Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (25)

22

Навсякъде жени, и всяка една от тях беше истински кошмар. Темпъл, с мрачните й настроения; доктор Кристи, която навярно бе получила лекарската си диплома по интернет, макар да твърдеше, че е напълно законен психолог; Луси, най-голямата му мъка, отиде да живее от другата страна на гората, в дома на Сабрина Ремингтън, дъщерята на мъжа, когото ненавиждаше.

Девет дена и нито дума от нея. Макар да не спираше да си повтаря, че това, така или иначе, трябваше да свърши, не му ставаше по-леко на душата.

Темпъл слезе долу. Очите й бяха зачервени и го подмина в коридора, без да каже и дума. Не му харесваше да я вижда в това състояние.

— Да отидем да потичаме — рече той рязко.

— По-късно. — Тя се пльосна в креслото във всекидневната и посегна към дистанционното на телевизора.

Не след дълго, тъкмо когато обмисляше откъде да намери маса за новоосвободеното място в кухнята, Панда видя доктор Кристи в задния двор с книга в ръка. По-рано беше плувала, но вместо да надене прочутите си червени бикини, което щеше да е поне малка компенсация за нахлуването й, тя бе навлякла монашески цял бански костюм в бяло зеленикава тоналност.

Преди да излезе навън, Темпъл се отби в кухнята. Той кимна към задния двор.

— Трябваше да ми кажеш, че си я поканила тук. В моята къща.

— Знаех, че няма да имаш нищо против. — И преди той да успее да разсее заблудата й, тя се шмугна покрай него. — Отивам у съседите.

— Този път свърши нещо полезно.

— Сам я доведи — отряза го тя, преди да затръшне вратата.

Панда го искаше повече от всичко на света, но после какво? Луси се нуждаеше от приказка с щастлив край, а той не можеше да й я осигури. Ала трябваше да я види, преди да напусне острова, въпреки че нямаше представа какво ще й каже.

През прозореца видя Темпъл да приближава доктор Кристи, която затвори книгата и се изправи. Не можеше да чуе какво й каза Темпъл. А и не го интересуваше. Напоследък почти нищо не го интересуваше.

 

 

Луси носеше две чаши със студен чай в лавката, когато се появи Темпъл, следвана от висока, едрогърдеста блондинка, която можеше да бъде само доктор Кристи. Психоложката носеше зелен плажен халат без ръкави върху бански в същия цвят. Русата й коса бе прибрана назад, което подчертаваше идеалните скули и плътните, нацупени устни.

През последните четири дни Луси очакваше нещо подобно, откакто Темпъл й бе казала, че е помолила доктор Кристи за помощ. Луси се бе опитала да я убеди да се обади на някой по-надежден специалист, вместо на психоложката от „Островът на дебелите“, но Темпъл явно бе пренебрегнала съвета й.

Бри седеше зад работната маса, която бе разположила на сянка, и усърдно рисуваше фара на острова върху една от скъпоценните си стъклени украси. Оставаха й по-малко от две седмици, за да ги продаде. Изправи се, когато видя новодошлите.

Темпъл, облечена в обичайния си тоалет, състоящ се от панталон за йога и туника, представи жените.

— Кристи, това е приятелката ми Луси. А това е Бри.

Кристи кимна към Бри.

— Вие сте пчеларката. — После се обърна към Луси. — Нямах търпение да се запозная с вас, госпожице Джорик. Темпъл много ми е разказвала за вас.

— И нищо добро — уточни Темпъл и се разположи върху светложълтия от градинските столове.

— Лъжкиня — върна й го Луси и остави чашите върху масата на Бри.

— Права си — промърмори Злата кралица. — Тъжно е да си призная, че моят пример за подражание е една бегълка с наднормено тегло.

— Тя не е с наднормено тегло. — Бри с мъка откъсна взор от устните на Кристи, на които би завидяла всяка порнозвезда.

С наднормено тегло или не, Луси не можеше да си представи да е нечий пример за подражание, макар че със сигурност през това лято бе научила няколко важни урока.

