Марко Поло
Милионът (156)

156. Сражението

Абага^[1], цар на източните татари, управлява много провинции и царството му се разпростира на една много обширна страна, която по посока на Самотното дърво, сиреч онова, което ние наричаме Сухото дърво^[2], граничи със земите на цар Кайду.

За да защити границите си от набезите на Кайду, Абага пратил син си Аргон с голяма войска от конници и пешаци в областта на Сухото дърво, чак до реката Джион^[3]. Но един ден цар Кайду решил да изпрати брат си Барак^[4], изключително храбър пълководец, със силна войска, за да нахлуе в земите, където се намирал Аргон. Когато последният научил, че врагът наближава, сбрал войската си и излязъл срещу нашественика. Двете войски се строили една срещу друга и барабаните започнали да бият; започнала една от най-кръвопролитните и жестоки битки, които някога са ставали в света. Накрая Барак и войската му били сразени и победителят Аргон прогонил нашествениците отвъд реката.

Чуйте сега как Аргон станал цар след смъртта на баща си Абага.

След победата в тази голяма битка на Аргон му било съобщено, че баща му е умрял. Натъжен, младежът веднага се отправил с войската си към столицата, за да поеме управлението на страната. В този момент обаче се намирал на повече от четиридесет дни път от града.

Но братът на Абага^[5] — един султан, който приел мохамеданството — успял да влезе в столицата преди Аргон, да я завладее и да завземе властта. Тук той намерил огромно богатство, с което направил богати подаръци на генералите и офицерите, за да кажат, че искат само него за цар. По този начин султанът сполучил да спечели благоволението на всичките си хора.

Щом научил, че Аргон приближава със силна войска, свикал хората си, успявайки за една седмица да събере войска. Войниците много го обичали и били доволни да излязат на бой с Аргон, надявайки се да го заловят и убият. Когато завършил всички приготовления, султанът тръгнал срещу Аргон и щом го наближил, установил стана си на една просторна равнина, а към хората си се обърнал със следните думи: „Приятели, дошъл е мигът да покажем нашата смелост, защото защитаваме нашите права. Наистина това царство принадлежеше на баща ми; брат ми Абага го присвои и го държа през целия си живот. Аз бих имал правото да го прогоня, но не го сторих от любов и само по тази причина му позволих да царува. Сега, когато брат ми вече е мъртъв, справедливо е да вляза във владение на моите блага. Едно нещо искам да ви кажа: аз се стремя само към честта да съм ви пълководец, всичко останало искам да бъде ваше.“

Султанът Ахомат разполагал с четиридесет хиляди конници и огромен брой войници. Всички му се заклели, че ще го следват до смърт.

Аргон, от своя страна, като научил, че Ахомат е разположил стана си недалеч от него, събрал хората си и така им казал: „Братя мои, знаете, че баща ми, докато бе жив, се отнасяше с вас като към братя и деца. Спомнете си, че вие и вашите бащи сте били винаги край него в безброй сражения за завоюването на много земи. Отлично знаете, че аз съм негов син, знаете колко той ви обичаше и колко аз също ви обичам с всичкото си сърце. Затова справедливо е да ми помогнете да си възвърна царството, което бе на баща ми, а също и ваше, сражавайки се срещу оня, който ни напада без всякакъв повод, за да отнеме земите ни и да прогони семействата ни. Знайте, че този човек не изповядва нашата религия, а е мюсюлманин и почита Мохамед. Струва ли ви се, че е допустимо сарацини да вземат властта и да управляват над християни? При това положение трябва да сте храбри и като добри братя да ми помогнете да защитим делото си, а аз ви казвам, уповавайки се на вярата си в бога, че ще го убием, защото оня човек заслужава само смърт. Подканвам ви всеки да вложи сили докрай, само така ще спечелим битката.“

Генералите и бойците на Аргон, след като го изслушали, му отговорили, че е казал прави неща, и заявили, че ще предпочетат да умрат, отколкото да живеят без него, и всеки от тях ще удържи на думата си.

После взел думата един генерал, който казал на Аргон:

„Царю мой, това, което ти каза, отговаря на истината, но бих желал да добавя нещо: струва ми се, че ще е правилно да изпратим посланици при султана, за да узнаят намеренията му и да го попитат какво иска и защо се готви да ни напада“.

Било решено да се последва този съвет. Избрали двама пратеници, които натоварили със задачата да отидат при султана и да му кажат тези неща, като му обяснят, че не трябва да се стига до бой, защото и двамата са част от едно и също семейство. А султанът да се откаже от своите претенции и да върне града и властта.

Но на пратениците султанът отговорил с тези думи: „Върнете се при Аргон и му кажете, че ще се отнеса към него като към племенник, дори като към син, защото именно това желая“. Добавил, че щял да му повери ръководно място, но под свое ръководство, защото не приемал да стане цар. „Ако не приеме, кажете му да се готви за боя.“

Като научил отговора, Аргон се разгневил много и заключил: „Няма какво повече да се каже“. После повел войската си и стигнал до мястото, избрано за битката.

Щом двамата съперници били готови, тъпаните забили и се разразила ужасна битка. Този ден Аргон и хората му показали невиждано геройство, но това не било достатъчно. За жалост бил победен и попаднал в плен.

Султанът, който бил порочен човек, веднага поискал да се завърне в града, за да тури ръка на красивите жени, които се намирали там в голям брой. И така напуснал бойното поле, поверявайки командването на войската на един свой заместник, който се казвал Мелики, като му заповядал добре да пази Аргон. Но малко след това се случило следното: един татарски генерал, преминал на служба при султана, видял Аргон, бившия владетел, който все още трябвало да бъде негов законен цар. Изпитал голяма мъка в душата си и започнал да си мисли, че не е справедливо господарят му да бъде държан в плен, затова решил, че ще направи каквото е по силите му, за да го освободи. Споделил плана си с други генерали и офицери от войската и всички изказали готовност да се покаят за онова, което били сторили. Влезли вече в съгласие и един генерал на име Бога взел положението в свои ръце; всички заедно отишли в тъмницата, където се намирал Аргон, и му казали, че дълбоко са се покаяли за допуснатата от тях грешка, че му искат прошка, че искат да поправят стореното зло и го желаят за свой цар. Това рекли и Аргон им простил за стореното му зло. Тогава веднага отишли вкупом в шатрата на Мелики, заместника на султана, убили го, а войската признала Аргон за единствен и законен владетел.

Новината за случилото се и за смъртта на Мелики бързо стигнала до султана, който изпитал голям страх и решил да избяга във Вавилония^[6]. Без да се бави повече, се отправил на път с верните си хора. Но един генерал, голям приятел на Аргон, се оказал в близост с него, разпознал го, препречил пътя му и след кратка схватка го пленил. После го откарал в града и го предал на Аргон, който вече от три дни бил в столицата.

Щом зърнал врага си, Аргон много се зарадвал и заповядал да бъде веднага осъден на смърт като предател. След изпълнението на присъдата Аргон изпратил един от синовете си^[7] да брани областта на Самотното дърво, като му дал тридесет хиляди бойци.

Било лето господне 1285, когато Аргон отново се качил на трона, на който царувал шест години. После бил отровен и умрял. Наследил го негов чичо^[8] 115, защото синът му се намирал много далеч от столицата. Останал да царува две години, след което и той бил убит с отрова.

Нямам какво повече да добавя за тази история. Затова пък ще ви дам някои сведения за областите, които се намират по на север.