Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (23)

20

В къщата бе тихо, когато Луси се върна от града. Разопакова продуктите и извади малката скара с дървени въглища от багажника на колата на Панда. Докато въглищата се разпалваха, тя постла стара покривка върху масата за пикник, подреди чиниите от различни сервизи и изчисти четири кочана царевица.

Върна се в кухнята, наля си пълна чаша вино и разви прясната пъстърва — слава богу, изчистена и без глави — която бе купила на пристанището. Напълни пъстървата със спаначени листа, див лук, който набра в задния двор, и няколко резенчета лимон. След като намаза пестеливо рибата със зехтин, я подреди върху един поднос, докато чакаше да се разгори скарата. Не беше сигурна дали постъпва правилно, но знаеше, че Темпъл повече не можеше да продължава да живее така — обсебена, изтерзана и осъдена да качи обратно всичките килограми веднага щом напусне този „остров на дебелите“, който сама си бе създала.

Панда се появи, докато тя режеше салата, към която реши да добави кедрови ядки, резенчета зряла круша и трошички от забраненото сирене фета.

— Наистина ли мислиш, че идеята е добра? — попита той.

— Имаш ли по-добра?

Той наблюдаваше мрачно, докато тя смесваше лекия дресинг от зехтин и няколко капки оцет балсамико.

— Защо изобщо приех тази работа?

— Защото си й задължен. — Тя му подаде подноса с пълнената пъстърва. — Скарата е на двора. Гледай да не я прегориш.

Той се втренчи в пъстървата с леко озадачено изражение.

— Приличам ти на мъж, който знае как да пече на скара?

— Само не ги боди с вилицата, преди да са готови да ги обърнеш. Сам ще налучкаш как се прави. Заложено ти е в мъжката природа.

Той се изсули навън, мърморейки под нос. Луси провери дали е завряла водата за царевицата. Вместо да саботира диетата на Темпъл, тя искаше да събуди сетивата й за нещо друго освен за лишения.

Темпъл се потътрузи в кухнята с провиснала коса и зачервени очи — приличаше повече на кухненска помощница, отколкото на Злата кралица. Луси й наля половин чаша вино от току-що купената бутилка совиньон блан и мълчаливо й я подаде. Темпъл я поднесе към носа си, вдъхна, после отпи малка глътка. Затвори очи и се наслади на вкуса.

— Тази вечер ще вечеряме отвън и искам цветя за масата. — Луси й подаде малка кръгла синя керамична ваза, която приличаше на творението на някой гимназист. — Огледай се из двора и намери нещо.

Темпъл бе прекалено изтощена, за да протестира.

Върна се с китка от листа от хоста, див морков и няколко стръка китайско слънце. Напълно очаквано, крайният резултат от усилията й не съответстваше на високите й стандарти и Темпъл беше недоволна, но Луси не можеше да си представи аранжировка, която да подхожда повече на избелялата червена покривка и разнородните чинии.

Поставената под дъба маса за пикник гледаше към езерото. Панда седна на пейката срещу Луси и Темпъл. Луси бе сервирала на себе си и Темпъл по един кочан варена царевица, а в неговата чиния имаше два.

— Забравих да купя масло — излъга тя. — Опитай това вместо него. — Посочи към резените лайм, подредени в детска пластмасова чинийка, изрисувана с героите от „Улица Сезам“.

Както се надяваше, експлозивната сладост на царевицата, съчетана с острия вкус на прясно изстискания лимонов сок и щипка морска сол, компенсираше напълно липсата на масло. Луси искаше да нахрани душата на Темпъл, без да навреди на тялото й. Въпреки че отгоре рибата малко бе поизгоряла, Панда се бе справил със задачата и отвътре пъстървата беше сочна и много ароматна.

— Господи, колко е вкусно. — Темпъл произнесе думите като молитва.

— Амин. — Панда се бе заел с втория кочан царевица и ядеше много по-акуратно от Темпъл или Луси.

Темпъл огледа своя кочан, за да се увери, че не е пропуснала някое зрънце.

— Как се научи да готвиш така?

Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.

— С опити и грешки.

След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.

— А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?

— Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. — Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не й се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.

— Луси през целия си живот се е грижила за другите — заяви Панда. — Това е в кръвта й. — Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. — Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. — Отпъди една муха. — Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.

Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.

— Какво ще кажете за десерт?

— Има десерт? — Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.

— Животът трябва да се живее.

Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.

— На него даде повече — нацупи се Темпъл, после побърза да добави: — Забрави, че съм го казала.

Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.

— Подавам оставка.

Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл… храната, която Луси бе приготвила… Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.

— Как ли пък не, по дяволите. — Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.

— Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща — рече той спокойно. — Сирене, шоколад, царевица… Не се справих с работата.

— Работата ти се промени.

От спокойствието му не остана и следа.

— И как точно се е променила?

Тя махна неопределено.

— Ще го реша.

— Забрави! — Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.

Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.

— Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бързо. Времето ти изтича.

— Да го закова? Не желая да го заковавам.

— Сега кой се крие от истината? — Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-надалеч. — Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.

— Не съм!

— И сега кой се нуждае от психар?

Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.

— Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.

— Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.

— Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.

— Сигурна ли си за това?

Луси се втурна към къщата.

— Ти разчисти масата! — извика през рамо. — Аз отивам в града. И повече никакви тренировки за тази вечер.

 

 

Заведението „Компасът“ се намираше на една пряка от булевард „Бийчкомбър“ — стара, очукана едноетажна постройка с рибарски мрежи върху фасадата и медни корабни фенери от двете страни на вратата. Табелата обещаваше: ЖИВА МУЗИКА И ЩАСТЛИВ ЧАС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ЦЯЛ ДЕН.

Да е влюбена в Панда? Пълна глупост. Луси отлично знаеше разликата между истинската любов и краткотрайната авантюра.

Вътре миришеше на бира и панирани пилешки крилца. По стените висяха още рибарски мрежи в компанията на пластмасови лодки, фалшиви компаси, копия на корабни рулове и колекция от сутиени. Дървените маси бяха събрани една до друга, така че в дъното да остане място за музикантите. Барът, любимо място на младежите, почиващи на острова, току-що бе започнал да се пълни.

Докато отпиваше от коктейла „Маргарита“ с диня, Луси наблюдаваше как музикантите настройват инструментите си. Откъде на Темпъл бе хрумнала подобна мисъл? Само защото Панда е секси? Много мъже бяха такива, е, не чак толкова — определено не чак толкова — но любовта е много повече от секс. Любовта предполагаше общи интереси, непринудено общуване, споделянето на едни и същи ценности. Добре де, между тях двамата имаше нещо от това — даже много — но…

Тя изпита облекчение, когато един хлапак с мускулестото телосложение на спортист се приближи до нея.

— Как се казваш, красавице?

— Известна съм като Вайпър.

— Като чистачки за коли^[1]? — Тоя явно вече беше доста подпийнал, защото гръмко се засмя, пръхтейки като магаре.

— Не — отвърна тя. — Като Вайпър-ако-ме-вбесиш-ще-ти-изритам-задника — изпръхтя на свой ред тя и го измери застрашително с поглед.

След като натрапникът подви опашка и се омете, я осени прозрението, че с дредовете, татуировките и нахаканите приказки тя може би плаши повечето мъже, което донякъде възпрепятстваше постигането на целта, заради която бе дошла тук. Но докато гледаше как мускулестият хлапак се отдалечава, трябваше да признае, че се чувства доволна, задето добричката Луси Джорик може да уплаши някого.

Беше надянала пълно готическо бойно снаряжение: миниатюрна черна поличка, която едва покриваше задника й, асиметричен топ с едно рамо, украсен с гумени и метални халки, и единственият й чифт обувки — черно сабо с големи кабари на платформата. С цялото великолепие на изложените на показ татуировки, халките на носа и веждата, плътната черна очна линия тя определено изпъкваше сред тълпата от студентки в симпатичните си къси шортички и джапанки.

Погледът й се плъзна по мъжката глутница: голдън ретривър, хрътка, питбул и двойка мелези. Всички я наблюдаваха. Луси едва не помоли за разрешение да се присъедини към тях, когато си спомни коя е.

