Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (40) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Трийсет и осма глава

Септември 1987-а

С приближаването към Копенхаген планът в главата на Гите се избистряше все повече.

Десет милиона е сериозна сума, но Нете имаше много, много повече. На Гите, все пак само на петдесет и три, десет милиона нямаше да й стигнат да обезпечи финансовата си стабилност до края на живота си. Не и с нейното отношение към парите, не и с мечтите, които започваха да се оформят в главата й. Ако се грижи за здравето си и не прекалява с пиенето, би изкарала още трийсет, защо не и четирийсет години. И без да пресмята наум, й беше пределно ясно, че десет милиона ще се окажат крайно недостатъчни.

И тя реши да прилапа цялото имущество на Нете. Още не бе обмислила с какви средства и точно по какъв начин, но това щеше да й се изясни в движение. Надяваше се Нете все още да е така лесно манипулируема. Ако действително е толкова тежко болна, колкото се изкарва в писмото, на Гите оставаше грижата да я убеди, че е изгубена без нейната помощ през оставащото й време. А колкото до завещанието и документацията, Гите без съмнение щеше да се оправи.

А ако Нете откаже да й съдейства, съществуват и по-драстични мерки. Гите не искаше да прибягва до тях, но прилагането им съвсем не й беше чуждо. Нямаше да й е за пръв път да изпрати неизлечимо болен в ангелските селения по-скоро, отколкото съдбата е отредила.

 

 

Рита Нилсен първа откри слабостта на Гите към нежния пол. От съблазнителните й устни и потните косъмчета, полепнали по челото й, на Гите й пресъхваше устата. Еднополовите отношения, разбира се, бяха забранени, но когато ризата на Рита подгизнеше и полепнеше по гърдите й, Гите имаше властта да й заповяда да легне в тръстиката, когато й скимне, и да прави с нея каквото си иска.

Затова Гите се радваше, че Рита Нилсен се съгласява с голяма охота. Нежното й тяло търсеше удовлетворение, каквото Гите можеше да й достави.

Всичко вървеше добре, докато Рита си знаеше мястото, но една вечер тя стана, смъкна ризата над гърдите си и идилията приключи.

— Искам да се махна оттук и ти ще ми помогнеш — заяви тя. — Ще кажеш на директорката, че съм се променила и препоръчваш да ме пуснат, ясно?

Гите, несвикнала някое от момичетата на остров Спройо да й държи такъв тон, не смяташе да прекланя глава. Една нейна дума беше достатъчна питомките на дома да се разбягат като подплашени пилци и тя държеше да запази позициите си. Те я боготворяха и се бояха от нея, защото понякога тя се превръщаше в безмилостен палач.

Никой не изпращаше толкова много момичета в изолатора колкото Гите. Никой не раздуваше пред началството толкова много тежестта на провинението при неподчинение на някое момиче. Другите служителки одобряваха поведението й и й се възхищаваха, още повече че тя се титулуваше правоспособна медицинска сестра и печелеше симпатии с външния си вид.

В онзи миг на Гите й идеше да зашлеви Рита за наглостта й, но се колеба твърде дълго и в резултат тя получи звучна плесница, от която дъхът й секна и изгуби равновесие. Как смееше малката уличница да й посяга?

— Нали няма нужда да ти напомням, че мога да ти стъжня живота? Нищо не ме спира да опиша всяка подробност от тялото ти и ако не ми помогнеш, ще го направя не пред кого да е, а пред директорката — спокойно я предупреди Рита, надвесена над Гите. — След като й кажа, че ме принуждаваш да те целувам навсякъде, тя ще разбере откъде знам толкова неща. Сама ще се увери, че не лъжа. Затова, ако си умна, ще ме изпратиш на континента. Вярно, лекарите вземат решенията, но и твоето мнение се зачита.

Гите гледаше как гъските се издигат над дърветата. Кимна леко. Рита щеше да се върне на континента, но не и преди Гите да реши.

