Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

138. Апостол Свети Тома

Тялото на апостол свети Тома е погребано в провинция Маабар, в едно малко село[1] с малобройни жители, където търговците никога не идват, било защото тук няма нищо нито за продаване, нито за купуване, било затова, че мястото е труднодостъпно. Но мнозина християни и мюсюлмани идват тук на поклонение. Наистина мюсюлманите от тези места също почитат свети Тома, защото казват, че бил мюсюлманин и голям пророк; затова го наричат вария[2], тоест свят човек.

Заслужава да спомена за едно чудотворно явление: християнските богомолци събират пръст от мястото, където е умрял свети Тома, разтварят я с малко вода и я дават за пиене на болните от лоша треска[3], които веднага оздравяват. Пръстта е червена.

Но нека ви кажа как свети Тома е бил убит според това, което съм чул да разказват.

Свети Тома се бил уединил в една гъста гора и се молел, а край него се разхождали безброй пауни. Докато се молел, един човек от кастата гави, който ловувал по тия места, пуснал стрела срещу една от ония птици, но вместо нея ударил светеца в гърдите, понеже не го видял. Тежко ранен. Тома продължил кротко да се моли и така си умрял.

Заслужава да отбележим, че преди да умре, свети Тома покръстил в християнска вяра огромен брой жители на Индия. Но не искам да говоря само за него, защото има да се кажат много интересни неща за тази страна.

Децата се раждат с черна кожа, но не толкова черна, колкото тя става, когато пораснат. Наистина всяка седмица ги мажат със сусамово масло, от което кожата им потъмнява — нещо, което в Индия се приема като белег на особена красота. Хората рисуват образите на боговете в черно, докато фигурите на дявола изобразяват бели като сняг, тъй като само боговете и светците имат тъмна кожа.

Индийците обожават и почитат воловете до такава степен, че когато отиват на бой, конниците окачват кичур волски косми на юздата си, а пехотинците — на щита си; някои носят този кичур дори на главата си. Вярват, че по този начин ще се опазят от опасностите в боя, затова и волските косми са много скъпи — всеки иска да има от тях.

Сега да оставим Индия и да отидем в страната на браманите.

Бележки

[1] Става дума за малкия град Майлапурам, на юг от Мадрас, прекръстен Сао Томе от португалците през XVI в.

[2] От арабската дума хавари, която има смисъла на апостол.

[3] Маларията, която поражда силни и повтарящи се трески. Френският текст (ръкопис в Националната библиотека в Париж) продължава така: „Марко Поло донесъл със себе си във Венеция малко от тази червена земя и с нея изцерил много хора“.