Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (46) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Q (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Journal 64, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2017)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Юси Адлер-Улсен

Заглавие: Пациент 64

Преводач: Ева Кънева

Език, от който е преведено: датски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: датска

Излязла от печат: 30.11.2015

Редактор: Цвета Германова

ISBN: 978-954-357-324-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8811

История

  1. — Добавяне

Четирийсет и четвърта глава

Ноември 2010-а

Главното полицейско управление представляваше механизъм, в който движението дори на най-дребните зъбчати колелца се усещаше в цялата система. Сигналите се разпространяваха като в мравуняк, и то с бързина, неподлежаща на обяснение. Всичко се разчуваше: опит за бягство на арестант, изчезване на доказателствен материал, тежко заболяване на колега или търкания между директора на полицията и политически фигури.

И днес беше един от онези дни, когато навсякъде кипеше трескава дейност. Охраната посрещаше посетители, на етажа на директора гъмжеше от консултанти и служители от администрацията на главния прокурор.

Карл знаеше причината. Разкритията за Тайната борба и нейните лидери представляваха взривоопасно вещество. А експлозивите избухват, ако не задушиш първите искри. В момента всичко живо се бе втурнало да гаси.

Подготвиха четирийсет призовки за разпит и трябваше да се погрижат всяка от тях да бъде подплатена с конкретни факти. Системата беше задействана и вече бяха привикали за обяснение полицаите от списъците на Курт Ве. Изтечеше ли информация преждевременно, щеше да се разрази истински ад.

Карл се беше уверил, че всеки отдел разполага с достатъчно способни кадри, но със същата сигурност знаеше и друго: каквито и мерки да се вземат, в ситната мрежа, изтъкана от доказателства и улики, имаше стотици дупки, които допускаха бягство, стига да разполагаш с власт и контакти. А в момента бяха погнали именно влиятелните задкулисни играчи. Не въшливите кокошкари, не бригадирите и лакеите на Курт Ве. Изпълнителите на поръчки не ги интересуваха. Разследващите се стремяха да заковат стратезите и тактиците. С досадните, но неизбежни разпити на дребните риби целяха да уловят акулите.

Проблемът беше, че Карл не умееше да чака, особено пък сега. Състоянието на Асад не се бе променило и щяха да извадят голям късмет, ако изобщо прескочи трапа.

В такава ситуация няма как да проявяваш търпение.

 

 

Карл премисляше кой би бил най-полезният ход в момента. Трябваше да установи предполагаемите допирни точки между изчезванията от 1987 година, от една страна, и насилствените медицински интервенции над нищо неподозиращи жени и покушенията срещу него и Асад, от друга.

Сведенията от Росе го объркаха. Досега на прицела им стоеше Курт Ве, а Нете Хермансен разглеждаха като негова жертва и нищо повече. Преди разкритието на Росе Нете представляваше малко особено, но невинно свързващо звено между изчезналите лица, ала изведнъж червената лампичка замига предупредително.

Защо, по дяволите, Нете Хермансен излъга него и Асад?

Защо призна познанството си с всички изчезнали, но отрече да знае кой е Виго Моенсен, след като на практика именно той бе предизвикал връхлетялата я лавина от нещастия? Нежелана бременност, аборт, изнасилване, неоправдано въдворяване в различни институции и принудителна стерилизация.

Карл изпадна в недоумение.

— Предай на Маркус при нужда да ме търси на мобилния — поръча той на охраната горе, след като най-после реши как ще действа.

Краката му се насочиха към паркинга със служебните коли, но умът бързо откри грешката и коригира посоката. Да му се не види! Остана без автомобил, след като го отстъпи на Росе.

Погледна към пощенския терминал и кимна на двама цивилни полицаи, които също излизаха по работа.

Защо да не се поразтъпче? Какво са някакви си два километра за мъж в разцвета на силите си?

Едва се добра до Централната гара, когато тялото му го предаде и такситата започнаха да го изкушават.

— До края на „Корсге’е“ до Езерата — поръча той на шофьора и погледна през рамо. Дори някой да го следеше, Карл нямаше как да го забележи сред жужащия човешки кошер.

Попипа пистолета си. Този път няма да го спипат със смъкнати гащи.

 

 

Старицата звучеше изненадана по домофона, но позна гласа му и го покани да се качи в апартамента й. Предупреди го, че ще трябва да поизчака минута-две.

Наистина му отвори със закъснение. Посрещна го в плисирана пола и прилежно сресана коса.

— Извинете за безпокойството. — Той усети миризма, много по-силна от миналия път, която показваше, че обитателката на жилището не го проветрява често.

Карл огледа коридора и забеляза гънките по кокосовата пътека до секцията в дъното: все едно тътрен по нея предмет я бе набрал.

После се обърна към дневната. Така показваше намеренията си да не си тръгва веднага.

— Съжалявам, задето пристигам без предизвестие, госпожо Хермансен, но имам няколко въпроса и държа да ги обсъдя с вас.

Тя кимна, покани го да влезе и се сепна при щракване от кухнята, най-вероятно от термокана — според предположенията на Карл.

