Марко Поло
Милионът (135)

135. Остров Сейлан

Хиляда мили западно от Ангаман и малко на северозапад се намира Сейлан^[1], най-големият остров на света. Бреговете му имат дължина повече от две хиляди и четиристотин мили, но някога бил още по-голям, защото бреговете му имали три хиляди и шестстотин мили дължина. Но така се случило, че един ден връхлетяла страшна буря откъм север и част от острова била завинаги залята от водата.

Царят на Сейлан се казва Седемаин^[2]. Поданиците му са езичници и не внасят данък на никой чужд владетел. Ходят голи, мъже и жени, като покриват само слабините си с парче плат. Не отглеждат зърнени храни, а само ориз и сусам, от който правят олио. Хранят се с ориз, мляко и месо. Виното получават по начина, който ви описах преди.

Но да оставим тези неща, за да ви разкажа за скъпоценностите, които се намират на този остров. Преди всичко необикновено красивите рубини, каквито не се намират в никоя друга страна на света. А после сапфири, топази, аметисти, гранати и други скъпоценни камъни. Царят на Сейлан притежава най-красивия рубин в света, широк колкото една шепа и дебел като мъжка ръка. Този камък няма ни едно петънце и е червен като огън. Стойността му е толкова голяма, че никой не би могъл да го купи. Когато Великият хан научил за този рубин, пратил веднага да го поискат, като бил склонен да плати, стига да го получи, цената на един цял град. Но царят му отговорил, че не би го отстъпил за нищо на света, защото камъкът бил притежание на предците му и се предавал от поколение на поколение.

Хората в Сейлан са подли и страхливи. Когато царят има нужда от войници, набира ги от други страни, най-вече измежду мюсюлманите.

Но стига за този остров, сега ще ви говоря за Маабар.