 

 

На следващата сутринта Гите ощипа силно бузите си, удари по вратата на директорката и влетя в кабинета й. Посрещна я поглед, колкото ужасен, толкова и неподготвен.

— Божичко, Гите Чарлс! Какво се е случило?

Гите затаи дъх и се пораздвижи, та директорката да забележи, че под скъсаната бяла престилка не носи бельо.

Накратко разправи как непредсказуемата психопатка Рита Нилсен, която освен всичко друго е и сексуално сбъркана, раздрала дрехите й зад пералнята и я проснала на земята с разкрачени крака.

Гите придаде на гласа си треперлива нотка и се взираше засрамено в пода, докато докладваше за изнасилването и за отчаяните си, безполезни опити да окаже съпротива.

— Затова препоръчвам Рита Нилсен да бъде затворена в изолатора десет дни и от сега нататък да й бъдат отнети всичките й привилегии — натърти тя.

Съдейки по нервно барабанящите пръсти на директорката и по шокирания й поглед, препоръката на Гите без съмнение щеше да бъде взета под внимание.

— А впоследствие ще преценим дали да бъде подложена на стерилизация и да бъде изпратена в болница. Нимфоманията й е неконтролируема и се опасявам, че ако не предприемем нещо, Рита Нилсен ще причини огромни обществени вреди.

Директорката сгърчи пръсти, докато се взираше в изцапания врат на Чарлс.

— Разбира се — отсече само тя и стана.

 

 

Рита вся смут с обвиненията си срещу Гите Чарлс, но те срещнаха категорично опровержение и Рита остана шокирана от неуспеха на хитрия си ход и още повече от факта, че опитът й да натопи Чарлс се върна срещу нея като бумеранг. В онези мигове беше истинско блаженство да си на мястото на Гите.

— Съвсем естествено е да познаваш тялото й, нали си я нападнала — възмутено се обоснова директорката. — Не на мене тия, госпожичке. Виждам, че с лукавата си безчувственост се опитваш да извъртиш нещата в своя полза, но мен няма да ме заблудиш. Какво друго да очакваме от момиче с толкова бедна душевност и подобно минало?

Слуховете за тези събития бързо плъзнаха навсякъде. Преди края на деня мълвата се разнесе в обора, по полетата, в курника, във всички кътчета и кьошета на дома. Затворената в изолатора Рита крещеше непрекъснато и й биха няколко инжекции, а голяма част от колегите на Гите и дори от момичетата злорадстваха.

След като най-после я пуснаха, Рита не съумя да си държи езика зад зъбите; беше жилава и силна и никак не умееше да си мълчи. Само седмица по-късно отново се озова завързана в изолатора и крещеше обезумяла.

— Нете Хермансен е мило момиче. Не бива да дели стая с това чудовище — подхвърли Гите Чарлс на директорката.

Изнесоха вещите на Рита и Нете остана сама.

Случката подтикна Нете да погледне Гите Чарлс с други очи.

И Нете направи първата крачка: наивно, с упование. За Чарлс опитът за сближаване дойде съвсем на сгода.

Един ден наредиха на момичетата да пренасят варели с въглища от лодката. Едно от тях си навехна крака, падна, удари се и започна да квичи по-жално от пронизано прасе. Всички се скупчиха около пострадалата, макар персоналът да замахваше и да се опитваше да разпръсне множеството. Сред суматохата Нете и Гите се озоваха близо една до друга.

— Въдворена съм тук по погрешка — прошепна Нете с бистри очи. — Не съм слабоумна, както впрочем и голяма част от момичетата. Не съм и безнравствена или леконравна, както казват. Не можете ли да преразгледате моя случай?

Очарователно. Плътни устни, стегнато, стройно тяло, каквото никоя друга на острова нямаше. Гите й беше хвърлила око отдавна, но сега й се удаваше сгоден случай.

