Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (18) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Шестнайсета глава

Август 1987-а

Курт Ве претегли в длан писмото на Нете и го отвори без абсолютно никакви очаквания, все едно разпечатваше реклама на фармацевтична компания.

Някога именно Нете събуди желанието му да прекрачи границата, но оттогава през ръцете му минаха хиляди случаи. Защо тогава да си губи времето с тази незначителна селянка? Какво го интересуваха нейните възгледи и размисли?

Прочете писмото два пъти и го остави настрана с усмивка.

Малката мръсница предлагаше безвъзмездно дарение и прошка. Това не го бе очаквал. Защо обаче да вярва дори на една дума от написаното?

— Добър опит, Нете Хермансен — промърмори той. — Но първо ще те преслушам.

Натисна най-горното чекмедже на бюрото плътно навътре. Чу се тихо щракване. Повдигна леко плота и го отмести настрани. Отдолу се показа тайно отделение, високо един сантиметър — тук той държеше скъпоценния си бележник с адреси и телефонни номера.

Отвори на една от първите страници, набра номера и се представи.

— Трябва ми едно ЕГН, ще ми помогнеш ли? На Нете Хермансен, по мъж Росен. Живее на алея „Пеблинге“ 32, пети етаж. Точно тя е, да. Помниш ли я? Да, мъжът й беше печен, но през последните години трезвата преценка нещо започна да му куца. Вече си открил номера? Много бързо действаш.

Записа ЕГН-то на Нете Росен и благодари за съдействието. Увери своя човек, че при първа възможност ще му върне жеста с най-голямо удоволствие. Така се полага на съмишленици.

Разлисти бележника, откри следващия нужен му номер, набра го, прибра бележника в отделението и плъзна плота на бюрото, ослушвайки се да чуе очакваното щракване.

— Здрасти, Свене, Курт Ве се обажда — представи се той. — Трябва ми справка за Нете Росен, разполагам с ЕГН-то й. По мои сведения в момента се лекува в болница. Ще те помоля да ми го потвърдиш. Да, уж в Копенхаген. С колко време разполагаш? Ами ако стане за днес, ще се радвам. Ще се опиташ? Супер! Благодаря ти.

Затвори, облегна се на стола и отново прочете писмото — удивително добре формулирано и никакви правописни грешки. Дори препинателните знаци бяха поставени безупречно. Без съмнение някой й бе помогнал. Тя страдаше от словесна слепота, имаше ограничен кръгозор и ниско образование. Няма как да го заблуди, че е грамотна.

По устните му се появи крива усмивка. Най-вероятно го беше написал адвокатът. Нали тя съобщаваше за присъствието му на срещата, ако Курт приеме поканата й?

Засмя се на глас. Как ли пък не.

— Сам ли се забавляваш, Курт?

Обърна се към съпругата си и поклати глава.

— Просто съм в добро настроение — и я прегърна през кръста, когато тя се приближи до бюрото.

— Имаш всички основания да си весел, скъпи. Равносметката е изцяло в твоя полза.

Курт Ве кимна. И той изпитваше удовлетворение от постигнатото.

 

 

След като баща му прекрати лекарската си практика, Курт пое клиентелата му. Наследи амбулаторни картони от дългогодишен медицински стаж, картотеки от Комитета срещу порока и Датското общество. Важни документи за Курт и смъртоносно оръжие в ръцете на неподходящи хора. Ала книжата не можеха да се мерят с риска, на който той се подложи, приемайки да поеме дейността в Тайната борба.

В задълженията му влизаше не само да издирва бременни, чиито ембриони не заслужават да живеят, а и да привлича квалифициран персонал — мъчна задача. Нуждаеше се от кадри, които за нищо на света не биха издали в какво се състои дейността на нелегалното сдружение.

