Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (14) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Дванайсета глава

Август 1987-а

През осемдесетте Курт Ве наблюдаваше със задоволство как дясната вълна увлича все повече привърженици, а в края на август 1987 година почти всички медии пророкуваха победа на консерваторите.

Настанаха благодатни времена за Курт Ве и идеологическите му съмишленици. Прогресивната партия громеше ожесточено чужденците и постепенно все повече и повече християнски организации и национални сдружения се присъединяваха към обиграни популистки агитатори, които умело бичуваха повсеместния морален крах и разпад, същевременно погазвайки безжалостно общовалидните човешки права.

Хората не са родени еднакви и равни, проповядваше тяхната идеология; те трябва да се научат да приемат този факт и да се примирят с него.

Нагласите определено работеха в полза на Курт Ве и неговата доктрина. Благоприятни предпоставки за популяризиране на такива възгледи съществуваха и във фолкетинга, и в част от активистките движения. Същевременно в идеологическата рожба на живота му — обществото „Праволинейност“ — валяха постъпления. Той работеше здраво, за да го превърне в политическа партия с местни структури и представителство в Парламента. Все едно се завръщаше към 30-те, 40-те и 50-те, когато също се осъществяваше прелом в ценностите. За щастие днешните времена по нищо не приличаха на 60-те и 70-те. Тогава по улиците младежи демонстрираха в полза на любовта и социализма; превъзнасяха до герои някакви си отрепки от утайката на обществото, а асоциалното им поведение извиняваха като неизбежен бунт срещу държавата и обществото.

Това приключи. През осемдесетте всеки сам ковеше щастието си. Някои се справяха отлично, защото в централата на „Праволинейност“ всекидневно постъпваха волни пожертвования от почтени граждани и фондации.

И резултатите не закъсняха. В офиса вече бяха назначени две секретарки, за да водят счетоводството на фирмата и да разпращат агитационни материали. Всяка седмица поне четири от местните звена приемаха най-малко по пет нови попълнения в редиците си.

Сред обществото се надигна сериозно недоволство срещу хомосексуалисти, наркомани, малолетни престъпници, имигранти, бежанци, безразборни сексуални отношения, унаследяване на изродени гени. По онова време откриха болестта СПИН и в християнските среди се заговори за „божие знамение“.

През петдесетте десните партии изобщо не се нуждаеха от тези обществени язви, за да натрупат преднина пред политическите си опоненти, но тогава разполагаха и със значително повече средства за ответен удар.

Така или иначе обаче, настанаха добри времена. Доктрината на „Праволинейност“ се разпространяваше мълниеносно, макар и посмекчена. Мръсната кръв не бива да се смесва с чиста, гласеше неофициално обявеният вариант.

 

 

Обществото в защита на незаразената кръв и моралните ценности на населението и нацията смени три имена. Бащата на Курт го основа в яростната си борба за расово единство и нравствено възвисяване на живота на обикновения буржоа. През четирийсетте той го нарече Комитет срещу порока, после го нарече Датското общество и накрая го наименува „Праволинейност“.

Идеята, зародила се в главата на практикуващ лекар от остров Фюн и облагородена от неговия син, отдавна не представляваше само частна инициатива. В момента сдружението наброяваше две хиляди души и те с радост плащаха високия членски внос. Все почтени граждани: адвокати, лекари, полицаи, болничен персонал, свещеници. Хора, които във всекидневната си дейност забелязват обществените недъзи, а притежават и необходимия професионален поглед, и нужния потенциал, за да променят статуквото.

Ако беше жив, днес бащата на Курт би се гордял колко напредна синът му и с каква вещина управлява Тайната борба, както бяха започнали да наричат общото дело. Там той и неговите верни съмишленици вършеха понастоящем незаконна дейност с надеждата да я легитимират чрез партията „Праволинейност“: позволяваха си да отсяват кои деца не заслужават да се родят от другите, достойните.

Курт Ве тъкмо приключи с телефонно интервю за официалната доктрина на „Праволинейност“, което предстоеше да се излъчи на запис и съпругата му постави купчина писма пред него върху дъбовата маса, прорязана от слънчев лъч.

Тези купчини обикновено представляваха сбирщина от всякакви писма.

Анонимните — приблизително една трета — Курт изхвърляше направо в кошчето.

После отделяше обичайните заплахи й ненавистни послания. Преписваше имената на подателите и прехвърляше тези писма при секретарките в центъра. Ако забележеха повторения на подателите, Курт се обаждаше на ръководителите на местните звена и те поемаха грижата писмените атаки да секнат. За постигането на тази цел съществуваха множество прийоми. Адвокати, лекари и свещеници из цялата страна, все привърженици на „Праволинейност“, разполагаха с подробни сведения в картотеките си и можеха да дискредитират когото си поискат. В крайна сметка всеки има епизоди от миналото си, които не би искал да видят бял свят. Някой би го нарекъл изнудване. Курт го възприемаше като самозащита.

