Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (30)

Епилог

Луси отпусна глава върху широкото рамо на Тед Бодин и доволно въздъхна.

— Кой можеше да си представи, че след всичко, което преживяхме, историята ще свърши така?

— Животът понякога ни поднася изненади — рече той.

Беше краят на май, третата годишнина от сватбата им, която беше на косъм да се състои, макар че не по този повод се бяха събрали в къщата край езерото, която блестеше със свежо боядисаните бели стени и тъмносини жалузи. Всички празнуваха Деня в памет на загиналите във войните в началото на поредното лято.

Тоби и двама негови приятели хвърляха фризби, а Мартин се носеше по петите им. Един от племенниците на Бри срамежливо се опитваше да поведе разговор с най-малката сестра на Луси, а Трейси и Андре ги наблюдаваха развеселено. Луси погледна гладко избръснатото лице на Тед.

— Не се обиждай, но съм изключително доволна, че не се омъжих за теб.

— Не се обиждам — отвърна той весело.

В далечината Луси чуваше слабите удари на чук. След месец просторните дървени къщи щяха да бъдат готови да посрещнат първите туристи.

— Честно казано, не проумявам как се справя Мег — поклати глава Луси. — За човек като нея сигурно е много трудно да понася твоя перфекционизъм.

Тед кимна сериозно.

— Несъмнено е тежко бреме.

Тя се усмихна и погледна през двора към новото барбекю, край което родителите й бъбреха с леко притеснените Темпъл и Макс.

— Да съм омъжена за Панда, е много по-лесно — заяви Луси.

— Ще трябва да ти повярвам — отвърна Тед. — Той малко ме плаши.

— В него няма нищо плашещо, но съм сигурна, че той ще го приеме като комплимент.

Тед стисна рамото й.

— Хубаво е, че с теб не се чувствахме удобно един с друг, докато бяхме сгодени, иначе онази сватба можеше наистина да се състои.

Двамата потръпнаха.

Към тях се приближиха Мег и Панда. Кой можеше да си представи, че нейният вечно навъсен телохранител ще се превърне в такъв образцов съпруг?

Лошото влияние на Мег върху Тед си казваше думата, защото той целуна Луси по темето, за да види дали ще предизвика неприятности. Но постигна обратен ефект, защото Луси също обичаше да създава неприятности.

— Съпругът ти ме сваля — подвикна тя към най-добрата си приятелка. — Между другото, как се чувстваш като втори номер?

Мег се ухили самонадеяно.

— Панда можеше да бъде мой, ако ти не беше духнала от църквата. Той определено ме сваляше по време на онази така наречена репетиция на сватбената вечеря.

— Ами… Ти изглеждаше адски секси онази вечер — съгласи се Луси, а Панда и Тед си размениха красноречивите погледи на щастливи съпрузи под чехъл.

— Странно е — промърмори Мег. — Всяка от нас би трябвало да е омъжена за съпруга на другата.

Този път и четиримата потръпнаха.

— Ще ви кажа какво е странното. — Към тях се приближи Бри, придружавана от Майк, гордо препасал върху гърдите си кенгуру, в което кротко спеше бебе. — Вие четиримата. Никога не съм виждала такива странни отношения. Майк, не са ли странни?

— Хайде сега, Бри… Някои хора могат да кажат същото и за нас.

— Ти си прекалено добър, за да си реален. — Бри го дари с усмивка, като че ли двамата бяха сами на този свят.

Тоби се отдалечи от приятелите си.

— Той не е чак толкова добър. Снощи почти е унищожил запасите ми от шоколадови дражета.

Майк се ухили, хвана го за врата и нежно го разтърси, без да събуди малкото братче на Тоби.

— Трябва да си намериш по-добро скривалище, синко.

През последните три години Тоби бе пораснал с цяла глава и в къщата започнаха да идват момичета, което подлудяваше Бри. Но за петнайсетгодишно момче Тоби беше забележително разумен, така че Луси не се притесняваше.