В продължение на няколко години кабинетът му на остров Фюн изпълняваше отлично ролята на възлова точка в дейността, но постепенно абортите се съсредоточиха в столичния регион и той реши да скъса с миналото и да се премести в Брьонбю. Не особено вълнуващо предградие на Копенхаген, но в епицентъра на събитията. Близо до големите болници, до кадърни общопрактикуващи лекари и специалисти с много посещавани кабинети и най-вече близо до пациентския контингент, който се стремеше да привлече за целите на Тайната борба.

Тук, в това предградие, в средата на шейсетте Курт се запозна със съпругата си Беате. Великолепна жена, че и медицинска сестра, от качествен генетичен материал, националистка, с пленителна усмивка, от която Курт щеше да извлече много ползи.

Още преди да се оженят, той я посвети в естеството на работата си и й обясни какви рискове крие каузата на Тайната борба. Беше се подготвил да срещне известна неохота или най-малкото притеснение, но противно на очакванията му Беате прояви разбиране и инициатива. Всъщност именно тя завърза тесни контакти с медицински сестри и акушерки. В рамките само на година тя набра повече от двайсет и пет кадъра, както ги наричаше, за целите на движението. Пак Беате измисли името „Праволинейност“ и предложи политическата дейност в Тайната борба да се развива паралелно с практическата.

Беате олицетворяваше идеала за жена и майка.

 

 

— Погледни, Беате — подаде й писмото на Нете и я остави да го прочете, без да я пришпорва.

По лицето й плъзна усмивка — същата пленителна усмивка, която двамата им прекрасни синове бяха наследили от нея.

— Ама че дълги излияния! Какво ще й отговориш, Курт? — попита тя. — Дали има нещо вярно? Наистина ли разполага с толкова много пари?

Той кимна.

— Без съмнение. Но бъди сигурна, че не възнамерява да ме позлатява.

Курт стана, дръпна завеската пред стената в дъното на кабинета и зад нея се показаха пет големи картотечни шкафа от тъмнозелен метал. Съхраняваше ги тук от години. След месец в старата конюшня, сега използвана като склад, щяха да монтират огнеупорен сейф и да преместят там цялата документация. Достъп до нея щяха да имат само най-приближените му хора.

— Още помня номера — усмихнато каза той и дръпна чекмедже от шкаф номер две. — Ето го — и Курт Ве шляпна сиво-бялата картонена папка пред съпругата си.

Отдавна не я беше вадил. Пък и за какво да я вади? Погледна корицата, отметна назад глава и премрежи поглед.

По предхождащите я шейсет и три амбулаторни картона и истории на заболяванията бе работил съвместно с баща си. Заслугата по този случай обаче си беше само негова. Първият му принос към каузата на Тайната борба.

„Картон №64“ — пишеше върху папката.

— Родена е на 18 май 1937-а. Значи е само седмица по-голяма от мен — установи съпругата му.

Курт се засмя.

— Да, но помежду ви има съществена разлика. Ти си на петдесет, а приличаш на трийсет и пет, докато тя сигурно изглежда като шейсет и пет годишна бабичка.

— Тук пише, че е била въдворена на остров Спройо. Как тогава се е научила да се изразява толкова добре?

— Едва ли го е написала сама.

Привлече Беате към себе си и стисна ръката й. Думите му нямаха нищо общо с действителността. Между двете жени съществуваше удивителна прилика. И едната, и другата олицетворяваше идеалът му за жена: руси, синеоки скандинавки със закръглени форми и съразмерни телесни пропорции; с гладка кожа и устни, които могат да ускорят дишането на всеки мъж.

— Не ти се вярва да иска да направи дарение. Защо? В картона й пише, че през 1955-а се е подложила на кюретаж. Всъщност съвсем рутинна манипулация.

— Нете Хермансен винаги е имала много лица и се скрива зад онова, което й отърва. Тя е с нисък интелект, притежава психопатски наклонности и неадекватна самооценка. Мога да се справя с нея без никакъв проблем, но ще взема превантивни мерки.

— Какви?

— Разпоредих да проверят. Така ще разберем дали наистина е толкова болна, колкото се изкарва в писмото.