Сред получената поща попадаше и на молби за прием в общността. Проверката доколко тези заявления са искрени изискваше сериозна бдителност. Веднъж допуснати, вражески елементи, внедрени в редиците на партията, трудно можеха да бъдат обезвредени. Затова се налагаше желаещите да бъдат щателно преценени. По тази причина Курт Ве лично отваряше кореспонденцията.

Писмата извън гореспоменатите две категории запълваха целия емоционален спектър от възхвала през мрънкане до гняв.

В последната купчина днес Курт Ве попадна на писмо от Нете Хермансен. Не успя да сдържи усмивката си, когато видя кой е подателят. Тя беше сред най-успешните му случаи. Цели два пъти той й попречи да създаде поколение с непристойно поведение и покварено съзнание. Проклета пачавра.

С какво му досаждаше сега тази нещастница? Със сълзи или с омразни думи? Всъщност изобщо не го интересуваше. За него тя беше пълно нищожество — и преди, и сега. Да, остана вдовица, след като малоумният й съпруг се преби в автомобилна катастрофа същата вечер, когато Курт видя за последен път Нете, но той ни най-малко не я съжаляваше.

И бездруго не заслужаваше по-добра участ.

Хвърли неразпечатания плик в купчината с маловажна кореспонденция. Не го глождеше любопитството, което изпита преди много, много години.

 

 

Навремето чу за Нете от предстоятеля на училищния инспекторат. Човекът дойде в кабинета на баща му да съобщи за момиче, паднало в реката и получило вагинален кръвоизлив.

— Възможно е да се касае за аборт. Има известни показания. Евентуални слухове, че момичето е пострадало заради свои съученици, следва да се оставят без внимание. Случилото се е било злополука и ако ви повикат в дома на болната, тълкувайте всички травми по тялото й като получени вследствие от падането й в реката.

— На колко години е момичето?

— Навършила е петнайсет.

— В такъв случай една бременност не е нещо нормално за възрастта й.

— То самото момиче не е много нормално — разсмя се предстоятелят. — Преди няколко години я изключиха от училище заради редица непристойни прояви: изкушавала момчетата да развратничат, употребявала вулгаризми, изоставала във физически и умствен аспект, демонстрирала агресивно поведение към съученици и учители.

След това обяснение бащата на Курт кимна в знак на пълно разбиране.

— Значи една от ония. Слабоумна.

— Абсолютно.

— А сред прилежните ученици, които това ощетено от природата дете би набедило като виновник за нещастието си, вероятно е ваш личен познат, господин предстоятел?

— Да. — Той си взе пура от кутията върху бюрото. — Едно от момчетата е по-малкият син на моята балдъза.

— Ясно — кимна бащата на Курт. — Бихме могли да окачествим случая като сблъсък между две обществени прослойки, как ви се струва?

По онова време Курт, трийсетгодишен, бе усвоил занаята на баща си и вече поемаше повечето му пациентки, но не се беше натъквал на момиче, каквото обсъждаха с предстоятеля.

— С какво се занимава девойката? — попита Курт и получи одобрително кимване от родителското тяло.

— Не съм в течение, но доколкото ми е известно помага на баща си в селскостопанската работа.

— А бащата що за човек е? — поинтересува се възрастният лекар.

— Казва се Ларс Хермансен. На вид едър като канара, но интелектуално много посредствен.

— Познавам го — сети се бащата на Курт. Беше асистирал при раждането на дъщеря му. — Малко не го слуша главата. След смъртта на съпругата му положението се влоши. Откъдето и да го погледнеш, затворен, особен тип. Нищо чудно, че малката също не е съвсем с всичкия си.

И разговорът приключи.

От фермата повикаха доктор Ве и той установи, че по непредпазливост момичето е паднало в реката, течението я е подмятало и се е ударила в клоните и камъните покрай брега. Ако момичето твърди друго, се дължи на преживяния шок и объркването. Уви, нараняванията са предизвикали тежък кръвоизлив. Дали случайно не е била бременна?

Курт присъства на прегледа. Отскоро той придружаваше баща си при всички негови визити. И до ден-днешен си спомняше ясно как Ларс Хермансен пребледня и бавно поклати глава. Подчерта, че не е нужно да замесват полицията.

И оставиха нещата така.

Същата вечер предстоеше поредното партийно мероприятие и Курт Ве тръпнеше от нетърпение. След десет минути щеше да се срещне с трима от най-дейните активисти на „Праволинейност“. Те не само поддържаха тесни контакти с членове на десните партии, но имаха и връзки със служителите в Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, които не гледаха с добро око на засилващите се тенденции в страната да се приемат емигранти и близки на датчани с чуждестранен произход. Въпросните активисти обясняваха своята отдаденост на каузата съвсем просто и логично: прекалено много чужди елементи се натресоха в страната; низши, нежелани индивиди.

„Заплаха срещу датското“ — чуваха се коментари и Курт Ве беше повече от съгласен. Всичко опираше до генетичния материал. Хора с дръпнати очи или тъмна кожа не се вписваха в датския идеал за красота: момичета и момчета с руса коса и едри, силни тела. Тамили, пакистанци, турци, афганистанци, виетнамци. Подобно на всички плевели, така и тези нашественици трябваше да бъдат изтръгнати из корен. Без никакво колебание.

