Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

105. Градовете Каканфу, Чанглу и Чангли

Каканфу[1] е голям и красив град, който се издига в южната част на провинцията. Жителите му в по-голямата си част са търговци и занаятчии, защото имат много коприна и зендали[2] и знаят да работят красиви платове, бродирани със злато.

Страната е гъсто населена. Продължавайки три дни на юг, стигаме до Чанглу[3], голям град, разположен в Катай, чиито жители са будисти и поданици на Великия хан. Те също изгарят мъртвите.

Градът е известен със солта, която тук се добива по следния начин: вземат пръст, която съдържа много сол, и я поливат с вода. Водата полека-лека се оттича от пръстта, събират, я в големи железни казани и я загряват силно на огън. Когато всичката вода изври, на дъното остава ситна, бяла сол. Тази сол после се продава из цялата страна. За тези места няма друго, което заслужава да бъде отбелязано. Ще спомена само нещо за град Чангли[4], който се намира по на юг, все в Катай, на пет дни път от Чанглу.

Жителите му си служат с хартиени пари и плащат на императора големи мита, защото по реката, която прекосява града, всеки ден преминават стотици плавателни съдове, натоварени с коприна и всякакъв вид стока.

На шест дни път от Чангли се издига град Кодифу.

Бележки

[1] Днешен Хъдзян, на юг от Пекин, в провинция Хъбей.

[2] Особени тъкани от сурова коприна.

[3] Днешен Цанджоу на Императорския канал. Дълъг 1600 км, този изкуствен канал свързвал Пекин с Ханджоу; строежът му бил завършен през 1273 г. от Кубилай хан. Служел за водоснабдяването на Пекин и Тиендзин, използувайки водите на Яндзъ. След като не бил използуван векове, днес каналът отново се експлоатира.

[4] Днес наречен Линцин, на брега на река Уейхъ в китайската провинция Шандун.