед най-лесният избор, се бе научил да е пестелив в приказките при дългия престой зад решетките. Пък и можеше да използва килията като оправдание да не отговаря на въпроси, по които вече се е произнесъл, а именно двойното убийство в Рьорви. Щом е осъден, какво повече да коментира? За да му поискат сметка, им трябваха железни доказателства за нови престъпления.

Ако отхвърлят идеята Тьоерсен да е пръв на пангара, кого да изберат тогава? Торстен Флорин, Улрик Дюбьол-Йенсен или Дитлеу Прам? Кого ще успеят да пречупят най-бързо?

Само ако ги познаваше лично, Карл би могъл да отговори категорично на този въпрос. Засега интуицията му подсказваше, че няма да му е лесно. Неуспешният опит да поговорят с Дитлеу Прам в частната му болница изигра ролята на поредното потвърждение в тази посока. Защото Дитлеу Прам е бил незабавно уведомен за посещението им от мига, когато са стъпили в болницата. Карл не изключваше секретарката да е казала истината и Прам действително да се е намирал извън територията на клиниката, но така или иначе, служителите го бяха информирали своевременно.

И той се погрижи да не се мярка наблизо.

Ако искаше да притисне тримата до стената, Карл трябваше да ги завари съвсем неподготвени. Затова днес двамата с Асад тръгнаха по задачи още от ранна утрин.

Спряха се на Торстен Флорин и то съвсем неслучайно. Хилавото му телосложение и „женската“ му професия му придаваха по-крехък вид. В изявленията му пред модните списания прозираше ранима натура. Това го отличаваше от останалите.

Асад чакаше Карл до Триъгълника, качи се в колата и двамата потеглиха с надеждата след половин час да изненадат Торстен Флорин в стопанството му в Айлструп.

 

 

— Подредих информацията за всеки от нашите герои в отделна папка — докладва Асад в колата. — Това е папката на Торстен Флорин.

Извади я от чантата.

— Къщата му приличала на крепост: с дебели решетки, които препречват достъпа до имението. Четох, че когато организирал купон, гостите влизали по специален пропускателен режим. Погледни.

Карл обърна глава към цветната разпечатка, която му показа Асад. Затрудняваше се хем да разглежда снимката, хем да шофира по тесния път, лъкатушещ през гората Грибскоу.

— Погледни, Карл. На въздушната снимка се вижда всичко. Ето тук е имението на Флорин. С изключение на старата сграда, където живее самият той, и тази дървена къща — Асад показа с пръст върху снимката, — всички останали постройки, включително и най-високата, и всички малки зад нея, са построени преди 1992 година.

Странно наистина.

— Чакай малко, тези сгради в самата гора ли се намират? Наистина ли са му дали разрешително за строеж? — попита Карл.

— Не, не са в гората. Между Грибскоу и малката гора, която е негова собственост, има пожарна… как се нарича това нещо, Карл?

— Противопожарна просека?

Асад го погледна леко удивено.

— Вижда се ясно на въздушната снимка. Погледни тази тясна кафява ивица. Освен това е опасал земята си с ограда, включително езеро и хълмове.

— Защо го е направил? От папараци ли се страхува?

— Свързано е с ловуването.

— Сетих се. Не иска животните от неговия парцел да избягат в държавната гора. Ясни са ми такива хора. — Във Вендсюсел, откъдето идваше Карл, такива ловци обираха всеобщия присмех, но в Северна Зеландия явно бяха на почит.

Пред тях се разстилаха поляни и преминаваха в обширни стърнища.

— Виждаш ли онази швейцарска къща, Асад? — Карл посочи невисока къща отдясно. Открояваше се ясно в ледниковата долина. — Малко по-нататък, отвъд долината, се намира гара Кагеруп. Там веднъж открихме едно момиченце. Отначало помислихме, че е мъртво. Беше се скрила в дъскорезницата, защото се изплашила от кучето, което баща й довел вкъщи.

Карл поклати глава. Дали наистина малката бе избягала заради кучето? Изведнъж обяснението му се стори доста неубедително.

— Завий тук — Асад посочи пътния знак за отбивката към Морум. — На върха на хълма ще завием надясно. От там до имението има двеста-триста метра. Да го предупредя ли за идването ни?

Карл поклати категорично глава. В никакъв случай! Иначе Флорин ще духне под носа им като Дитлеу Прам.

 

 

Торстен Флорин действително бе оградил имота си като крепост. „Дюехолт“ — пишеше с големи месингови букви на гранитен къс до порта от ковано желязо, по-висока от оградата.

