Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (29) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Q (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Journal 64, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2017)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Юси Адлер-Улсен

Заглавие: Пациент 64

Преводач: Ева Кънева

Език, от който е преведено: датски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: датска

Излязла от печат: 30.11.2015

Редактор: Цвета Германова

ISBN: 978-954-357-324-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8811

История

  1. — Добавяне

Двайсет и седма глава

Септември 1987-а

Докато гледаше как Зеландия се изнизва пред прозорците на влака, той се почувства цар. „Бързоходен марш към щастието“ — помисли си и пъхна крона в шепата на момче в купето.

Да, днес беше денят на неговото коронясване; денят, в който ще се сбъднат най-дръзновените му мечти.

Представи си как Нете посяга към косата си и малко свенливо го кани да влезе. Вече усещаше договора за дарение в ръката си; документът, по силата на който ще му прехвърлят десет милиона долара: за задоволство на данъчните и за негово вечно щастие.

Ала когато се изправи пред Централната гара със съзнанието, че му предстои да намери улицата на Нете и да стигне дотам за по-малко от половин час, безпокойството го връхлетя.

Дръпна рязко вратата на най-близкото такси и попита шофьора колко горе-долу ще му струва. И понеже съобщената сума надвишаваше наличните му средства, помоли таксиджията да го закара, докъдето му стигнат парите. Изсипа монетите в шепата на шофьора. Мъжът потегли и спря след седемстотин метра на площада във „Вестербру“ с указанието да мине за по-напряко през Театралния пасаж и на спринт покрай езерата.

Таге не беше свикнал да напряга тялото си. Чантата през рамо удряше хълбока му, потта се процеждаше през новите му дрехи и под мишниците на сакото се образуваха тъмни петна.

„Ще закъснееш, ще закъснееш, ще закъснееш“ — отекваше всяка стъпка по пътеката в главата му, докато го задминаваха бегачи от различни възрасти.

Всяка изпушена цигара свиреше в дробовете му, всяка изпита бира и всяко уиски със сода натежаваха в изнемогващите му крака.

Разкопча си сакото и се помоли на Господ да спази уречения час. Пристигна в 12:35. С петминутно закъснение.

Затова в очите му избликнаха сълзи на признателност, когато Нете му отвори. Подаде й поканата — точно както гласяха указанията й от писмото.

Таге се почувства жалък в хубавия апартамент. Жалък пред най-добрата си приятелка, която днес, вече зряла жена, го посрещна с отворени обятия. Разнежи се почти до сълзи, когато тя го попита как е и му предложи чаша чай, а две минути по-късно услужливо му доля.

Щеше да й каже толкова много неща, ако внезапно не му бе прилошало. Щеше да й признае, че винаги я е обичал; че срамът от подлата му постъпка почти го е съсипал. Щеше да падне на колене и да я помоли за прошка, но изведнъж му се догади ужасно и преди да се усети, оповръща хубавото си ново сако.

Тя го попита дали му е лошо и му предложи още чаша чай или вода.

— Тук не е ли ужасно горещо? — простена той, докато се опитваше да си поеме дълбоко дъх, ала дробовете му не се подчиняваха. Докато тя изтича да донесе вода, той се хвана за сърцето с ясното съзнание, че умира.

 

 

Нете огледа сгърчилото се странично върху стола тяло, облечено в противно сако. През годините Таге бе напълнял повече, отколкото тя си бе представяла. Дори само тежестта на горната част на туловището му щеше да я събори, когато Нете го килна напред, за да го подхване подмишниците.

„О, боже — помисли си тя и хвърли поглед към махалото на стенния часовник. — Ще отнеме твърде много време.“

Пусна тялото и го остави да тупне върху пода. Носът и челото на Таге се удариха с хрущене в килима. Само дано съседът отдолу не дотърчи да проверява какво става.

Тя коленичи и бутна тялото силно, та да се претърколи в средата на килима. После издърпа килима с трупа до прага към дългия коридор и огледа обезсърчено протежението му. По дяволите, защо изобщо не й дойде на ума, че няма как да издърпа тялото по кокосовата пътека, с която бе застлан коридорът, пък дори и с помощта на килима? Щеше да се получи твърде силно триене.

Тя дръпна тялото с всички сили, заобиколи ъгъла и го изкара в коридора, но там се отказа.

Прехапа долната си устна. Рита вече й създаде достатъчно затруднения. За щастие не беше толкова тежка, ала крайниците й сякаш нямаха стави. Ръцете и краката й висяха все едно от всяко междуребрено пространство. Нете непрекъснато спираше, за да отмества размахващите се ръце на мъртвата, и накрая се принуди да ги върже.

Погледна Таге с отвращение. Това повехнало, потно лице, тези тлъсти ръце нямаха нищо с общо с момчето, с което Нете някога палуваше.

Тя го изправи до седнало положение, бутна главата му напред, към краката, за да се претърколи. Така трупът напредна с половин метър.

Тя огледа коридора. С това темпо щеше да й отнеме поне десет минути да добута тялото до изолираната стая, но нима имаше друг избор?

Погледна главата му. Ще я опре о пода, ще претърколи тялото върху раменете му, после пак ще го изправи в седнало положение, ще го катурне напред и ще повтори процедурата. Налагаше се да блъска силно, та всичко да става без продължителни прекъсвания.

Но не беше никак лесно. Куцият крак, хълбоците и гърбът й причиняваха нечовешки болки.

Най-сетне успя да го довлече до стаята с трапезната маса и седемте стола. Реши да не го намества на предназначеното за него място до Рита, която седеше пред картичката с нейното име, а главата й клюмаше на рамото. Самото тяло бе завързано за облегалката на стола.

Нете огледа Таге, проснат на пода с оцъклени очи и конвулсивно свити пръсти. Не биваше да претупва подробностите така. Преди края на деня непременно щеше да го настани на стола му.

Изведнъж Нете се сепна. Малкото горно джобче върху противно лъскавото му сако висеше разпрано. Дали Таге бе дошъл в този вид? Нете трябваше непременно да провери.

Стрелките показваха 13:40. След пет минути очакваше появата на Виго.

Затвори плътно вратата на стаята и огледа коридора. Не видя никъде отпраното парче плат. Навярно Таге бе пристигнал със съдрано джобче, а тя просто не го е забелязала. Откакто той седна на стола, тя не го изпусна от очи нито за секунда.

Нете си пое дълбоко дъх и влезе в банята да се поосвежи. Доволно огледа потното си лице, защото досега се справяше добре. Концентратът от черна попадийка действаше според прогнозите, всичко се движеше по план. Тя, разбира се, очакваше още тази вечер, след завършването на начинанието, да се появят неочаквани емоционални реакции; най-вероятно щеше да погледне труповете в трапезарията през други очи. Колкото и да се опитваше със силата на волята си да го избегне, навярно въпреки всичко щеше да си помисли, че и тези хора имат близки, които ги обичат и милеят за тяхното благополучие.

Ала сега просто не й се мислеше по въпроса. Нямаше време за сантименталност.

Понагласи косата си и насочи вниманието си към предстоящите посетители. Дали и Виго бе наедрял като Таге?

В такъв случай дано поне спази часа си. Не смееше да си помисли какво би станало иначе.

В този миг се сети колко огромно е туловището на Курт Ве и колко ще й е трудно да го отмести. Неочаквано забеляза палтото на Рита на закачалката в коридора. Грабна го и го метна на леглото до чантата й. От джоба на палтото изпадна кутия цигари.

Нете видя марката. „Пак тези проклети цигари“-помисли си тя. Противният порок на Рита бе взел толкова много жертви.