— Ще приготвя по чаша чай, и без това стана време.

— Предпочитам кафе, ако не ви затруднявам.

Карл се сети за шербета на Асад. Сега би приел една миниатюрна чашка и дори би целунал ръката му. Перспективата никога повече да не вкуси от неговото кафе направо го вцепеняваше.

Две минути по-късно Нете приготви нес кафе до бюфета, подаде му чашата с усмивка, за себе си наля чай и седна срещу него с ръце в скута.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Миналия път, ако си спомняте, говорихме за неколцина изчезнали, сред които споменах и Виго Моенсен?

— Разбира се — усмихна се пак тя. — Наистина съм на седемдесет и три, но слава богу, не съм съвсем оглупяла.

Карл запази сериозното си изражение.

— Тогава заявихте, че не го познавате. Възможно ли е да сте сгрешили?

Тя сви неразбиращо рамене.

— Потвърдихте, че познавате всички останали. Нямаше и как да е иначе. Адвокат Ньорви е защитавал Курт Ве по време на делото, което сте завели срещу него. Таге Хермансен е ваш братовчед. Медицинската сестра Гите Чарлс е работела в дома на остров Спройо по ваше време, а Рита Нилсен е била сред въдворените. Изключено беше да отречете някое от тези познанства.

— И защо да отричам? Наистина ги познавам, а ме озадачи, че са изчезнали почти едновременно.

— Отрекохте обаче да познавате един от изчезналите. Навярно сте разчитали да отклоните подозренията от себе си.

Тя не реагира.

— При посещението ни в събота се интересувахме главно от Курт Ве. Затова сте решили, че сте извън полезрението ни. И ни излъгахте. Познавате Виго Моенсен, и то доста добре. Той е бил виновникът за нещастието ви. Имали сте връзка с него и сте забременели. Необходимостта да махнете плода ви е отвела при Курт Ве. Пише го в медицинския картон, където Ве е отбелязал медицинската ви история. За ваше сведение, в момента този картон е при нас.

Карл очакваше тя да се вцепени, да заплаче и нервите й да я предадат, но не се случи нищо подобно. Тя се облегна, сръбна от чая си и завъртя леко глава.

— Ами… какво да ви кажа? Съжалявам, задето ви излъгах, защото действително познавам Виго Моенсен. Вие сте абсолютно прав и за друго: спестих истината под натиска на обстоятелствата.

Тя го погледна с обезцветените си очи.

— Всъщност нямам нищо общо с тези изчезвания, но изведнъж ми се стори, че всичко сочи към мен. Съвсем естествено е да се защитя, нали? Невинна съм. Нямам представа какво се е случило с горките хора.

Тя издаде звук, който подсили отрицанието, и посочи чашата на Карл.

— Пийте си кафето и бавно ми повторете всичко още веднъж.

Карл смръщи вежди. За жена в напреднала възраст Нете Хермансен се държеше твърде наперено. Не мислеше, не се колебаеше, не се запъваше, не разпитваше. Дори си позволяваше заповеднически тон: „Бавно ми повторете всичко още веднъж.“

Защо да го повтаря, и то бавно на всичкото отгоре? Дали тя целеше да спечели време? Дали се бе забавила да му отвори, защото бе предупредила някого? Някой, който да я измъкне от затруднението?

Карл се чудеше кой ли би могъл да е тайнственият й съучастник. Съмняваше се Нете Хермансен да се е съюзила със заклетия си враг Курт Ве.

Карл реши, че той, а не друг, ще диктува темпото и темата на разговора. Само дето се чудеше какво да я пита.

Почеса се по брадичката.

— Ще възразите ли да претърся апартамента ви?

В този миг тя хвърли бегъл поглед встрани. Карл бе виждал стотици пъти подобно мимолетно, едва забележимо дистанциране от реалността, но то казваше повече от хиляди думи.

Щеше да откаже.

— Ами… ако е наложително, огледайте. Само моля да не разхвърляте вещите в чекмеджетата — опита се да кокетничи тя, но доста неуспешно.

Карл се наведе отривисто напред.

— За да избегнем евентуални недоразумения, нека уточня предварително: с това съгласие ми позволявате да прегледам всички стаи и изобщо всичко, каквото ми хрумне. Може да отнеме доста време и да включва ровене на различни места.

Тя се усмихна.

— Ами тогава си изпийте кафето, защото ще ви е нужна енергия. Както вероятно се досещате, апартаментът не е никак малък.

Карл отпи стабилна глътка. Кафето имаше отвратителен вкус и той остави чашата.

— Ще се обадя на началника си, за да съгласувам обиска с него.

Тя кимна, стана и тръгна към кухнята. Значи все пак искането му я беше извадило от равновесие.

Карл вече не се съмняваше, че тук има нещо гнило.

— Ало, Лис. — Тя най-после бе вдигнала. — Предай на Маркус…

Забеляза сянка зад гърба си и се извърна енергично.

Тъкмо навреме, за да види как летящият чук се е устремил към най-уязвимата част на главата му.