Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (13) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Единайсета глава

Август 1987-а

Подвижното капаче на пощенската кутия издрънча и Таге изруга. Откакто постави табелката „Без реклами, моля!“, получаваше писма само от данъчното, а оттам никога не пристигаха добри новини. Така и не стопляше защо, дявол да ги вземе, се мъчеха да изсмучат и бездруго нищожните парици, припечелени от кърпене на гуми, ремонт на автомобилни свещи и почистване на мотопедни карбуратори. Нима целяха и той да висне пред социалното в „Миделфарт“ или да обира вили до „Скоруп Стран“ като момчетата, с които порка?

Таге посегна към бутилката от вино между леглото и касата за бира, приспособена за нощно шкафче, провери докъде стига урината, отделена през нощта, тикна бутилката под слабините си и я напълни догоре. Избърса си ръцете в чаршафа и бавно се надигна. Писна му от Мете, наемателката, защото клозетът се намираше зад нейната стая в къщата, а в сервиза, където спеше той, подовите дъски бяха прогнили, вятърът свирукаше в цепнатините и преди да се усетиш, зимата пак беше дошла.

Огледа се. От овехтели плакати от мъжки списания го гледаха разсъблечени момичета с размазано по гърдите смазочно масло. По пода се валяха главини, колела и парчета от мотопеди; петна от засъхнало моторно масло изпъстряха бетонния под. Мястото не даваше поводи за гордост, но си беше негово.

Протегна ръка и напипа препълнения пепелник върху триъгълната етажерка. Избра си най-дългата угарка, дръпна от нея, докато въгленчето пропълзя до почернелите му от масло пръсти, и я угаси.

Намъкна си боксерките, стъпи върху студения под и отиде до вратата. Една крачка и ще се пресегне до пощенската кутия, скована от талашит. С времето капакът й се бе удебелил двойно.

Огледа цялото протежение на улицата. Няма да дава повече поводи на съкварталците си да се оплакват, понеже се бил появил насред Бренеруп по голо шкембе и с мръсни боксерки.

— Тесногръди снобарки! Не могат да понесат вида на мъж в разцвета на силите си — повтаряше той пред компанията си.

Обожаваше да употребява тази дума: тесногръди. Звучеше някак интелигентно.

Извади писмото. За негова изненада не беше плик с прозрачно прозорче от данъчното или общината, а съвсем обикновен бял плик с пощенска марка. От много години не бе получавал такива писма.

Таге се поизпъчи. Сякаш подателят на писмото наблюдаваше отнякъде паметния миг на разпечатването или пък самото писмо имаше очи и сега преценяваше дали получателят е достоен за съдържащото се в него послание.

Не позна почерка, но видя името си, написано с красиви завъртулки. Много му хареса.

Обърна писмото и усети как по вените му плъзна бурен приток на адреналин. Бузите му пламнаха като на влюбен, очите му се разшириха като на беглец.

Остана като гръмнат. Писмото бе изпратила Нете Хермансен, неговата братовчедка. Беше добавила адреса и подписа си. Не бе очаквал, че тя отново ще потърси връзка с него. Имаше сериозни основания да си мисли така.

Таге си пое дълбоко дъх и се поколеба дали да не върне писмото в пощенската кутия. Сякаш атмосферните условия или самата кутия бяха в състояние да унищожат хартията. Надяваше се вятърът да го изтръгне от ръцете му, за да не се налага да чете съдържанието.

Така му се отрази писмото.

Земеделският труд във фермата научи Мес, най-големия брат на Нете, че всички живи същества, включително хората, се делят на две групи: мъжки и женски. Стига да знаеш това, нищо друго не ти трябва, защото нещата стават от само себе си. Всяка от двете групи изпълнява определена роля във войните, във възпитанието на децата, в работата и в домакинството. Светът е устроен така, че задълженията поемат или едните, или другите.

И Мес привика на двора двамата си по-малки братя, сестра си и братовчед си, смъкна си панталоните и посочи члена си.

— Ако имаш такъв, си от единия вид. Ако имаш процепче, си от другия. Съвсем просто е.

Братята и Таге се разсмяха. Нете си събу бикините в типично детски стремеж да покаже солидарност и разбиране.

На Таге това много му допадна, защото в неговия дом всички се събличаха скришом и не беше проумял в какво се състои разликата между мъжете и жените.

Тогава за пръв път той прекара лятото във фермата на чичо си. Забавляваше се несравнимо повече, отколкото на пристанището в Асенс и по тесните улички, където заедно с другите хлапета строяха Айфеловата кула с кубчета лего и си мечтаеха някой ден да обиколят света.

Харесваше му в компанията на Нете. И близнаците бяха готини, но Нете му стана любимка, макар и близо осем години по-малка от него. С нея се общуваше леко. Смееше се на всичките му маймунджилъци. Забъркваше се в ужасни каши, стига той да я помоли.

За пръв път на Таге му се случваше някой да му се възхищава и това го окриляваше. Затова не пестеше сили да й помага в селскостопанската работа.

След като близнаците и Мес си тръгнаха, на Нете й останаха само баща й и летните дни с Таге. Той си спомняше колко тежко й бе тогава. Особено след като започнаха ожесточени проверки как скотовъдите се отнасят към отглежданите животни. Нравът на баща й ставаше все по-непредвидим и тежък и той често я хокаше незаслужено.

Таге и Нете не бяха влюбени, а близки приятели. Задълбочаващата се интимност помежду им възроди пикантните и любопитни въпроси за двата вида хора и за техните взаимоотношения.

