Джеймс Дашнър
Последният кандидат (17)

17

Томас отстъпи встрани и се подпря на високия сандък. Беше си помислил, че побърканяците са превзели комплекса или че някаква друга група е проникнала в ЗЛО и е отвлякла Тереза и останалите. Дори, че ги е спасила.

Но Тереза да предвожда бягството? Пробили са си път, обезвредили са охраната, отлетели са с берга? Без него и другите? Имаше толкова много елементи в този сценарий, които умът му не побираше.

— Затворете си плювалниците! — кресна Хорхе на Миньо и Нют и Томас се върна със сепване в настоящето. — Все едно че ми забивате пирони в главата… просто ме оставете за малко. Някой да ми помогне да стана.

Нют улови мъжа за ръка и го дръпна да се изправи.

— Най-добре да ни обясниш по-скоро какво е станало — каза той. — Започни от началото.

— И побързай — добави Миньо.

Хорхе се облегна на дървения сандък, като потръпваше при всяко движение.

— Виж, хермано, вече ти казах, че не зная много. И ви разказах каквото се случи. Главата ми е като…

— Да, тази част я знаем — прекъсна го Миньо. — Боли те главата. Просто ни кажи какво знаеш, а аз обещавам, че ще ти потърся аспирин.

Хорхе въздъхна.

— Храбри думи, момче. Ако си спомням добре, май ти трябваше да се извиняваш и да молиш за пощада в Обгорените земи.

Лицето на Миньо се сгърчи от неприятния спомен, миг след това почервеня.

— Лесно е да се правиш на много силен, когато си заобиколен от банда кръвожадни типове, готови да те пазят с ножове. Но сега нещата са малко по-различни.

— Ще престанете ли! — скара им се Бренда. — Всички сме на една и съща страна.

— Добре де, нека ни разкаже — обади се Нют. — Макар че, изглежда, това ще е всичко.

Томас все още бе в шок. Слушаше разпрата на Нют, Миньо и Хорхе, ала имаше чувството, че ги гледа на екран, сякаш е нещо, което не го засяга. Беше решил, че Тереза не може да крие повече загадки от него. Оказа се, че може.

— Вижте — вдигна ръце Хорхе. — Прекарах повечето време в тоя хангар, ясно? По едно време взех да чувам гласове и предупреждения по радиостанцията, после се включи аварийното осветление. Излязох навън да видя какво става и някой ме халоса по главата.

— Поне вече не те боли толкоз — подхвърли Миньо.

Хорхе или не чу коментара му, или не му обърна внимание.

— След това светлините угаснаха напълно и аз тръгнах да си търся оръжието. Следващото, което зная, е, че Тереза и вашите приятелчета дотичаха тук сякаш е настъпил краят на света и влачеха със себе си стария Тони, за да вдигне берга във въздуха. Отказах се да ги плаша с пистолета, след като насочиха към мен няколко гранатомета, и взех да ги моля да почакат и да ми обяснят какво става. Но някакво русокосо девойче ме светна по челото с приклада на оръжието си. Припаднах, а когато се свестих, над мен бяха грозните ви лица, а бергът бе изчезнал. Това е всичко.

Томас го слушаше внимателно, но си даваше сметка, че информацията едва ли има някакво значение. Само едно нещо беше важно и тъкмо то караше сърцето му да се свие болезнено.

— Изоставили са ни — прошепна той. — Не мога да повярвам.

— Какво? — зяпна го Миньо.

— Говори, Томи — подкани Нют.

Томас ги изгледа бавно.

— Изоставили са ни. Ние поне тръгнахме да ги търсим. А те ни зарязаха на милостта на ЗЛО.

Двамата не отговориха, но по очите им разбра, че мислят същото, което и той.

— Може би са ви търсили — обади се Бренда. — И не са могли да ви намерят. Или положението им се е влошило и са побързали да изчезнат.

Миньо изпръхтя презрително.

— Всички пазачи лежат вързани в онази стая! Имали са предостатъчно време да ни потърсят. Няма начин. Просто са ни зарязали.

— Съвсем преднамерено — добави тихо Нют.

— Нещо не е наред — поклати глава Томас. — Напоследък Тереза се държеше сякаш е пръв почитател на ЗЛО. Защо й е да бяга? Това трябва да е някакъв номер. Хайде, Бренда, ти ми каза да не им вярвам. Сигурно знаеш нещо. Говори.

Бренда поклати глава.

— Нищичко не знам. Но защо ти е толкова трудно да проумееш, че на другите образци им е хрумнала същата мисъл като на нас? За бягството. Просто са се справили по-добре.

Миньо изръмжа като вълк.

— Не е необходимо да ни обиждаш. Ние не сме образци. Ако го кажеш още веднъж, ще те зашлевя. Нищо, че си момиче.

— Опитай само — предупреди го Хорхе. — Посегнеш ли й, това ще е последната ти глупава проява в живота.

— Не може ли да престанем с тия мачовски изпълнения? — Бренда завъртя очи. — Трябва да решим какво ще правим.

Томас не можеше да повярва колко дълбоко го бе засегнала постъпката на Тереза и на Пържитиган. Ако неговата група бе успяла да обезвреди пазачите, нямаше ли първо да претърсят целия комплекс за другарите си. И защо Тереза бе поискала да си тръгне? Да не би със спомените й да е изплувало нещо, което не е очаквала?

— Няма какво повече да му мислим — каза Нют. — Трябва да се измъкнем и ние оттук — той посочи един берг.

Томас бе напълно съгласен с него. Обърна се към Хорхе:

— Наистина ли си пилот?

Мъжът се захили.

— Дяволски си прав, мачо. Един от най-добрите.

— Защо тогава те пратиха в Обгорените земи? Не си ли ценен за тях?

Хорхе погледна към Бренда.

— Където е Бренда, там съм и аз. Не ми се ще да го признавам, но в Обгорените земи ми се видя по-примамливо, отколкото туканка. Смятах го за нещо като ваканция. Оказа се малко страшно, ама…

Зазвуча аларма и в същия миг отново екна познатият страховит писък. Сърцето на Томас подскочи — звукът бе по-силен в хангара, отколкото в коридора, и отекна от стените и тавана.

Бренда ококори очи и се обърна към вратата, през която бяха влезли. Томас завъртя глава да види какво е привлякло вниманието й.

Поне десетина облечени в черни униформи фигури нахлуха през широко отворената врата с насочени оръжия. И веднага откриха огън.