 

 

Още на следващата сутрин Курт Ве получи резултата от справката и съмненията му се потвърдиха.

Лице с ЕГН-то на Нете Хермансен не фигурираше нито в системата на държавните, нито в системата на частните болнични заведения, откакто двамата със съпруга й бяха катастрофирали през ноември 1985-а. След болничния престой в клиниката в Нюкьобинг Фелстер и два прегледа шест месеца и година по-късно — съответно в същата клиника и в Държавната болница — Нете Хермансен не бе постъпвала за стационарно лечение.

Какво беше намислила, дявол да я вземе? Защо лъжеше, че е болна? Очевидно целеше да го примами в мрежите си с ласкави думи и правдоподобни обяснения, та Курт да не се усъмни защо го търси точно сега. Но какво възнамеряваше да направи тя, ако той се появи при нея? Да го накаже? Или да го подлъже да се компрометира? Нима след толкова години още не се бе убедила, че той е достатъчно умен и предпазлив?

И си въобразяваше как ще пусне скрит магнетофон и ще изкопчи от него тайни и признания?

Жалка глупачка! Никога няма да го хване натясно. Да не се надяваше да разобличи каквото й бе сторил навремето, но адвокат Ньорви успя да го опровергае?

Тази мисъл го разсмя. За по-малко от десет минути ще събере отбор силни датски момчета, пламенни националисти, готови при необходимост да обърнат дебелия край. „Ако съгласно поканата се появя в жилището й в петък заедно с четирима такива юначаги, ще видим кой кого ще наказва и кой ще се окаже неподготвен“ — зарече се той.

Изключително примамлива перспектива, но точно този ден му предстоеше да присъства на учредително събрание в новото местно подразделение в Хастен. Затова се налагаше забавленията да отстъпят пред по-належащи дела.

През ръба на бюрото избута писмото в коша за отпадъци. Зарече се следващия път, когато Нете се опита да му пробута подобен номер, веднъж завинаги да й покаже кой командва парада и до какво може да се стигне, ако някой му оспори господството.

Влезе в кабинета за консултации и без да бърза, си облече бялата престилка и я приглади. Именно това облекло затвърждаваше авторитета и компетентността му в очите на пациентите.

Седна до стъклената маса, придърпа графика си за деня и прегледа записаните часове. Днес работното му натоварване беше поносимо. Две жени, насочени към него за аборт, три консултации относно репродуктивни проблеми и един-единствен случай в името на Тайната борба.

Първа в кабинета влезе много симпатична, сдържана млада дама. По сведения от изпращащия лекар — здрава, благовъзпитана студентка иска да абортира, защото приятелят й я зарязал и тя изпаднала в депресия.

— Софи, нали? — попита с усмивка той.

Тя стисна устни. Още в самото начало нервите й я предаваха.

Курт Ве я огледа мълчаливо. Имаше благи сини очи и хубаво, високо чело. Изящни вежди и добре разположени уши. Съразмерно, атлетично тяло и красиви ръце.

— Разбрах, че приятелят ти те е изоставил. Много жалко, Софи. Виждам колко си държала на него.

Тя кимна безмълвно.

— Защото е бил свястно и хубаво момче?

Тя пак кимна.

— Но явно е и доста глупав, щом е избрал това уж лесно решение — да избяга от отговорността си?

Тя възрази — точно както очакваше Курт.

— Не, не е глупав. Следва в университет. И аз имам такива намерения.

— Нещастна ли си, Софи?

Главата й клюмна утвърдително. Момичето се разплака.

— Понастоящем работиш в магазина за обувки на родителите си. Там не ти ли харесва?

— Харесва ми, но това е временно. Идеята е да постъпя в университет.

— Какво мислят родителите ти за аборта?

— Никак. Казаха, че решението си е мое. Не се намесват, освен ако аз не поискам съвет.

— А ти вече си решила?

— Да.

Курт Ве стана, приседна на креслото до нея и хвана ръката й.