— Аз съм Вайпър. — Тръшна чашата с бира и се настани на единствения празен стол. — Каквито и истории да сте чули за мен, навярно са истина.

 

 

Къде, по дяволите, беше тя? Към полунощ Панда бе проверил всеки бар в града, преди да си спомни за „Компасът“. Луси бе взела колата му, така че се наложи да дойде с катера, оставяйки Темпъл сама. Нищо чудно Темпъл да омете всичкия шоколад, който Луси бе купила. Вече не му пукаше.

Огледа тълпата и веднага я забеляза. Танцуваше пред музикантите с мършав, дългокос хлапак, който приличаше на младия Еди Ван Хален. Ако, разбира се, това търкане на тазове можеше да се нарече „танц“. И соло и бас китаристът изпълняваха само за нея кавър на песента на Бон Джоуви „Бегълка“. Тя приличаше на корава гангстерка, опасна, почти малолетна в кичозния си топ и още по-кичозното сабо. Полата й не беше по-голяма от носна кърпа и оставяше открити почти целите й крака с новата татуировка във вид на змия, обвиваща единия й прасец, извила зъбатата си глава към надпис „Нирвана“. Трудно можеше да се повярва, че преди два и половина месеца тази жестока мъжеядка е носела перли и се е подготвяла да свие блажено домашно гнездо с най-уважавания мъж в Тексас.

Самият той привличаше достатъчно внимание, но Панда отдавна бе изгубил интерес към студентките. Песента свърши. Тя обви ръце около шията на младия жребец, притисна се към него и целуна кучия син. Дълго и страстно.

Панда се промуши през тълпата и потупа келеша по рамото.

— Изчезвай.

Тя извърна глава, достатъчно, за да повдигне към него веждата с фалшивия пиърсинг, сетне се вкопчи още по-плътно в шията на никаквеца и притисна устни към ухото му.

— Не му обръщай внимание. Той не е толкова як, колкото изглежда.

Панда се взря в хлапето за не повече от една-две секунди и то загря, че последното беше опашата лъжа. Побърза да се освободи от прегръдката на Луси.

— По-късно, става ли?

Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.

— Махай се! — изкрещя тя, надвиквайки музиката. — Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.

Той скръцна със зъби.

— Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.

Луси тропна със сабото с кабари.

— Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.

На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.

— Ето каква е играта, бейби… Аз не деля с никого своята жена.

— Аз не съм твоята жена! — кипна тя. — Нито пък съм ти бейби!

Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.

— Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.

— Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.

— А ти каза, че с теб няма да стане.

— Размислих. — Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.

Тя отказва да се включи.

— Първо ми купи едно питие.

— Пила си достатъчно.

Луси заби пети в пода.

— Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“^[2].

Панда стисна зъби и се отправи към бара.

— Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ — поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. — Но без алкохол.

— А ти какъв си? — озъби се тя. — Някаква религиозна откачалка?

— Просто направи проклетото питие.

Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.

Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.

— Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби?

Тя му метна отровен поглед.

— Единствен съвет, момчета… — Той отпи от бирата. — Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.

Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.

— Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.

— Впечатлен съм. — Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. — Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?

— Не е, но…

Той я стисна по-силно.

— Би трябвало да го прибавиш.

Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.

— Да се махаме от тук.

Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.

— Няма начин, пич. Аз оставам.

— Я си помисли пак, пич — парира той. — Идваш с мен.

— И как точно ще ме принудиш?

Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.

Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.

Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи… Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея…

Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът — нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.

— Благодарение на това, което ми поръча, напълно изтрезнях — процеди с убийствена сериозност. — Зная точно какво правя и твоята закрила не ми е нужна. — Вирна брадичка. — Десетина години съм живяла с охрана. Това ми е повече от достатъчно. От сега нататък всичко между нас приключи. Искам да си тръгнеш.

Завладя го заслепяваща ярост, такава, каквото смяташе, че никога няма да изпита. Остави с трясък чашата върху бара.

— Както кажеш, сестричке.

 

 

Луси се бе отървала от Панда, но купонджийският й дух бе отлетял. Защо му трябваше да се натресе и да развали всичко? И все пак тя не биваше да избухва така. За всичко беше виновна Темпъл. Нейната самодоволна увереност, че Луси се е влюбила в Панда, я бе накарала да се паникьоса.