Темпъл я бе уверила, че доктор Кристи няма да съсипе прикритието й. След това върху групичката се възцари мълчание. Кристи разглеждаше продуктите на Бри. Явно тишината напълно я устройваше, което не можеше да се каже за останалите три дами. Темпъл се взираше в краката си, Бри въртеше между пръстите си четката за рисуване, а Луси се опитваше да измисли какво да каже, преди да си спомни, че тя не е екскурзовод, длъжен да развлича тази разнородна компания.

Темпъл скочи от стола и се втренчи в Бри с войнствено изражение.

— Аз съм лесбийка.

Бри примигна.

Темпъл се свлече в стола и отново заби поглед в краката си. Луси пое пресекливо дъх. Тя разбираше това, което Бри не можеше. Това бе първото публично признание на Темпъл.

Сред групата отново се възцари тишина. Темпъл вдигна глава, но избягваше погледите на всички.

— Влюбена съм в жена.

— Ъ-ъ… Поздравления? — Бри го изрече като въпрос, сетне хвърли любопитен поглед към Кристи. — На двете ви?

Темпъл не схвана веднага мисълта на Бри, после потръпна.

— За бога, не е Кристи.

— Това прозвуча доста враждебно — сви неодобрително устни Кристи.

— А на теб какво ти пука? — сряза я Темпъл. — Ти не си лесбийка.

Кристи се настани върху един стол в прасковен цвят.

— Което не означава, че ми е приятно да ме отхвърлят толкова грубо.

Бри стрелна Луси с поглед, в който недвусмислено се четеше въпросът с какви откачалки се е забъркала.

— Извинявай — промърмори Темпъл.

— Извинението се приема — кимна доктор Кристи великодушно.

Луси се извърна към Темпъл.

— Говори ли с Макс?

Злата кралица махна пренебрежително с ръка, сякаш въпросът на Луси бе толкова глупав, че не си струваше да си губи времето да му отговаря. Кристи се прокашля. Темпъл погледна към нея и промърмори:

— Макс ми затваря телефона. Жадува за отмъщение.

Луси се замисли.

— Предполагам, че е разбираемо. Какво смяташ да правиш сега?

Темпъл се размърда неспокойно на стола и когато заговори, прозвуча така, сякаш бе глътнала буболечка.

— Ще моля за прошка.

Бри скочи от стола и едва не прекатури масата за рисуване.

— Никога не моли! Никога! Това ще погуби душата ти!

Доктор Кристи измери Бри със сериозен поглед, напълно контрастиращ с порнографските й устни.

— Каза го така, сякаш говориш от собствен опит.

Бри стисна челюсти в новопридобитото си твърдоглаво изражение.

— Бивш съпруг.

— Искаш ли да ни разкажеш за това? — предложи Кристи.

Жените неусетно бяха преминали на „ти“.

— Хей! — намеси се Темпъл. — Ти си моя психоложка.

Кристи махна небрежно с ръка.

— Работя най-добре с групи.

И точно това направи. През следващия час Луси се озова насред групов терапевтичен сеанс, който доктор Кристи проведе с удивително умение. Те засегнаха уроците, които Бри бе научила от унизителната си връзка със Скот, както и обсебеността на Темпъл от съвършенството. Луси се ограничи да сподели вината, която изпитваше, задето толкова много мразеше работата си като лобист. Доктор Кристи я успокои, изтъквайки, че не би било зле хората да се откъснат за известно време от обичайния си живот и да се замислят за бъдещето си. Постепенно Луси осъзна, че доктор Кристи е много добра в работата си — поредният шок в това лято, изпълнено с изненади.

Накрая психоложката заяви, че времето им е изтекло, сякаш това беше обичаен психотерапевтичен сеанс.

Луси се опита да бъде тактична.

— По телевизията не виждаме тази твоя страна.

Една от светлите красиво оформени вежди на доктор Кристи се повдигна.

— Да, колибата и червените бикини поставят под съмнение професионализма ми.

— Защо се занимаваш с това? — попита Бри.

