Марко Поло
Милионът (120)

120. Провинция Фуджиу

След като оставим последния град на Куинсай зад себе си, влизаме в царството Фуджиу^[1]. Страната се простира на югоизток в продължение на шест дни път. Жителите на тази държава са поданици на Великия хан и будисти; живеят от търговия и занаяти, затова са богати и разполагат с всичко, особено с джинджифил и галанга^[2]. Толкова много е джинджифилът, че с едно венецианско гросо могат да се купят осем либри. В страната расте едно странно растение, което много прилича на шафрана. Ядат месото на всякакъв вид животни, дори човешко, което смятат за отлично, стига човекът да не е умрял от болест.

Когато тръгнат на война, стрижат косите си ниско и рисуват на лицето си син знак, нещо като стрела. Те са едни от най-жестоките същества на света, убиват и пият кръвта на убитите, после ги изяждат, затова не им трябва да ходят на лов.

На половината път в направлението, което споменах, се намира големият и богат град Кунлинфу^[3]. В него има три моста с мраморни колони, по-красиви от които не съм виждал; мостовете са дълги една миля и широки повече от осем крачки^[4], изработката им е изящна и много скъпа.

Жителите са предимно търговци и занаятчии, имат много коприна, джинджифил и нард. Жените са много красиви.

По полето се виждат кокошки, които по тялото си нямат пера, а козина, сякаш са котки; те са черни, снасят яйца като нашите кокошки, но още по-вкусни^[5].

През шестте дни път, нужни, за да се прекоси страната, срещаме много градове и села; петнадесет дни по-нататък има едно селище, Ункуен^[6], където се произвежда много захар, предимно за двора на Великия хан. След тези петнадесет мили стигаме до големия и прочут град Фуджиу, столица на едно от деветте царства на Манжди.