Джеймс Дашнър
Последният кандидат (9)

9

Близо час Томас се взираше в мрака, преди да заспи. А когато най-сетне се унесе, сънищата му бяха изпълнени с кошмарни образи и спомени.

Жена, която седи от другата страна на масата и го гледа с усмивка. Тя вдига чаша с димяща напитка и отпива. Отново се усмихва. После казва:

— Изяж си зрънчото. Веднага. Бъди послушен.

Това е майка му, обичта й буквално блика от кожата и усмивката й. Не сваля очи от него, докато той дояжда и последната хапка, сетне взема купата и я отнася в мивката.

Ето че той седи на застлан с килим под и се опитва да построи огромен замък от кубчета. Майка му се е отпуснала в ъгъла и плаче. Томас веднага се досеща за причината. Избрали са го, за да го диагностицират за изблика, тъй като вече показва някои симптоми. Няма съмнение, че майка му също е болна или скоро ще бъде. Сънуващият Томас знае, че съвсем скоро докторите ще открият, че малкото момче носи в себе си вируса, но има имунитет към него. По това време те вече разполагат с тест, с който да го докажат.

Следващата сцена — той кара колело в горещ ден. От паважа лъха жега, от двете страни на улицата има трънаци, където преди растеше подрязана трева. На потното му лице цъфти усмивка. Майка му е наблизо, тя го наблюдава и той знае, че се наслаждава на момента.

Насочили са се към близкото езеро. Водата там е застояла и мирише лошо. Майка му събира камъчета и му ги дава, за да ги хвърля в тъмните дълбини. В началото той ги мята колкото се може по-далече, след това се опитва да ги плъзга по водата, както му е показвал баща му миналото лято. Все още не го бива. Уморени и изтощени от жегата, двамата с майка му най-сетне се отправят към дома.

Нататък спомените в съня му придобиват по-тъмен оттенък.

Отново е в къщата и на кушетката е седнал мъж с черен костюм. В ръката си държи документи, лицето му има мрачен вид. Томас стои до майка си и я държи за ръка. ЗЛО вече е сформирана, съвместно предприятие на световните правителства — тези, които са оцелели от слънчевите изригвания и събитията, разиграли се преди раждането на Томас. Предназначението на ЗЛО е да изучава нещо, което по-късно ще нарекат „гибелна зона“, тоест мястото, в което избликът извършва пораженията си. Мозъкът.

Мъжът казва, че Томас има имунитет. Други също го притежават. По-малко от един процент от населението, повечето от тях под двайсет години. За тях светът е опасен. Те са мразени заради устойчивостта им към ужасния вирус и ги наричат подигравателно мунита. Хората вършат с тях ужасни неща. ЗЛО твърди, че могат да защитят Томас, а той от своя страна да им помага да открият лечение. Казват, че е умен — един от най-умните, които са преминали изследванията. Майка му няма друг избор, освен да го пусне. Със сигурност не би желала момчето й да я гледа как умира бавно.

По-късно тя казва на Томас, че го обича и много се радва, че той никога няма да преживее това, което е сполетяло баща му. Как лудостта е отнемала разсъдъка му сантиметър по сантиметър, как го е лишила от всичко, присъщо на човека.

След като видението се разсея, Томас потъна в дълбокото и тъмно измерение на съня.

Рано сутринта на вратата се почука и той скочи. Едва бе успял да се разсъни, когато вратата се отвори и вътре влязоха петимата пазачи от предния ден с насочени гранатомети. Зад тях пристъпваше Джансън.

— Ставайте, момчета — подкани Плъха. — Решихме да ви върнем паметта. Независимо дали го искате или не.