— Страдах от булимия, когато бях тийнейджърка — отвърна доктор Кристи спокойно. — Така реших да специализирам психически хранителни разстройства. Приех работата в шоуто „Островът на дебелите“, за да изплащам студентския си заем, като възнамерявах да напусна след първия сезон. Но се влюбих в парите. — Тя кръстоса дългите си стройни крака. — Опитвам се да оправдая оставането си в шоуто, макар да знам, че за продуцентите е много по-важно камерата да снима тялото ми, отколкото да се излъчват консултантските беседи. Но участниците в шоуто имат сериозни емоционални проблеми, а аз съм сигурна, че ако напусна, продуцентите няма да си направят труда да проучат професионалните умения на тази, която изберат да ме замести. Стига да е блондинка и да изглежда страхотно по бикини, ще я наемат. Затова аз оставам.

— Кристи мисли, че ако не беше тя, нямаше да имаме всички тези неизменно успешни сезони през годините — вметна Темпъл язвително.

Кристи я измери с унищожителен поглед.

— Няколкото успешни сезона, които имахме… Когато „Островът на дебелите“ стана популярно шоу, аз използвах властта, която бях придобила, и настоях продуцентите да плащат за сериозни поведенчески консултации. Участниците бяха тотални развалини, след като Темпъл приключеше с тях — обречени на дългосрочен провал, което мисля, че тя започва да разбира. Погледнато реалистично, хора, които работят и имат семейство, нямат възможност да отделят два или три часа дневно за тренировки. А повечето от тях не могат да си наложат постоянна здравословна диета, без някой да ги надзирава.

Злата кралица се предаде.

— Ще преосмисля подхода си, става ли?

— Крайно време беше. — Доктор Кристи се извърна към Бри. — Разкритието, че Темпъл е лесбийка, променя ли мнението ти за „Островът на дебелите“?

— Тя е прекалено възпитана, за да ти каже истината — рече Темпъл.

— Ти така си мислиш. — Червените коси на Бри заискриха на слънчевата светлина, когато тя вирна брадичка. — Мразех шоуто преди, мразя го и сега.

Кристи кимна.

— Виждаш ли, Темпъл. Земята не е спряла да се върти само защото ти най-после си намерила смелостта да живееш без лъжа.

— Дрън-дрън-дрън — промърмори Темпъл, но без ентусиазъм.

Накрая разговорът премина към по-безобидни теми и когато доктор Кристи помоли да опита от новия мед на Бри с различни подправки, Темпъл дръпна Луси настрани.

— Кристи е хвърлила око на Панда — изсъска тя, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе. — Не откъсва поглед от него.

Луси прехапа устна.

— Панда харесва ли Кристи?

— Ти погледна ли я? Кой мъж не би я харесал? Миналата вечер беше разпуснала косата си, а тя никога не го прави, освен ако не е пред камера. Трябва незабавно да се върнеш у дома, за да защитиш територията си.

Луси се взираше втренчено в най-обикновена пеперуда лястовича опашка, сякаш никога не бе виждала подобно чудо на природата.

— Аз нямам никаква територия.

— Ти си глупачка — присмя й се Темпъл.

Но Луси долови загриженост в очите й, само че не беше толкова глупава да го спомене на глас.

— А аз пък си мислех, че си станала по-добър и по-мил човек.

— Има време за това.

Луси вяло се усмихна.

 

 

Бри прекара остатъка от следобеда в събирането на мед от натежалите рамки и нямаше възможност да се изкъпе преди вечеря. Луси настоя да измие чиниите и Бри възрази само от приличие. Тъкмо се бе запътила към банята, за да вземе душ, когато чу Майк и Тоби да говорят на предната веранда. Спря и се заслуша.

— Мисля, че трябва да поканиш Бри на среща — чу тя гласа на Тоби. — Зная, че отначало тя никак не те харесваше, но си промени мнението. Видя ли я на вечеря? Тя се смя на всичките ти шеги.

Бри се приближи до завесата, за да чуе по-добре отговора на Майк.

— Аз не бих придавал голямо значение на това — рече той. — Луси също се смя.

— Но Бри се смя повече — настоя Тоби. — И винаги те гледа. Трябва да я поканиш на вечеря или нещо такова. Не в „Догс енд Молтс“, но може би в „Островът“ или в някой друг хубав ресторант.