Ведно с раждането на бебетата и процъфтяващите кариери в живота им бяха настъпили и безброй прекрасни промени. Но имаха и трудни периоди. Луси още тъгуваше за загубата на дядо си Личфийлд, а Бри направи спонтанен аборт по време на първата си бременност. За щастие, благополучната поява на този свят на Джонатан Дейвид Муди година по-късно изцери болката й.

Една от промените, която шокира всички, с изключение на Луси, бе решението на Панда да наеме още служители, за да може да се върне в университета и да завърши психология. Сега приемаше охранителни задачи, които не налагаха дълги пътувания, и посвещаваше останалата част от времето си на много по-важната работа да помага на други травмирани ветерани да се върнат към нормален живот. Оказа се, че притежава истински талант за това.

Луси откри, че майчинството идеално пасва на преуспяващата й кариера на писателка. Тя беше роден разказвач, с невероятната дарба да пресъздава правдиво историите на децата, на които помагаше. Току-що бе започнала да работи върху третата си книга, посветена на осемнайсет и деветнайсетгодишните сираци, които трябваше да напуснат приемните семейства и нямаше къде да отидат. Освен това Луси доби широка популярност и се превърна в един от най-авторитетните специалисти по консултиране на деца от рискови групи. Често я канеха да гостува в телевизионни предавания и токшоута, в същото време тя продължаваше да работи на доброволни начала в Центъра за бездомни деца „Роксбъри“ в Чикаго, за да не се откъсва от работата, която обичаше най-много.

С изключение на семейството им, най-големият проект, с който двамата с Панда се бяха заели, беше изграждането на летния лагер на острова, върху мястото, където Панда обичаше да се усамотява, чието строителство вече бе почти завършено. Лагерът щеше да позволи на братята и сестрите, живеещи в различни приемни семейства, да прекарват заедно по няколко скъпоценни седмици всяко лято. В него можеха да почиват измъчени ветерани от войните и семействата им, докато се опитваха да изградят новия си живот. Панда и Луси отлично разбираха с какви трудности щеше да се наложи да се сблъскват при толкова много деца и възрастни с психически проблеми, но те бяха наели неколцина изключително способни хора да им помагат, всеки един от тях готов да се справи с предизвикателствата.

Лагерът беше финансиран от фонда „Личфийлд-Джорик“, чийто капитал значително нарасна, след като Луси вложи в него по-голяма част от парите, наследени от дядо й.

— Нашата яхта отплава — бе заявил Панда, когато всички документи бяха подписани.

Благодарение на бизнеса му и успешната писателска кариера на Луси те бяха финансово обезпечени, а и нито един от двамата нямаше желание да живее в излишен лукс. Нито палавата им дъщеричка, която щастливо шляпаше наоколо, нахлузила обувките, захвърлени от родителите й.

Охранителните инстинкти на Панда сработиха секунди преди майчинските уши на Луси.

— Аз ще го взема — каза той.

Луси кимна и се отправи към двегодишната им дъщеря, която с весели писъци се опитваше да грабне опърпания плюшен динозавър от яростно протестиращото миниатюрно копие на Тед Бодин. Панда стигна до остъклената веранда, където спеше синът му. Бебето притихна, когато баща му го гушна и облегна главичката му на рамото си, а старата къща, която някога изглеждаше толкова недружелюбна, ги приветства в прегръдките си. Той погледна към двора, където се бяха събрали всички важни хора в живота му.

Луси бе успяла да отвлече вниманието на дъщеря им — малка укротителка на лъвове, наследила тъмните къдрици на баща си и авантюристичния дух на майка си. Следобедният ферибот приближаваше с пуфтене към пристанището. Две чайки се стрелнаха към водата в търсене на храна. Луси вдигна глава и погледна към верандата. Когато погледите им се срещнаха, устните й се извиха в нежна усмивка на умиротворение, която изпълни сърцето му с щастие.

Бъди най-добрият в това, което умееш.

Кой можеше да предположи, че той ще бъде толкова добър в това?