Не би могла да е влюбена. Темпъл грешеше. Луси не беше от жените, които се влюбват в един мъж два и половина месеца след като са били влюбени в друг. Още повече не беше от тези жени, които се влюбват в мъж, който бе толкова затворен, че не желаеше да разкрива нищо за себе си. При все това една част от нея се измъчваше, задето му заяви, че се разделят, макар че лятото клонеше към край и той скоро щеше да замине.

Изчака достатъчно дълго, за да се увери, че няма да се натъкне на него навън, и излезе от бара. Паркингът беше пълен. Тъй като тя бе взела колата му, донякъде очакваше той да е отпрашил с нея, оставяйки я без транспорт, но Панда не го бе направил. Все още бе загрижен за нея. Очите я засмъдяха от напиращите сълзи, макар тя да знаеше, че е по-добре да скъсат сега и завинаги.

Не й се искаше да се прибира, не й се искаше да говори с никого. Погледна към колата, но не можа да се застави да се качи в нея. Ако беше с маратонките, щеше да тръгне пеша, за да проясни главата си, но сабото с висока платформа не беше подходящо за среднощни разходки. И все пак въздухът бе топъл, а на небето грееше пълна луна. Луси се провря между колите и заобиколи страничната стена на заведението, осветена от една самотна лампа.

Сградата бе кацнала на малко възвишение, надвиснало над залива. Ако тя беше собственица на мястото, тук щеше да разположи открита тераса. Вместо това видя два контейнера за боклук, барака за инструменти и строшена маса за пикник. Съдейки по смачканите цигарени кутии и фасовете по земята, това бе любимото място за пушене на персонала на бара.

Тя закрачи внимателно по неравната земя към пейката за пикник и седна. Влажното дърво студенееше под голите й бедра, а въздухът миришеше на езеро и пържено олио. Чу рева на мотоциклети и за миг й се прииска да повярва, че един от тях принадлежи на Панда — нейния личен сър Галахад, дошъл да я спаси от мрачното тресавище на собствените й мисли.

Взря се в светлините на къщите, блещукащи на другия бряг. След скандала му с Темпъл, Луси нямаше да се изненада, ако утре Панда си замине. Но какво ще прави тя? Докога смяташе да остане тук? Представи си как стои на скалата зад къщата, есенните листа падат около нея, после се сипят снежинки. Видя как идва пролетта; после друго лято. Видя как се изнизват годините. Косите й сивееха, лицето й се покриваше с бръчки, странната стара госпожа, която пристигна едно лято на острова и никога не го напусна. Накрая щяха да намерят мумифицираното й тяло под планина от вкаменен домашен хляб.

Тя потръпна. Силен глас я изтръгна от вцепенението.

— Чакай малко. Трябва да пусна една вода.

— Постоянно трябва да пускаш вода.

— Майната ти.

Чакълът захрущя под нечии стъпки. От бара излезе мъж с рошава брада и бандана около главата. Когато спътникът му спря до единия контейнер за смет, брадатият я забеляза.

— Здрасти.

Двамата бяха с ботуши, мърляви дънки и сплъстени коси. Тези мъже не бяха адвокати или училищни наставници, които през уикендите се превръщаха в рокери. Те бяха истински рокери и от нестабилната им походка си личеше, че и двамата са пияни.

Луси Джорик щеше да е изплашена, но Вайпър знаеше как да се справя в подобни ситуации.

— Здрасти и на вас.

— Имаш ли нещо против, ако пусна една вода? — попита брадатият по-високо от необходимото. — Ако искаш, можеш да гледаш.

Мъжът до контейнера се изкикоти.

— Само ти можеш да намериш мацка на подобно място.

Вайпър не се плашеше лесно, но не беше глупачка. В бара беше прекалено шумно, за да я чуе някой, затова трябваше да приключи по-бързо този разговор.

— Имам по-интересни неща за вършене. — Тя стана от пейката.

Контейнерджията се заклатушка наперено към нея.