Във въздуха ехтяха удари и крясъци и това беше достатъчно момичето да се разплаче. Гите я хвана за ръка и я дръпна встрани от олелията. Жестът оказа удивително въздействие. По тялото на Нете премина тръпка, все едно докосването и вниманието отстраниха мигом всичките й прегради. Гите избърса сълзите й и я поведе към тръстиката. Слушаше я и кимаше, където се очаква.

Всичко мина невинно и за по-малко от десет минути момичето се преизпълни с доверие към нея.

— Ще сторя каквото мога, но нищо не ти обещавам — предупреди я Гите.

Дотогава не бе виждала някой да се усмихна толкова безрезервно.

 

 

И все пак не мина толкова гладко, колкото си го бе представяла. Въпреки многото им разговори и разходки Нете не изглеждаше готова да се поддаде на опитите й за прелъстяване.

Мики, котаракът на пазача на морския фар, се оказа разковничето към успеха.

От дълго време два петела от курника на пазача си оспорваха първенството и нощем смущаваха съня на семейството му. Но не можеха да ги уловят. Пазачът изпрати помощника си из нивите да събере изсъхнала черна попадийка, за да упоят с дима от изгорените стъбла целия курник и най-после да хванат един от петлите и да му прекършат врата.

Част от попадийката обаче изхвърлиха в близката локва. Там тя престоя известно време. После котаракът Мики, привлечен от уханието, отиде и излочи водата.

Видяха го да се щура нагоре-надолу по дърветата в продължение на час, после легна пред хамбара и издъхна, след като няколко пъти се завъртя около себе си.

Всички, освен съпругата на пазача се забавляваха царски с изпълнението на Мики. Така Гите узна за съществуването на рядкото растение, което вирееше на острова, и за удивителното му действие.

Поръча си справочници от континента и скоро усвои знания, достатъчни да започне да експериментира сама.

Гите жадуваше да упражнява власт над хората. На свой гръб го изпита едно от момичетата, които се бяха държали нагло с нея. Гите натопи цигара в екстракт от растението и я остави да изсъхне. После така нареди нещата, че момичето случайно да открие цигарата в джоба на карираната си рокля.

Мнозина чуха как тя крещи и вика някак особено зад купчината струпани камъни, която бележеше средата между Зеландия и Фюн, където тя обикновено пушеше сама, но никой не обърна внимание на внезапното й замлъкване.

Тя оцеля, но нямаше нищо общо с някогашната устата, силна и бодра млада жена. Страхът от смъртта я стегна в безжалостна примка.

„Чудесно — помисли си Гите Чарлс. — Сега имам с какво да заплаша Нете.“

Заплахите със смърт и полудяване и осъзнаването на същинските намерения на Гите към нея така шокираха Нете, че тя дори не се разплака. Сякаш целокупното вселенско зло се бе вселило в доскорошния й ангел спасител и мечтата за нормален живот се изпари.

Гите разбираше реакцията й и това напълно я устройваше. Обеща й, че докато й се подчинява, Гите ще прави всичко по силите си да убеди директорката да преосмисля решението си. Затова Нете изпълняваше безропотно каквото се иска от нея и колкото и да не й се щеше да го признае, Гите разви зависимост към тяхната връзка. Именно тази интимност й помагаше да издържа това изолирано съществуване сред огорчени, отмъстителни, властни вещици, чужди на темперамента й. Именно тази връзка подслади живота й до степен Гите да не желае никакви промени.

Докато Нете лежеше до нея във високата тръстика, Гите забравяше за всичко и дишаше свободно в този затвор.

 

 

И, разбира се, не друг, а именно Рита се вклини помежду им.

В деня, когато най-сетне пуснаха Рита от изолатора, директорката изпадна в колебания.

— По отношение на стерилизацията трябва да се допитаме до главния лекар. Скоро го очакваме на визитация на острова. Тогава ще решим.

Но между посещенията му имаше големи промеждутъци и Рита използва времето, за да си отмъсти и да свали превръзката от илюзии от очите на Нете.

— Гите Чарлс е безподобна лъжкиня — каза й тя. — Единственият начин да се отървем от нея е да избягаме.

Тогава вече се разрази истинска война.