— Не мога да го направя, Тоби — отвърна Майк с нетипично упорство.

— Защо не?

— Защото не мога. — От кухнята се чуваше потракване на чинии. Столът на Майк изскърца. — Бри се притеснява какво ще се случи през зимата. Тя иска да е сигурна, че ако й потрябва помощ, може да разчита на мен. Ако бях на нейно място, и аз бих се държал по този начин.

А Бри си мислеше, че е толкова умна… Би трябвало да знае, че не е възможно да изградиш такъв успешен бизнес като този на Майк, ако не умееш да разгадаваш хорските мотиви.

Но Тоби не се предаваше.

— Въпреки това не разбирам защо не можеш да я заведеш на вечеря.

— Защото тя ще се съгласи, дори и да не го иска.

— Ще го иска — настоя Тоби. — Зная, че ще иска.

— Тоби, сигурно ще ти е трудно да го разбереш… — Майк говореше търпеливо, както винаги, когато обясняваше нещо на момчето. — Аз не се интересувам от Бри по този начин.

Той не се интересуваше?

Тя чу стърженето на стола, последвано от тежките стъпки на Майк по верандата.

— Мартин! — извика Майк. — Ела веднага тук! Тоби, тичай да го хванеш, преди да е избягал на шосето.

Бри така и не бе повярвала в равнодушието, което напоследък Майк демонстрираше.

Тя бе разчитала на стабилността му, утешаваше се с мисълта, че — дори Скот отдавна да бе изгубил интерес към нея — Майк вечно ще копнее за нея. Каква глупачка.

Притисна силно ръка към гърдите. Не би понесла още едно отхвърляне, при това от Майк. Сърцето й туптеше учестено под дланта. Тя излезе иззад завесата, бутна мрежестата врата и пристъпи на верандата.

Тоби беше в другия край на алеята с кучето. Майк стоеше на горното стъпало, кичур от светлокестенявата му коса бе паднал върху челото. Висок и внушителен, дори в протритите дънки и бялата тениска с реклама на „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, той привличаше погледа, а светлината на лампата на верандата подчертаваше строгия му профил.

Пантите изскърцаха. Тя тръгна към него. Прекоси верандата… Приближи стъпалото…

— Ела с мен — прошепна, докато бесните удари на сърцето отекваха в ушите й.

Той отвори уста. Искаше да откаже?

— Не — изпревари го тя. — Нито дума. — Улови ръката му, повлече го по-далеч от къщата, по-далеч от момчето и кучето, в сянката на дърветата. Движеха я паниката, умората, страхът, че всичко, което бе изградила, ще се изплъзне през пръстите й.

Благодарение на високия си ръст бе свикнала да гледа хората в очите, но сега бе застанала в малка падина и трябваше да вдигне глава, за да го погледне. Дори на сумрачната лунна светлина, процеждаща се през листата, съзря съпротивата в очите му.

— Бри…

Тя обви ръце около врата му, придърпа надолу главата му и заглуши думите му с устни.

Това, казваше целувката й, е, за да ти напомни какво винаги си искал и никога няма да имаш.

Ала когато устните им се сляха, тя бе тази, която си спомни за това, което никога не бе имала. Вярност. Почтеност. Доброта. И нещо не толкова благородно. Въодушевяващо сексуално удоволствие, лишено от срама, който бе изпитвала по време на брака си.

Гореща кръв забушува във вените й, сетивата й се нажежиха. Целувката му бе целувка на мъж, който обичаше да доставя наслада. Едновременно безкористна и еротична.

Той бе възбуден и тя се опиваше от страстта му, от ласките на ръцете му върху бедрата й, които не носеха спомена за безброй други женски тела. Устните му се придвижиха от едната й буза към другата, изпиваха следобедния мед по кожата й. Майк отново завладя устните й, когато тя се притисна към него.

Внезапно той се отдръпна. Само няколко сантиметра, но и това бе достатъчно.

— Бри, не е нужно да правиш това. — Свали ръцете й от врата си. — Аз ще се грижа за теб и Тоби. Не е нужно да ме подкупваш по този начин.

