Марко Поло
Милионът (112)

112. Градовете Тиджу, Куинсай, Манджи и Саянфу

Тиджу^[1] е малък град, приятен и изящен, който отстои на не повече от един ден път от Каую в посока югоизток. Намира се в район, богат на дивеч и диви животни. В голямата си част жителите са търговци и занаятчии, които притежават много кораби за своята търговия. Производството на сол е много голямо и печалбите на Великия хан от нея са невероятни. На един ден път оттук все в югоизточна посока и като се премине през много села, има голям град, средище на областта, която наброява други двадесет и седем важни търговски центъра. Тук се намира един от дванадесетте наместници на императора и тук именно Марко Поло останал три години като губернатор^[2].

Градът е прочут с производството си на оръжия.

Като продължим на запад, навлизаме в две просторни провинции, които са част от територията на Манджи. Първата е Нанджи^[3], една много плодородна и богата област. Населението, което е будистко, се занимава с търговия и занаяти; тук хората имат всичко, особено коприна, както и дивеч. В околните гори живеят много лъвове.

Иска ми се да поговоря по-надълго за прочутия и могъщ град Саянфу^[4], център на една провинция, която включва други дванадесет богати и красиви града. Саянфу е важен търговски център; жителите произвеждат много коприна и практически имат всичко, което е нужно на града. Днес той е част от империята на Великия хан, но трябва да знаете, че след като цялото царство Манджи се предало, град Саянфу могъл да се съпротивява още три години, ако и да бил обсаден от войската на Великия хан, защото, макар на север да бил притиснат от войските на императора, откъм юг бил защитен от водите на едно много дълбоко езеро. От това езеро жителите успявали да си набавят прясна риба и храна от отсрещните брегове, така че от глад нямало никога да се предадат.

Като видели, че изпратената от Великия хан войска въпреки всичките си усилия не успявала да превъзмогне пречката, Николо, Матео и Марко Поло съобщили на императора, че с тях бил един много умен и способен мъж, той можел да построи военна машина, с която сигурно щели да превземат града.

Доволен от новината, Великият хан заповядал да бъде последван без колебание съветът на тримата венецианци. Тогава те повикали другаря си, един християнин-несторианец, и му казали да построи тези оръжия, които били катапулти. Направени били три и поставени пред стените на Саянфу, те почнали да хвърлят камъни с тежест от триста либри^[5], разрушавайки всички къщи.

Потресени от случилото се (за първи път и те, и татарите виждали подобно оръжие), събрали се на съвет и решили да се предадат на Великия хан, както били сторили всички останали градове в Манджи.

Всичко това било заслуга на Николо, Матео и Марко Поло и начинанието било от голяма важност, защото този град и цялата провинция са измежду най-красивите и богатите в империята.

А сега искам да ви разкажа за една провинция, наречена Сигуи.