— Чуй ме. Софи. Ти си напълно здрава, млада жена и животът в утробата ти в момента зависи изцяло от твоя избор. Ако размислиш за аборта, убеден съм, ще осигуриш щастлив живот на детето си. Искаш ли да се обадя на родителите ти и да поговоря с тях? Като те слушам, оставам с впечатлението, че са много свестни хора, които просто не искат да ти оказват натиск. Съгласна ли си да проведа кратък разговор с тях?

Тя вдигна глава, все едно той бе задействал реакцията й с копче. По лицето й се изписа бдителност, неохота и силно колебание.

Курт Ве спря дотук. Умееше да преценява в кой момент е важно да прекрати увещанията.

 

 

— Как минава денят ти? — попита Беате и му наля още половин чаша чай.

Наричаше ритуала „three o’clock tea“. В такива мигове Курт се уверяваше колко удобно е лекарският ти кабинет и домът ти да са на едно и също място.

— Добре. Сутринта разубедих хубаво и умно младо момиче да се откаже от планиран аборт. Размекна се, когато й казах, че родителите й неистово желаят да я подкрепят във всичко; съгласни са да роди детето, да работи в магазина им, когато иска и може, ще й помагат при отглеждането и майчинството няма да й попречи да запише висше образование.

— Браво на теб, Курт.

— Беше много хубава, типична скандинавка. Ще роди прекрасно дете — благодат за Дания.

— А сега? — усмихна се Беате. — Предстои ти нещо различно, нали? Доктор Льонбер ли изпраща хората в чакалнята?

— Същият. От пръв поглед ли разбра? — усмихна се той. — Льонбер служи отдадено на делото. Петнайсет попълнения само за четири месеца. Благодарение на теб внедрихме много ефективни съмишленици, съкровище.

 

 

Петнайсет минути по-късно вратата на кабинета му се отвори. Той тъкмо преглеждаше информацията от колегата си. Погледна за миг пациентката и придружаващия я мъж и кимна приветливо, докато сверяваше зрителното впечатление с писмената характеристика.

Беше лаконична, но изключително информативна.

„Бъдещата майка, Камила Хенсен, трийсет и осем годишна, бременна в пета гестационна седмица, има шест деца от четирима мъже и се издържа от социални помощи. Пет от децата посещават допълнителни часове поради затруднения с материала. Най-голямото е настанено в институция. Бащата на нероденото: Йони Хуринайнен, двайсет и пет годишен, социално слаб, три пъти лежал в затвора за кражба. Наркоман на метадон. И той, и Камила имат само начално образование.

През последните седмици Камила се оплаква от болки при уриниране. Причината е инфекция с хламидия, но пациентката не е уведомена за диагнозата.

Предлагам намеса.“

Курт кимна. Голям пич беше този Льонбер — откъдето и да го погледнеш.

Вдигна глава към несъвместимата двойка.

Като насекомо, чиято единствена функция е да се множи, бъдещата майка — с наднормено тегло и мазна, чорлава коса — седеше на кушетката. Очевидно умираше за цигари. Очакваше лекарят да й помогне да роди поредно; то напълно безполезно отроче, каквито вече ги бе наспорила шест; да допусне индивиди, носители на генетически деформирания материал от две малоценни човешки твари, да населят улиците на Копенхаген. При възможност да го предотврати Курт Ве не би се поколебал.

Той им се усмихна. Отвърнаха му две глуповати физиономии с оголени развалени зъби. Дори усмихнати изглеждаха потресаващо.

— Изпитваш дискомфорт, докато пишкаш, нали, Камила? Ей сега ще те прегледам. Ти изчакай отвън, Йони. Съпругата ми ще ти поднесе чаша кафе, ако искаш.

— По-добре кока-кола.

Курт се усмихна. Да бъде кока-кола! След пет-шест чаши щеше да му върне Камила — малко разстроена, задето се е наложило лекарят да й направи кюртаж, но в блажено неведение, че подобна интервенция се налага за последен път.