Джеймс Дашнър
Последният кандидат (42)

42

Томас реши да не казва на другите за бележката. Не виждаше с какво би им помогнало това. Време беше да предприемат някакви действия и той бе готов да продължи с решителност, на каквато не вярваше, че е способен.

Прекараха две нощи в берга, почиваха си и разговаряха за бъдещите планове. Никой от тях не знаеше достатъчно за града, нито имаха там сигурни връзки. Разговорите им неизменно се връщаха към Гали и „Дясната ръка“. Организацията, която искаше да спре ЗЛО. И ако бе вярно, че ЗЛО искат да започнат отново изпитанията с нови мунита, тогава Томас и приятелите му имаха сходни цели с тези на „Дясната ръка“.

Гали. Трябваше да се върнат при него.

На сутринта на третия ден след трагедията с Нют Томас се изкъпа и се присъедини към останалите за една бърза закуска. И другите като него очевидно бяха изпълнени с желание за действие. Решиха да отидат в апартамента на Гали. Бяха малко разтревожени от това, което им бе казал Нют — че някои от побърканяците възнамеряват да напуснат двореца и да се върнат в Денвър. Но поне от въздуха не виждаха признаци за това.

След като се приготвиха, Томас и останалите се събраха при люка.

— Оставете и този път на мен да говоря — предложи Хорхе.

Бренда кимна.

— И когато влезем, ще вземем такси.

— Чудесно — промърмори Миньо. — Стига сме дрънкали. Да се захващаме за работа.

Томас не би могъл да го каже по-добре. Действието бе единственото нещо, което можеше да прокуди мъката от спомена за Нют и неговата бележка.

Хорхе натисна едно копче и огромната платформа се спусна надолу. Люкът се бе отворил наполовина, когато видяха, че отвън стоят трима души. Когато платформата опря земята, Томас вече си бе дал сметка, че не държат в ръцете си плакат с надпис „Добре дошли“.

Двама мъже. Една жена. Имаха същите защитни маски като униформения от кафенето. Мъжете бяха насочили пистолети, а жената — гранатомет. Лицата им бяха потни и почернели от мръсотия, дрехите им бяха разкъсани на места, сякаш си бяха пробивали с бой път дотук. Томас можеше само да се надява, че това е охраната, която е предприела малко пресилени мерки за сигурност.

— Какво става? — попита Хорхе.

— Затваряй си плювалника, муни — отвърна един от мъжете с познатия механизиран глас. — А сега искам да слезете долу без проблеми, инак няма да ви хареса това, което ще се случи. Не опитвайте нищо.

Томас вдигна глава и установи с изненада, че порталът зее широко отворен и до него лежат две безжизнени тела.

Хорхе първи реагира.

— Хермано, ако откриеш огън, ще се нахвърлим върху теб като мухи на лайно. Може да уцелиш един от нас, но останалите ще ви направят на пихтия.

Томас знаеше, че това е само празна заплаха.

— Няма какво да губим — заяви мъжът. — Така че, ако ви е мерак, опитайте. Сигурен съм, че ще повалим поне двама от вас, преди да сте изминали и две крачки. — Той вдигна оръжието и се прицели в лицето на Хорхе.