Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (5) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Q (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Journal 64, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2017)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Юси Адлер-Улсен

Заглавие: Пациент 64

Преводач: Ева Кънева

Език, от който е преведено: датски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: датска

Излязла от печат: 30.11.2015

Редактор: Цвета Германова

ISBN: 978-954-357-324-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8811

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Ноември 1985-а

Най-напред усети чуждо тяло в носа си. После чу гласове над главата си. Приглушени, внимателни, издаващи самочувствие.

Очите й зашариха под клепачите, все едно търсеха местенце, откъдето да почерпят някакво прозрение. Унесе се, загърна се в одеялото на мрака и задиша спокойно. Улови картини на безоблачни летни дни и безгрижни игри.

Неочаквана болка я покоси под кръста.

Главата й се отметна назад, мощен спазъм скова цялата долна част на тялото й.

— Влейте й още пет — нареди нечий глас и потъна в мъгла, за да я остави в същата празнота както преди.

 

 

Нете беше желано дете. Роди се изтърсак и единствено момиче в семейство с три момчета. Въпреки скромните финансови възможности не й липсваше нищо.

Майка й имаше златни ръце, ръце за ласки и за домашна работа. Нете се превърна в нейно копие — хубаво дете с карирана рокличка, готово да помага във всички дейности във фермата.

Беше на четири, баща й доведе жребец пред къщи и се усмихна, а най-големият й брат докара кобилата им от обора.

Двамата близнаци се разкискаха, когато членът на жребеца започна да се тресе, а Нете отстъпи крачка назад. Голямото животно възкачи сладката им Моли и притисна към нея долната част на тялото си.

На Нете й се прииска да се развика: престанете! Баща й обаче се хилеше с беззъбата си уста и повтаряше, че скоро ще си имат жребче.

Животът започва драматично и свършва пак така, разбра Нете. Затова е важно да се наслаждаваш с пълна сила на всичко, вместено между тези две крайни точки.

— Добре си поживя — казваше неизменно баща й, докато прерязваше гърлото на съпротивляващо се прасе.

Със същата забележка посрещна и смъртта на съпругата си, която си отиде от този свят едва трийсет и осем годишна.

Тези думи тегнеха в главата на Нете и когато най-сетне се събуди в металното болнично легло и се огледа объркано в мрака.

Около нея мигаха светлинни индикатори и бръмчаха апарати. Обстановката й беше непозната.

Завъртя се на една страна. Подозираше какво ще последва, но ефектът надмина очакванията й. Тя отметна назад глава, а дробовете се напрегнаха и изтласкаха мощна въздушна струя към гласните й струни, които се опънаха до скъсване.

Не възприемаше виковете като свои, защото болката в краката притъпяваше всички останали усещания. Ала крещеше именно тя.

Приглушена светлина от рязко отворената врата плъзна по тялото й. Внезапно всичко се превърна в безпорядък от мигане подобно на неизправна луминесцентна лампа и решително действащи върху тялото й ръце.

— Успокойте се, Нете Росен — посъветва я нечий глас и й поставиха инжекция.

Този път обаче Нете не заспа.

— Къде съм? — попита тя, след като по краката й плъзна приятна топлина.

— В болницата в Нюкьобинг Фелстер, Нете. В добри ръце сте.

Нете зърна как сестрата се обърна към свой колега и повдигна вежди.

В този миг си спомни какво се бе случило.

* * *

Издърпаха кислородната тръбичка от ноздрите и сресаха назад косата й, сякаш я гласяха да посрещне окончателната си присъда: животът си отива.

Сивоокият главен лекар с оскубани вежди й поднесе трагичната вест до долния край на леглото в присъствието на трима свои колеги:

— Съпругът ви е загинал на място, госпожо Росен.

Това гласяха първите му думи. Чак след тях дойде:

— Съжаляваме за загубата ви.

После лекарят се постара да й изложи подробно фактите в хронологичен ред. Моторният блок затиснал Андреас и причинил мигновена смърт. Затова спасителните екипи първо измъкнали Нете. Самоотвержеността им се равнявала на истински подвиг. Лекарят изговори така гордо думата, все едно очакваше пациентката да разцъфне в усмивка.