— Той ще ти разреши да му държиш оная работа.

Блъсна я силна воня на алкохол и тревогата й нарасна, но Вайпър не показваше страха си.

— Сигурно е толкова малка, че едва ли ще я намеря.

И двамата избухнаха в смях. Макар че коленете й започнаха да омекват, й харесваше да бъде груба непукистка. Това лято не беше напълно пропиляно.

Макар че духовитата й реплика бе открехнала вратата към другарство, което тя не желаеше, двамата пристъпиха към нея.

— Харесваш ми — заяви брадатият.

Контейнерджията имаше тясно, скосено чело и сключени вежди.

— Ела вътре да цапнеш по едно питие с нас.

Тя преглътна.

— Става. Да вървим.

Но те не помръднаха, а от вонята на алкохол и пот й се повдигна.

— Имаш ли си някой? — Брадатият се почеса по корема, както правеше Панда, само че този път беше наистина.

— Някоя — изрепчи се тя. — Не си падам по мъже.

Тя си помисли, че е налучкала правилния отговор, но двамата се спогледаха, което никак не я успокои, а брадатият я опипваше с очи.

— Просто не си срещнала подходящия мъж. Не е ли така, Уейд?

— Да бе, сякаш не съм го чувала и преди — успя да изсумти презрително Луси.

Далечната страна на бара бе оградена от ограда, така че тя трябваше да се промуши между двамата, за да стигне до паркинга. Досега никога не се бе страхувала на острова, но в момента не се чувстваше в безопасност, а бойката Вайпър сякаш се топеше пред очите й.

— Да вървим да цапнем онова питие.

— Няма за къде да бързаме. — Уейд, контейнерджията, се почеса по чатала. — Скоти, пускай водата.

— Не мога. Надървих се.

От смрадта, разнасяща се от тях, й се доповръща. Сърцето й запрепуска.

— Трябва да пийна нещо — избъбри тя. — Можете да дойдете с мен или да останете тук.

Но докато се опитваше да се промуши покрай тях, мъжът на име Уейд, я сграбчи за ръката.

— На мен тук ми харесва. — Стисна я толкова силно, че я заболя. — Наистина ли си лесбийка?

— Пусни ме. — Гласът й прозвуча пискливо, цялата й твърдост се стопи.

Един мъж се намеси. Рицар в блестящи доспехи изкрещя откъм ъгъла на бара.

— Ей, там всичко наред ли е?

— Не! — извика тя.

— Гаджето се е натряскало — изкрещя в отговор Уейд. — Не й обръщай внимание. — Хвана я за тила и натисна лицето й в миризливата си тениска, за да запуши устата й.

Нейният рицар в блестящи доспехи не се оказа рицар, а поредният мъж, който не искаше да се намесва.

— Добре тогава. — Луси чу отдалечаващите му се стъпки.

Нямаше го Панда да я защити, нито Тайните служби. Внимавай какво си пожелаваш. Натискът върху главата й не отслабваше. Тя не можеше да вика. Едва си поемаше дъх. Беше съвсем сама.

Опита се да се отскубне. Блъсна мъжа, изви се, но нищо не постигна. Опита се да поеме дъх, но се задави. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-здраво я държеше той. Луси се заизвива по-силно. Ритна го със сабото. От удара го заболя.

— Кучка! Хвани краката й.

Главата й внезапно се оказа свободна, но когато се разпищя, една ръка притисна устата й отзад, извивайки врата й. Единият от тях хвана краката й. Обувките й се изхлузиха, а краката й се отделиха от земята. Писъците изпълваха главата й, но безмълвният й протест нямаше да я спаси.

— Къде искаш да я отнесем?

— Зад дърветата.

— Аз съм първи.

— Как ли пък не. Аз пръв я видях.

Щяха да я изнасилят. Повлякоха я, единият държеше краката й, другият стискаше врата й, оставяйки я без дъх. Тя се вкопчи в ръката му, заби ноктите си, но менгемето на шията й не се охлаби. Те я влачеха все по-нататък към дърветата. Луси усети как хватката около глезена й се отпуска. Кракът й задра в земята и нещо остро поряза петата й. Почувства една ръка върху бедрото си. Чу грухтене и ругатни. Тя се опита да поеме въздух, за да извика. Ритна силно.