Разговаряха подробно до какви средства се налага да прибегнат в дейността си за „Праволинейност“. Двамата от мъжете си тръгнаха, един остана. Курт го познаваше най-добре от тримата активисти. Изумителен човек, също лекар, с просперираща практика на север от Копенхаген.

— Вече няколко пъти обсъждаме Тайната борба, Курт — той го изгледа продължително. — Познавах баща ти. Той ме посвети в свещения ми дълг по време на стажа ми в болницата в Одензе. Славен човек беше той, баща ти. От него научих много и в професионален, и в морален план.

Кимнаха си. Курт извади късмет, че до шейсет и две годишна възраст се радваше на жив баща. Старецът почина преди три години, на преклонната възраст от деветдесет и седем. Колко неусетно минаваше времето.

— Баща ти ме посъветва да се обърна към теб, ако поискам да се включа активно в делото — каза гостът му и направи продължителна пауза — навярно осъзнаваше, че следващата стъпка ще го тласне в безкраен низ от тежки въпроси и коварни клопки.

— Това ме радва — отвърна най-сетне Курт. — Но защо точно сега, ако мога да попитам?

Гостът вдигна вежди. Не бързаше.

— Желанието ми е продиктувано от редица фактори. На първо място, тазвечерният ни разговор. В Северна Зеландия, където живея, непрекъснато прииждат чужденци. Голяма част от емигрантите се женят за свои близки родственици. А както знаем от професионалния си опит, децата, заченати при кръвосмешение, често се раждат с тежки малформации.

Курт кимна. Освен всичко друго подобни бракове произвеждаха съвсем не малочислено поколение.

— Искам в такива случаи да върша онова, за което съм призван — прошепна събеседникът му.

Курт кимна отново. Още един съвестен и почтен мъж в лоното.

— Наясно ли си, че ако се присъединиш към нас, до края на живота си се впускаш в начинание, което при абсолютно никакви обстоятелства нямаш право да разискваш с лица, различни от одобрените за нашата дейност?

— Да, очаквах това условие.

— Почти нито един аспект от делата ни в името на Тайната борба не бива да излиза на светло, но вероятно това ти е пределно ясно. Залогът е твърде голям.

— Знам.

— Голяма част от нашите съмишленици ще предпочетат да изчезнеш от лицето на земята, вместо да се примирят, че не умееш да си държиш езика зад зъбите или при извършването на манипулациите не проявяваш необходимата дискретност и предпазливост.

— Това е съвсем разбираемо. Напълно споделям нагласите им.

— И въпреки чутото искаш да те въведем в процедурите по набиране на кандидатки, подходящи за прекъсване на бременност, а впоследствие — и за стерилизация?

— Да.

— Използваме специфична терминология в работата си. Имаме адресна картотека и специално разработени методи за извършване на аборт. Веднъж посветен в тях, се превръщаш в пълноправен член, разбираш ли?

— Да. Какво е необходимо, за да бъда одобрен?

Курт го изгледа продължително. Дали този мъж притежаваше нужната воля? Дали тези спокойни очи щяха да запазят същото самообладание при евентуална заплаха от затвор и публичен линч? Дали лекарят щеше да прояви устойчивост при натиск?

— Близките ти не бива да знаят нищо, освен ако самите те не участват активно в нашите интервенции.

— Не се безпокой. Съпругата ми не се интересува от професията ми.

Мъжът се усмихна. Точно в този етап на разговора Курт се надяваше на такава усмивка.

— Добре. Сега ще те заведа в кабинета за консултации. Ще се съблечеш, за да проверя дрехите ти и тялото ти за подслушвателни устройства. После ще изредиш писмено няколко факта за теб, които не искаш да се разчуват. И ти като повечето хора положително имаш някои малки тайни. За предпочитане е да са свързани с лекарската ти практика.

Гостът кимна. Мнозина не приемаха това условие.

— Ясно. Нуждаете се от компромати, за да ме притиснете, ако се изплаша и реша да се оттегля, нали?

— Все ще се намери нещо дискретизиращо, нали?

— Несъмнено.

Курт го обискира и го накара да подпише изповедта си. После му прочете дежурната строга лекция колко необходимо е да бъде лоялен и да пази в пълна тайна делото и принципите, залегнали в устава на Тайната борба. Понеже и това не стресна мъжа, Курт му даде кратки напътствия за начините как се предизвиква спонтанен аборт, без да се подбуждат подозрения, и при какъв минимален промеждутък да се предприемат отделните интервенции, за да не събудят бдителността на друг лекар или на полицията.

След взаимна размяна на благодарности двамата се сбогуваха. Разговорът остави Курт с великолепното усещане, че е дал поредната си лепта за благоденствието на родината.

Наля си коняк, седна до дъбовото бюро и се опита да си направи равносметка за приноса си към общото дело.

Оцени го като огромен. Сред заслугите му се нареждаше и извършеното с Нете Хермансен.

Погледът му падна върху писмото й най-отгоре на купчината. Затвори очи, потънал в блажени спомени за първия си и най-незабравим случай.