Именно Таге научи Нете как се сношават хората и й отне всичко.

Сега той седна тежко върху леглото, хвърли поглед към струга, където стоеше бутилка с черешов ликьор, и се замисли кое ще е за предпочитане: да си пийне преди или след като прочете писмото.

Наемателката му Мете започна да блъска нещо в дневната и да кашля. Все звуци, които човек не асоциира с женственост, но той беше свикнал. Пък и му харесваше да се топли до нея в студените зимни дни, стига властите да не решат, че двамата живеят на семейни начала и крият връзката си, за да не им орежат социалните обезщетения.

Таге претегли плика в длан и извади писмото. Красивата хартия беше сгъната на четири. Разтваряйки листа, очакваше да види същия почерк от плика, но текстът се оказа набран на компютър. Прегледа съдържанието надве-натри, за да съкрати тревожното очакване, и тъкмо да отпие от черешовия ликьор, стигна до мястото, където тя изявяваше желание да му връчи дарение от десет милиона крони, ако се яви в определен час на посочен адрес в Копенхаген.

Той пусна писмото и то полетя към пода. Чак тогава забеляза, че към долната част с кламер е прикрепен чек, а върху чека е изписано неговото име и сумата от две хиляди крони.

В тази част от месеца Таге никога не се бе виждал с толкова пари. Цифрата го обсеби напълно. Всичко друго му се струваше нереално: милионите, болестта на Нете. Всичко!

Две хиляди крони, пишеше върху чека! Не му се беше случвало в края на месеца да разполага с толкова пари нито докато беше моряк, нито докато работеше във фабриката за тирове, откъдето го уволниха заради пиенето. Впоследствие тя се премести в Ньоре Обю.

Той издърпа чека изпод кламера и го опипа.

Изглеждаше съвсем истински.

Нете беше хубава, а Таге — здрав. Когато бикът покри единствената крава във фермата, тя го попита дали и той може да си вдигне пишката като бика. Таге й демонстрира уменията си и тя започна да се смее като обезумяла, все едно бе чула поредната шега от братята си. Дори докато се целуваха, тя се държеше непринудено и спокойно. Таге беше доволен. Пробва се с нея, защото тя присъстваше непрекъснато в мислите му, макар че Нете едва-що бе започнала да се закръгля. Таге беше елегантен, с кафява войнишка униформа, кепето под пагона, слабичък. Благодарение на бика и кравата актът между него и Нете придоби вид на част от неизбежните годишни ритуали.

На Нете Таге й се стори много възмъжал, а когато той поиска от нея да се съблече на тавана и да му достави удоволствие, Нете изобщо не се поколеба. И защо да се колебае? Нали всички казваха, че между женските и мъжките екземпляри това са нормални неща?

И понеже се размина без никакви последствия, те продължиха да практикуват наученото: нищо не е съизмеримо с приятната физическа близост.

На петнайсет години Нете забременя. Тя се зарадва и съобщи новината на Таге. Сега вече ще заживеят заедно до края на дните си! Той обаче отказа да признае детето. Ако действително той е бащата на копелето, ще си навлече неприятности, защото половите контакти с малолетни се преследват от закона. Няма да влиза в затвора заради нея, я!

Баща й повярва на думите й, но след като преби зверски Таге, без да изтръгне от него признание, си промени мнението. Неговите синове не биха издържали подобен побой и това потвърди невинността на племенника му. И Таге повече не видя братовчедка си. Откъслечните новини за нея го караха да изпитва силен срам.

Накрая реши да забрави всичко.

Посвети два дни на подготовка. Накисна ръцете си в смазочно масло, търка и лющи, докато напуканата кожа стана розова и придоби жизнен вид. Избръсна се няколко пъти, та кожата му да стане гладка и бяла. В бръснарницата го посрещнаха като блудния син. Подстригаха го, измиха му косата и я напръскаха обилно с ароматен лосион. Действаха с вещината на професионалисти. Таге лъска зъбите си със сода бикарбонат, докато разкървави венците. В резултат от огледалото го погледна образът му от някогашните добри времена. Ако ще получава десет милиона, нека го стори със стил. Редно е да изглежда като човек, живял достойно. Искаше Нете да види момчето, което някога я разсмиваше, и да се гордее с него.

Само при мисълта за предстоящото се разтреперваше. На петдесет и осем години щеше да се оттласне от дъното и да си възвърне самочувствието; щеше да се показва сред хората, без да се страхува, че искат да му навредят.

Нощем сънуваше новия си живот: уважение, завист, светло бъдеще. Докопа ли парите, веднага ще се махне от този мизерен квартал, където всички го възприемат като цирей. За нищо на света няма да продължава да гние в град с хиляда и четиристотин жители, където дори железопътният транспорт запада, а най-голямата гордост на селището е фабрика за тирове, а и тя отдавна премести цеховете си другаде. Окепазиха дори новооткрития народен университет в града, наричайки го „Скандинавски народен университет за мир“.

Влезе в най-големия магазин за мъжка мода в Боденсе и си купи хубав, лъскав костюм в син меланж. По думите на продавача — последна дума на модата. След „голямо“ намаление от няколко крони Таге плати за костюма толкова солена сума, че от чека му останаха пари само колкото да зареди мотопеда и да си купи двупосочен билет от Ейбю до Копенхаген.

Яхна своя мотопед „Вело Солекс“ и потегли през града. Тъкмо тогава изживя най-великия миг в живота си: никога околните не го бяха гледали с такава симпатия.

Никога не се бе чувствал толкова готов за живота и предстоящото неизвестно бъдеще.