— Мамка му! Дръж я.

— Кучка!

— Запуши й устата.

— Млъквай, кучко.

Ръце я притискаха, пръсти шареха по тялото й, започваше да губи съзнание…

Изведнъж светът експлодира.

— Пуснете я!

Рокерите я пуснаха на земята и се извърнаха, за да посрещнат тази нова заплаха.

На ръба на припадъка, Луси пое глътка въздух и болка. Като през мъгла видя Панда. Той запрати единия от двамата в прахта. Другият се хвърли към него. Юмрукът на Панда го накара да се олюлее, но мъжът беше достатъчно глупав, за да му отвърне. В отговор Панда го удари с такава сила в корема, че го запокити към близкото дърво.

Това не беше джентълменска схватка. Панда беше убиец и знаеше точно какво прави. Мръсникът на земята се опита да се изправи. Панда настъпи лакътя му. Рокерът зави от болка.

Другият все още бе на крака, а Панда бе с гръб към него. Луси се опита да стане, да извика, за да го предупреди, но Панда вече се извърташе, кракът му се изстреля като снаряд, уцели мъжа в слабините и той рухна на земята. Панда се наведе, сграбчи го за врата и блъсна главата му в дървото.

Рокерът със счупения лакът изпълзя на колене. Панда го улови за ранената ръка, повлече го към дългия склон, спускащ се към езерото и го хвърли във водата. Чу се далечен плисък.

Панда дишаше тежко. Приближи към втория и също го помъкна към водата. Гласът й най-сетне се възвърна, накъсан и немощен.

— Ще се удавят.

— Техен проблем. — Той метна и втория от ръба. Последва още един силен плисък.

Панда се приближи към нея, гърдите му тежко се повдигаха и спускаха, от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Клекна до нея, ръцете му — толкова безмилостни допреди малко — се движеха нежно по тялото й, от шията до краката и раната на петата.

— Ще те боли — рече тихо, — но не мисля, че има нещо счупено. Ще те отнеса до колата.

— Мога да вървя. — Ненавиждаше се, задето прозвуча толкова немощно.

Той не възрази. Просто я вдигна и я сгуши до гърдите си. Образите не си пасваха — любовникът, когото познаваше, и жестокият професионален убиец, справил се с голи ръце с двама мъже.

Сигурно имаше резервен ключ, защото не поиска нейния, който бе пъхнала в джоба. От бара излезе една двойка и ги зяпна. Той отвори пасажерската врата и внимателно я настани на седалката. Без да бърза, закопча предпазния колан, продължаваше да се грижи за нея.

Не я попита нищо по обратния път до дома, не й натякна каква глупачка е била да дойде тук сама, нито я упрекна за отвратителното й държане към него. Луси не знаеше защо се бе върнал в бара, не искаше да мисли какво щеше да се случи, ако не се бе появил. Сви се на топка до вратата, разтърсена, ужасена, още й се гадеше.

— Имах природен брат — прозвуча гласът му в притихналия мрак. — Казваше се Къртис.

Сепната, тя извърна глава към него.

— Беше със седем години по-малък от мен. — Ръцете му се преместиха върху волана. — Мечтателно, нежно хлапе с развито въображение. — Говореше тихо, докато се носеха по тъмното шосе. — Майка ни или беше надрусана, или скиташе някъде на лов за мъже, затова аз се грижех за него.

Това беше нейната история, но излизаше от неговата уста. Тя отпусна глава върху вратата и заслуша, сърцето й заби по-спокойно.

— Накрая се озовахме в приемни домове. Аз правех всичко възможно, за да останем заедно, но се случваха разни неща, аз растях и започнах да се забърквам в неприятности. Биех се, крадях. Когато бях на седемнайсет ме спипаха, докато се опитвах да продам половин грам марихуана. Сякаш исках да попадна в затвора.

Тя го разбираше.

— Добър начин да избягаш от отговорност — рече меко.

Той я стрелна с поглед.

— Ти също си носила подобна отговорност.

