Джеймс Дашнър
Последният кандидат (49)

49

— Тия може да не са съвсем превъртели още — подхвърли Томас, макар да осъзнаваше колко глупаво звучи. — Или не са в настроение да ги мачка пикап?

— Каквото и да е, давай напред — предложи Бренда. — Преди да са си променили мнението.

За облекчение на Томас Лоурънс направи точно това — пикапът се стрелна напред, без да забавя. Докато ги подминаваха, нещастниците извърнаха лица към тях. Отблизо изглеждаха още по-страшно и Томас отново потрепери.

Тъкмо наближаваха края на групата, когато се чуха няколко силни гърмежа и пикапът подскочи, преди да се люшне надясно. Предницата му се заби в стената и смачка двама притиснати към нея побърканяци. Томас гледаше ужасен през предното стъкло как окървавените им тела продължаваха да се гърчат.

— Какво беше това, мамка му? — изруга Лоурънс и включи на задна.

Изминаха само няколко метра обратно, под акомпанимента на ужасяващо скърцане, преди пикапът да се разтресе. Двамата побърканяци рухнаха на земята и незабавно бяха нападнати от тези най-близо до тях. Томас побърза да извърне глава, завладян от ужас и отвращение. Останалите побърканяци взеха да думкат с юмруци по ламарината и стъклата. В същото време гумите продължаваха да се въртят с пищене, без обаче да могат да зацепят. Цялата тази какофония бе като трескаво кошмарно видение.

— Какво става? — извика Бренда.

— Направили са нещо на гумите. Или на оста. Не зная какво!

Лоурънс непрестанно превключваше на първа и задна скорост, ала не успяваха да се придвижат повече от метър-два. Към прозореца вдясно от Томас се приближи жена с разчорлена коса. Стискаше с две ръце тежка лопата и я стовари върху прозореца. Стъклото издържа.

— Трябва да се махнем веднага! — извика Томас. Чувстваше се напълно безпомощен. Глупаво постъпиха, като позволиха да попаднат в една толкова очевидна клопка.

Лоурънс не спираше да мести скоростния лост, но положението не се промени. От тавана отекнаха удари. Някой се бе покатерил горе. Побърканяците атакуваха прозорците с всичко, каквото им падне. Жената вдясно от Томас не спираше да млати стъклото с лопатата. Накрая, след шестия или седмия удар върху стъклото се появи пукнатина.

— Ще го разбие! — изкрещя той с пресипнал от страх глас.

— Изкарай ни оттук! — викна Бренда на Лоурънс.

Пикапът се придвижи още няколко сантиметра, колкото жената да не уцели при следващия удар. Но някой стовари чук върху предното стъкло и то се покри с паяжина от ситни пукнатини, сякаш върху прозореца бе разцъфнало бяло цвете.

Пикапът отново се люшна назад. Мъжът с чука се претърколи и падна, преди да успее да удари прозореца. Друг побърканяк изтръгна чука от ръката му и посегна да нанесе удар. Върху него се нахвърлиха двама мъже и започна борба за оръжието. Пукнатините в предното стъкло скриваха почти напълно гледката пред пикапа. Отзад долетя звук от строшено стъкло и когато Томас завъртя глава, видя една ръка да се пъха през нащърбения отвор. Вече беше изподрана и омазана в кръв.

Томас разкопча колана и се промъкна в задната част на пикапа. Сграбчи първото, което му попадна — оказа се, че е пластмасова пръчка с четка в единия край и острие в другия, вероятно предназначена за почистване на снега, и забоде острата част в ръката на нападателя. Чу се болезнен писък и ръката изчезна обратно, оставяйки кървави дири по назъбения отвор.

— Искаш ли гранатомета? — извика му Бренда.

— Не! — отвърна Томас. — Не е удобен за стрелба в тясно помещение. Използвай пистолета!

Пикапът се люшна напред, после отново спря, Томас си удари носа в задната част на седалката и усети, че го пронизва остра болка. Когато се обърна, мъж и жена вече изтръгваха останките на строшения заден прозорец. От ръцете им се стичаше кръв.

— Вземи! — викна му Бренда. Той взе пистолета, прицели се, стреля веднъж, два пъти и един от побърканяците падна с агонизиращ вик, заглушен от поредния вой на двигателя.

— Още малко и ще се освободим! — извика Лоурънс. — Не зная как, по дяволите, го правят!

Томас го погледна. Мъжът бе плувнал в пот. В средата на напукания прозорец се бе появила дупка. Паяжината вече покриваше цялото стъкло и навън не се виждаше нищо. Бренда държеше гранатомета, готова да стреля, ако положението стане съвсем отчайващо.

Пикапът се стрелна назад, после напред и отново назад. Този път, изглежда, Лоурънс го владееше малко по-добре. Чифт ръце се пъхнаха през разбития заден прозорец и Томас пусна още два куршума. Последваха нови писъци и зад отвора за миг се мярна изкривено от болка женско лице.

— Момче, само ни пусни вътре — каза тя дрезгаво. — Гладни сме. Дайте ни малко храна. Пусни ни вътре!

Жената изкрещя последните думи и напъха глава в отвора, явно си мислеше, че може да се промуши през него. Томас не искаше да я застреля, но държеше пистолета насочен към нея, в случай че по някакъв начин тя се озове вътре. Но когато пикапът отново подскочи напред, тя падна навън.

Томас се приготви за обратното люшване на пикапа. Но след няколко кратки сътресения колата внезапно пое в правилната посока.

— Мисля, че успяхме! — извика Лоурънс.

Този път изминаха почти десетина крачки. Побърканяците не спираха да ги следват и след кратко затишие пространството наново се огласи от виковете и крясъците им. Мъж напъха в отвора ръка, стиснал нож, и започна да го размахва вътре слепешката. Томас вдигна пистолета и стреля. Колко ли беше убил? Трима? Четирима? Нима наистина ги бе застрелял?

С един последен жалостив стон пикапът за пореден път се стрелна напред и този път не спря. Подскочи няколко пъти, докато прегазваше падналите на шосето побърканяци, и Томас видя, че от покрива им тупнаха поне две сенки. Останалите се хвърлиха да ги преследват, но скоро изостанаха.

Томас се сви на седалката, загледан в хлътналия покрив. Поемаше си въздух на пресекулки, опитвайки се да не позволи на чувствата да го завладеят напълно. Почти не забелязваше Лоурънс, който направи още няколко остри завоя и после хлътна през разтворена желязна порта, която се затвори отзад в мига, когато я подминаха.