Тя се почувства унизена, бясна, задето той можеше да си помисли такова нещо за нея, макар че имаше пълното право. Истината бе единствената й защита.

— Не беше подкуп.

— Бри, не си го причинявай. — В гласа му прозвуча умора и малко нетърпение. — Не е необходимо.

Тя бе започнала това и би било безсъвестно да излее болката си върху него, но думите изригнаха от устата й като мрачен поток:

— Чуй ме, Майк Муди. Прекарах дълги години да моля мъж за любов и никога повече няма да го направя. Разбираш ли?

— Майк! — извика Тоби откъм къщата. — Майк, къде си?

Майк се взря в нея, очите му внезапно й се сториха остарели и уморени. После се извърна и се отдалечи.

— Тук съм — рече той, излизайки иззад дърветата.

— Какво правеше там? — попита Тоби.

Обувките на Майк заскърцаха по чакъла на алеята.

— Нищо важно.

Бри притисна буза до грапавата кора на дървото, затвори очи и си заповяда да не плаче.

 

 

По настояване на доктор Кристи Темпъл намали тренировките до деветдесет минути на ден. Така й оставаше свободно време, което доскоро пропиляваше в безкрайни терзания от упорития отказ на Макс да говори с нея, но през последните няколко дни всеки следобед двете с доктор Кристи започнаха да идват при фермерската лавка и да прекарват там около час. Луси се присъединяваше към тях, когато приключваше с писането за деня.

Докато Бри рисуваше плажни сцени върху една от стъклените коледни украси, останалите се излягаха върху шарените като великденски яйца столове и съчетаваха групова терапия с откровени разговори по женски. Жените успокояваха Темпъл, страдаща от отхвърлянето на Макс, и увещаваха Луси да се откаже от работата си на лобист. Те не разбираха, че тя се чувстваше задължена към децата, които нямаха нейния късмет. Бри никога не споменаваше Майк, макар че говореше свободно за брака си.

— Толкова е хубаво да имаш приятелки — сподели тя един следобед. — Когато бях омъжена, нямах нито една. Знаех, че приятелките щяха да поискат да им обясня защо продължавам да си затварям очите за изневерите на Скот.

— Сега копелето никога не би ти причинило тази гадост — заяви Темпъл, кръстосвайки глезен върху коляното си.

— Не. — Бри внезапно се натъжи, после тръсна глава и погледна към Кристи. — Днес следобед нямах много клиенти. Сигурна ли си, че не искаш…

— Не! — пресече я Кристи.

Темпъл и Луси се спогледаха, развеселени от поредния опит на Бри да убеди доктор Кристи да облече червените бикини, за да привлече повече клиенти.

— Ти ги облечи! — разгорещено додаде Кристи. — Да видим как ще ти харесат.

— Ако изглеждах като теб, щях да ги облека — отвърна Бри, предизвиквайки я към безпощадна изповед. — Не разбирам защо неустоима красавица като теб страда от такива комплекси към мъжете. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш.

Луси тутакси си помисли за Панда.

Кристи вдигна очилата си на тила. Дори ушите й бяха с идеална форма.

— Така мислиш ти. Мъжете, които ме привличат, не са привлечени от мен.

— Трупове? — подсказа Луси, настанявайки се на празния стол в бледолилавия цвят на зимзелен.

Темпъл се засмя, но Кристи сви нацупените си устни като благовъзпитана задръстенячка, криеща се в това божествено тяло.

— Хайде, подигравайте се. Аз обичам мъже с мозъци. Умни мъже, които четат стойностни книги и интересите им надхвърлят бирения пинг-понг. Но такива мъже дори не ме доближават. Вместо това не мога да се отърва от всякакви свалячи — актьори, спортисти, петдесетгодишни милионери, на лов за поредната трофейна съпруга.

Луси потърка мастиленото петно върху палеца си, после реши да става каквото ще.

— А какво ще кажеш за Панда?

