Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

59. Провинция Тендук

Тендук[1] е доста населена област, до която се стига, като се напредва на изток; някога принадлежала на Престе Джовани, но сега е част от владенията на Великия хан. Столицата й е Тендук. Царят е потомък на Престе Джовани, нарича се Джорджо[2] и управлява от името на Великия хан само върху част от владенията, принадлежали някога на праотеца му. Не един път Великият хан е давал свои дъщери и роднини за съпруги на потомците на Престе Джовани.

В тази област се намират ония камъни, от които се извличат прекрасни лазурити; тук също се произвеждат големи количества платове от камилска вълна. Хората живеят предимно от земеделие, но има също занаятчии и търговци. Малцина са будистите поземлени собственици; земята наистина е в ръцете на християните. Хората са със светла кожа, красиви, умни и ловки търговци.

В тази провинция била столицата на Престе Джовани, когато бил цар на всички татари; и днес все още управляват царе от неговото коляно.

Това е страната, която ние наричаме Гог и Магог[3], а те наричат Муг и Могул. Всяка от тези две провинции има население от различни раси; в Могул живеят татари.

Като се язди седем дни на изток през тази провинция, се срещат много населени градове и села. Жителите, все поданици на Великия хан, са будисти, мюсюлмани и християни-несториани, които живеят от търговия и занаяти и са прочути с ония позлатени тъкани, тук наречени насичи[4], и заради други скъпи, копринени платове, произведени в областта.

Известен с изработката си на оръжия е градът Синдачу[5]. В околността му има планина с богата сребърна мина, а в цялата област — дивеч и много птици.

След още три дни път се стига в Чаганор[6], една местност, където Великият хан притежава голям дворец.

Великият хан много обича този дворец и с удоволствие пребивава в него, защото там има голямо езеро и широка река с много жерави, а наоколо — прекрасна равнина, пълна с фазани, яребици и всякакви видове птици, където той прекарва приятно времето си в лов със соколи, с които е лесно да се улови много дивеч.

Жеравите, които живеят в тази област, са пет различни вида: черни като гарвани и много големи; бели с красиви пера като тези на пауните, по главата имат черно и яркочервено, а гушата им е черна и бяла; друг един вид много прилича на нашите жерави, но има и едни по-дребни с бели и черни пера по главата, и накрая сиви жерави, които са много високи.

В близост до града има една долина, където Великият хан е наредил да бъдат построени много клетки за преперици[7] и е поставил наоколо им стражи, за да ги пазят. От тези птици се намират много особено когато пристигне Великият хан. Но сега да оставим тази страна и да продължим пътя си на север и североизток.

Бележки

[1] Царство в Монголия на север от Великата китайска стена и реката Хуанхъ.

[2] Принц на монголския народ кераити, васали на Великия хан, покръстени в католицизма от мисионера Джовани да Монтекорвино през 1291 г.

[3] Марко Поло поставя в тази област двата легендарни народа гог и магог, за които се говори в Библията и Корана като за народите, които ще завладеят християнския свят в деня на Страшния съд.

[4] Насиджин, прочути арабски брокати, тъкани със златна нишка.

[5] Днешен Сюанхуа, на 150 км северозападно от Пекин.

[6] Име, което означава бяло блато, на бреговете на езерото Цаган-Нур във Вътрешна Монголия.

[7] Пъдпъдъци.