— Спасихме краката ви, Нете Росен. Най-вероятно ще куцате, но това е за предпочитане пред другото.

В този миг тя престана да слуша.

Андреас беше мъртъв.

Той си отиде, а тя не успя да премине с него в отвъдното. Сега щеше да живее без него. Без единствения човек, когото бе обичала безрезервно и от цялото си сърце. Никой друг не й бе вдъхвал усещането за цялост.

— Задряма — прошепна един от лекарите, но грешеше.

Тя не спеше, а просто се отдръпна в себе си. Там, където отчаянието, поражението и причините се сляха в едно, а лицето на Курт Ве пламтеше със силата на адски огън.

Без него животът й щеше да протече съвсем различно.

Без него и още неколцина.

И Нете сподави напиращите на устните й викове и сълзи; обеща си, че преди да се откаже от този живот, ще се погрижи да усетят какво са й отнели.

Чу как медиците излязоха от стаята. Вече я бяха забравили. Интересуваше ги следващата спирка от визитацията.

 

 

След погребението на майка й тонът вкъщи загрубя, а Нете, тогава петгодишна, попиваше всичко много бързо. „Божиите слова и повели са за неделната служба“ — казваше баща й. От него тя научи думи, станали известни на връстничките й доста по-късно. Датските колаборационисти, които работеха за немците и поправяха оръжието им в Одензе, бяха „гнусни, олайнени свине“ или „смърдящи задници“.

Който иска да говори изискано, да не влиза в неговия дом.

Още през първия си учебен ден Нете разбра какво е шамар.

Пред сградата се бяха строили шейсет първокласници, начело с нея.

— Мамицата му, каква тарапана! — възкликна високо тя, спечели си завинаги неприязънта и гнева на учителката и опита силата на дясната й ръка.

Няколко седмици по-късно, когато червенината на бузата й посиня, тя разказа на двама третокласници, готвещи се за конфирмация, какво знае от братята си: ако плъзгаш кожичката напред-назад, пишката почва да пръска.

Същата вечер седеше разплакана вкъщи и се опитваше да обясни на баща си защо лицето й пак е нашарено.

— Да не беше си го изпросила — заключи той и толкоз.

Като станеш в три сутринта, е естествено да се чувстваш капнал. Откак най-големият брат на Нете замина за село Биркелсе, а близнаците — за рибарското градче Вие Сене, баща й непрекъснато беше преуморен.

Продължиха да пристигат оплаквания от поведението й, но той не им обръщаше внимание.

А малката Нете не разбираше какво толкова все недоволстват от нея.

 

 

Седмица след злополуката млада медицинска сестра застана до леглото й и я попита дали наистина не желае да се обадят на нейни близки.

— От цялото отделение само на вас не са ви идвали на свиждане.

Навярно желаеше да подтикне болната да се измъкне от черупката на мълчанието, но така черупката стана само още по-непробиваема.

— Нямам близки — отвърна тя и помоли да я оставят на спокойствие.

Същата вечер я посети млад адвокат от Марибу с обяснението, че е упълномощен да разпредели наследството на съпруга й и скоро ще се наложи да изиска подписа й, за да се стартира процедурата. Състоянието й не го вълнуваше.

— Имате ли ясна представа как да поемете в свои ръце бизнеса на съпруга си? — попита той, все едно въпросът отдавна бе стоял на дневен ред.

Тя поклати глава. Да поеме бизнеса? Та тя беше лаборантка. Запозна се с мъжа си именно в качеството си на изпълнителен работник. Нямаше друга квалификация.

— Състоянието ви позволява ли да присъствате на утрешното погребение?

Нете прехапа долната си устна. Изведнъж спря да диша, светът изчезна. Светлината от тавана стана твърде ярка.

— Погребението? — Тя не успя да отрони повече.

— Да. Вашата зълва Тина уреди всичко със съдействието на адвокатската ми кантора. Съпругът ви е оставил крайно изчерпателни инструкции за предпочитанията си. Траурната церемония ще се състои в църквата „Стокемарке“ утре, от 13 часа, в максимално тесен кръг, съгласно желанието на покойника — ще присъстват само най-близките.

Нете нямаше сили да чуе повече.