— Да, но в живота ми се появиха двама ангели хранители. А ти не си имал такива, нали?

— Не. Никакви ангели хранители. — Минаха покрай „Догс енд Молтс“, затворен за през нощта. Тя вече не трепереше толкова силно, ръцете й не бяха конвулсивно стиснати. Той включи дългите светлини. — Къртис бе убит, докато бях в трудововъзпитателно училище.

Тя подозираше, че следва нещо подобно, но от това не й стана по-леко.

— Застреляли са го от преминаващ автомобил — продължи Панда. — Тъй като не съм бил наоколо, за да го пазя, той е започнал да нарушава вечерния час. Пуснаха ме, за да отида на погребението. Къртис беше на десет години.

Ако не бяха Нийли и Мат, това можеше да бъде историята на тях двете с Трейси. Тя облиза пресъхналите си устни.

— И ти все още се опитваш да живееш със случилото се. Въпреки че тогава си бил още дете, все още се обвиняваш. Разбирам това.

— И аз мислех, че ще разбереш. — Двамата бяха сами на тъмния път.

— Радвам се, че ми разказа — рече тя.

— Още не си чула всичко.

От месеци Луси се опитваше да го накара да сподели тайните си, но сега не бе сигурна, че иска да ги чуе.

Панда намали при най-острия завой на шосето.

— Когато донорът на сперма на Къртис разбрал, че майка ми е бременна, й дал петстотин долара и офейкал. Тя обичаше негодника и не потърси адвокат. Къртис беше почти на две години, когато тя най-после осъзна, че голямата й любов няма да се върне. Тогава започна да се друса.

Луси набързо пресметна наум. Панда е бил на девет, когато е започнал да се грижи за брат си. Още тогава е бил закрилник.

— Когато пораснах — продължаваше той, — открих кое е копелето и два пъти се опитах да му се обадя, да му кажа колко е зле синът му. Той се държа, като че ли не разбираше за кого говоря. Заяви, че ще ме пъхне зад решетките, ако продължавам да му досаждам. Накрая открих къде живее и отидох да го видя. — Панда поклати глава. — Не е лесно за едно дете от бедните квартали да се добере до Грос Пойнт с обществения транспорт.

Грос Пойнт? Луси се изправи, обхваната от странно чувство.

— Той живееше в голяма къща, която за мен беше като дворец. Сиви каменни стени, четири комина, басейн и всички онези деца, тичащи в предния двор с водни пистолети. Трите момчета бяха тийнейджъри. И едно момиче. Дори по шорти и тениски, си личеше, че са богати.

Всички парчета от мозайката си дойдоха на място.

— Ремингтън — каза той. — Идеалното американско семейство.

Светлините на фаровете пронизваха нощта.

— Бях вървял поне няколко километра от автобусната спирка — не спираше да разказва той. — Скрих се от другата страна на улицата. Всички бяха стройни, бели, типични американци от висшата класа. Двамата с Къртис бяхме мургави и тъмнокоси като майка ни. — Вляво се мерна затворената фермерска лавка. — Докато ги гледах, пред къщата пристигнаха цяла бригада озеленители, а в каросерията на камиона имаше моторна косачка. В семейството имаше четири деца, а те наемаха чужди хора да им косят тревата.

Панда сви по алеята за коли. Тъмната къща изникна пред тях, не светеше дори лампата на предната врата, за да ги посрещне.

— Намерих още едно скришно място, откъдето да ги наблюдавам, докато играеха в задния двор. Останах там до смрачаване. — Изключи двигателя, но не излезе от колата. — Имах чувството, че гледам телевизионен сериал. Беше рожденият ден на съпругата му. Навсякъде имаше балони и подаръци, голямата маса със стъклен плот бе украсена с цветя и свещи. На скарата цвърчаха пържоли. Умирах от глад, а те всички изглеждаха така, сякаш нямаха никаква грижа на този свят. През по-голямата част от вечерта той бе прегърнал жена си през рамото. Беше й подарил някакво колие. Не можех да го видя, но по начина, по който тя реагира, реших, че струваше много повече от петстотин долара.