— Възхитително изключение — въздъхна замечтано доктор Кристи. — Той прилича на капитан на отбор по бирен пинг-понг, но не е нужно много време, за да разбереш колко е умен. Миналата нощ цял час говорихме за Пучини. Разбира от политика и икономика невероятно добре. И притежава обществена съвест. Знаете ли, че той още работи с уличните банди? Жалко, че емоционално не е на разположение.

— Защото е влюбен в Луси — изтъкна Темпъл.

— Да бе — изрече Луси провлачено. — Затова постоянно идва тук да ме види. — Макар да знаеше, че е по-добре той да стои настрани, не й даваше покой мисълта, че дори не се бе опитал да се срещне с нея.

— Темпъл не ми беше казала за вашите отношения, когато реших да пофлиртувам с него — заяви Кристи откровено. — Аз не крада чуждите мъже.

— Ако наистина искаш мъж — подхвана Бри, — би трябвало да направиш това, което направи Луси. Да се дегизираш. Направи се възможно най-грозна и така обикновените мъже няма да се боят да те доближат.

— За да се направи Кристи грозна, ще е нужен цял холивудски екип по специални ефекти — изтъкна очевидното Луси.

Покрай лавката профуча сребристо субару. Темпъл ахна и се изстреля от стола.

— Какво има? — попита Кристи.

Ръката на Темпъл се стрелна към гърлото.

— Това беше Макс!

— Сигурна ли си? — попита Бри.

Но Темпъл вече летеше към къщата.

Останалите три жени се спогледаха. Накрая Луси изрече това, което мислеха всички:

— Бих дала всичко на света, за да видя какво ще се случи сега.

— Ставаме две — призна Бри. Но точно в този момент спря ван, пълен с жени и деца. Бри погледна тъжно към гората и се отправи към лавката.

Остана само Луси.

— Стой си на мястото — предупреди я доктор Кристи. — Това е лично, само между Темпъл и Макс.

— Зная — промърмори Луси. — Но… — Скочи от стола и хукна по пътеката.

— Постарай се да не те видят! — викна Кристи подире й.

Луси знаеше, че това е лудост. Не искаше да приближава до къщата. Но освен това имаше нужда да вярва в приказките с щастлив край и ако тази беше от тях, искаше да присъства.

Зави по тясната пътека, която водеше към гаража. Движеше се предпазливо, избягвайки изгнилите дървета — зряла жена, загубила разсъдъка си. Надзърна иззад ъгъла на гаража тъкмо когато Макс излизаше от колата. Късата й червена коса бе разчорлена, маслиненозелените шорти до коляното бяха омачкани, както и твърде широката бежова блуза. Темпъл изскочи от гората и замръзна на място. Цялата несигурност, скрита зад арогантността на Злата кралица, бе изписана върху лицето й.

— Макс… — Думата прозвуча като молитва. — Макс, обичам те.

Макс не помръдна, непреклонното изражение на лицето й подсказваше, че тя е много по-твърда от любимата си.

— Достатъчно, за да престанеш да се криеш? Или всички онези съобщения, които си ми оставила, са пълни глупости?

— Не са глупости. Наистина те обичам.

— Достатъчно, за да се покажеш на публично място с мен?

Темпъл кимна.

— Достатъчно, за да се оженим? — не се даваше Макс. — Да устроим щур купон? И да поканим всичките ни познати?

Луси видя как Темпъл преглътна мъчително.

— Достатъчно силно, за да го направя — прошепна Темпъл.

Но Макс още не бе свършила. Махна рязко към набитата си фигура.

— Няма да се променям заради теб. Получаваш това, което виждаш, пълни бедра и всичко останало.

— Обичам това, което виждам. Обичам те.

Макс завъртя един от сребърните си пръстени върху ръката си.

— Това ще разруши кариерата ти.

— Не ме интересува.

— Интересува те — рече Макс, но взе да омеква, когато видя сълзите, блеснали в очите на Темпъл.

— Не толкова, колкото обичта ми към теб — отвърна Темпъл.

Макс окончателно се разтопи и двете се хвърлиха в прегръдките си.

Беше доста непривично и малко разтърсващо да гледа как две жени се целуват толкова страстно, но в същото време абсолютно удовлетворяващо. Луси отстъпи назад, за да ги остави насаме.