Карл се наведе към уредбата, монтирана на пилон на височината на прозорците.

— Аз съм заместник-полицейски комисар Карл Мьорк — представи се той. — Вчера разговарях с адвокат Бент Крум. Бих искал да задам няколко въпроса на Торстен Флорин. Ще отнеме не повече от четвърт час.

След две минути портата се отвори.

Зад оградата се простираше безбрежен ландшафт. Езера и възвишения, обрасли с тучна зеленина, изненадваща за сезона. По-надолу се виждаха горички, които постепенно се сливаха, а още по-нататък се издигаха внушителните букове столетници на Грибскоу с почти обезлистени корони.

„Огромно имение — прецени Карл. — Имайки предвид какви цени поддържат имотите в района, това място струва цяло състояние.“

Завиха към имението, сгушено в самото подножие на гората. Впечатлението за богатство се засилваше с всеки изминат метър. „Дюехолт“ радваше окото с възстановените корнизи и лъскавите черни покриви. Четири остъклени пристройки към главната сграда гледаха към градината, толкова изрядно поддържана, че дори кралските градинари биха свалили шапка.

Зад главната сграда се намираше боядисана в червено дървена постройка. Видът й подсказваше, че вероятно попада под закрилата на закона. Изглеждаше с около два века по-стара от останалите и контрастираше ярко на внушителната желязна конструкция, която се извисяваше зад нея. Внушителна и красива, сътворена от стъкло и блестящ метал — точно копие на прословутия Паласио де Кристал в Мадрид, който Карл видя на плакат на летището.

Паласио де Кристал в Айлструпски вариант!

В подножието на гората се виждаха скупчени къщички и оформяха своеобразно селце. Имаха градинки и веранди, заобиколени от разорани полета, където стопаните навярно отглеждаха зеленчуци. Виждаха се необрани насаждения с праз и зеле.

„Какъв простор!“ — впечатли се Карл.

— Красиво е — отбеляза Асад.

Наоколо не се виждаше жива душа. Позвъниха на вратата и им отвори не кой да е, а самият Торстен Флорин.

Карл се представи и му протегна ръка, но домакинът погледна единствено Асад и застана като гранитен блок, за да препречи достъпа до дома си.

Зад гърба му, сред зрелищна съвкупност от картини и кристални полилеи, се виеше парадно стълбище. Доста кичозен интериор за човек, сдобил се със славата на законодател на добрия стил.

— Искаме да поговорим с вас за някои събития, които според нас са свързани с Кими Лесен. Ще ни помогнете ли?

— Какви събития? — попита сухо Флорин.

— Убийството на Фин Олбек в нощта срещу неделя. Олбек е общувал редовно е Дитлеу Прам. Издирвал е Кими. Някой от вашите приятели ли му е възложил да я намери? И ако е така, с каква цел?

— Чух името Фин Олбек по телевизията, но не познавам такъв човек. Щом Дитлеу е разговарял с него, обърнете се към него. Довиждане, господа.

Карл запря вратата с крак.

— Изчакайте за минута. Кими Лесен вероятно има пръст и в още две тежки нападения — в Лангелен и Белахой. Тогава са починали трима души.

Торстен Флорин премига няколко пъти, но лицето му запази каменното си изражение.

— Не мога да ви помогна. Разпитайте Кими Лесен.

— Случайно да имате информация къде се намира тя в момента?

Флорин поклати глава с непроницаем вид.

— Сигурен ли сте?

— Сто процента. Не съм виждал Кирстен-Мари от 1996-а.

— Разполагаме с доказателства за съпричастността й към въпросните произшествия.

— Адвокатът ми ме осведоми. Но нито той, нито аз знаем нещо по тези случаи. А сега ще ви помоля да си вървите, господа. Днес ми предстои натоварен ден. Следващия път, когато решите да се отбиете, не забравяйте да донесете съдебна заповед.

Предизвикателната му усмивка подтикна Карл да го притисне с още няколко въпроса. Торстен Флорин се отдръпна и иззад вратата се появиха трима тъмнокожи мъже.

Гардовете на Флорин изсипаха върху двамата посетители порой от грозни закани — побой, умишлен палеж, медиен скандал, съдебен иск и какви ли още не бедствия и погроми.

Две минути по-късно Карл и Асад седяха в колата.

Ако допреди час Карл бе смятал Торстен Флорин за слабо звено, това посещение му даде повод да преосмисли виждането си.