Сърцето й се сви от жал към него. И нещо повече. Нещо, за което Луси не искаше да мисли.

— Най-лошото от всичко е, че продължих да се връщам там. Може би повече от десетина пъти през годините. Стана по-лесно, когато си взех кола. Понякога ги виждах, понякога не. — Пръстите му се вкопчиха във волана. — Една неделя ги проследих до църквата и седнах на задния ред, за да ги наблюдавам.

— Ненавиждал си ги и в същото време си искал да бъдеш част от тях — промълви тя. — Ето защо си купил тази къща.

Той пусна волана и устните му се изкривиха.

— Глупаво решение. Тогава бяха лоши времена за мен. Не биваше да го правя.

Сега Луси разбираше защо той не искаше да променя нищо в къщата. Съзнателно или подсъзнателно, той искаше да живее в музея на техния живот.

Панда слезе от колата и заобиколи, за да й помогне. При все че се чувстваше по-стабилна, беше благодарна, когато й предложи ръка и я поведе към входната врата, а сетне към спалнята.

Той разбираше, без тя да му казва, че няма търпение да отмие мръсотията на онези мъже. Помогна й да се съблече. Пусна водата.

Когато беше под душа, Панда свали дрехите си и влезе при нея. Но нямаше нищо сексуално в нежния начин, по който я изми, подсуши, почисти и дезинфекцира раните по краката й. Нито веднъж не й напомни за това, което му каза в бара, нито я упрекна за поведението й.

Когато я настани в леглото, докосна бузата й.

— Трябва да отскоча до полицейския участък. Къщата е заключена, а Темпъл е на горния етаж. Мобилният ти телефон е на нощното шкафче. Няма да се бавя.

Луси искаше да му каже, че може да се погрижи за себе си, но това щеше да бъде безсрамна лъжа, затова премълча. Вайпър, въпреки цялата й нафуканост, се бе оказала напълно безпомощна.

По-късно се събуди от стъпките му, докато се качваше по стълбата. Погледна часовника. Беше четири и половина. Нямаше го почти два часа. Тя потръпна, когато се опита да се намести по-удобно, но ребрата я боляха, вратът й бе скован, усещаше пробождане в гърба. Но никаква болка не можеше да се сравни с мисълта за това, което беше преживял Панда в детството си.

Накрая се отказа от опитите да заспи и стана от леглото. Той умело бе превързал порязаното ходило и почти не я заболя, докато стъпваше. Излезе на остъклената веранда и се сви на дивана.

Докато небето на изток просветляваше, мислите й се насочиха от Панда към собствената й глупост — последното, за което искаше да размишлява. Но отвратителното преживяване от тази нощ бе разкъсало булото на самоизмамата и й бе показало абсурдността на фалшивия образ, който си бе изградила. Каква горчива ирония — цялата онази разпасаност и войнственото поведение. Никога не се бе чувствала такава глупачка — най-голямата шарлатанка на острова. Когато се наложи да се защити, тя се провали най-безславно. Оказа се безпомощна, хленчеща слабачка, която трябваше да бъде спасена от мъж. Истината остави горчив вкус в устата й.

Намери жълтия бележник. След няколко несполучливи опита, написа кратка бележка. Дължеше му това — и много повече. Нахвърли набързо малко дрехи в раницата и докато слънцето се издигаше над хоризонта, закрачи през гората.

Когато стигна до малката къща, маратонките й бяха мокри от утринната роса, а Бри тъкмо излизаше от пчеларницата. Косата й не бе вчесана, дрехите й бяха измачкани, а лепкавите й ръце бяха разперени по-далеч от тялото. Но тревожният й възглас навеждаше на мисълта, че Луси изглежда още по-зле.

Луси смъкна раницата от рамото си.

— Може ли да остана у вас за известно време?

— Разбира се, че може. — Бри замълча. — Влез вътре. Ще направя кафе.

 

 

По-късно същата сутрин, докато Бри беше в лавката, Луси влезе в банята и отряза дредовете от косата си. Застана гола върху белите керамични плочки и грижливо изтърка татуировките със смес от чист спирт и бебешко олио. Накрая и последните следи изчезнаха.