Хани Мюнцер
Жило и мед (1)

На Симон — един малък ангел, който живя твърде кратко на този свят.

Жило и мед

Живеел някога народ трудолюбив,

целувките обичал, неземно бил щастлив,

сред дивната природа блестял кат’ кехлибар,

като прашец от цвете — същински божи дар.

 

Ликувал на небето Бог, а на Земята

над всичко бдяла гордата царица

Дебора — недостъпна, умна, хубавица,

от слънце недокосната и цялата в позлата,

следяла вихрения танец на тълпата.

 

И изведнъж отнякъде донесло се зловоние.

Що за създание двулично, което яростно вещае,

че иде краят? О, да, Палачът на природата това е!

След него всичко живо на света помръква.

И златният рояк завинаги замлъква.

 

Единствено царицата избегнала клането,

но ето че, съсипана, объркана, крои жестока мъст

и, без да има нужда, довършва на врага си делото,

а и за себе си избира най-кървавата смърт.

 

До днес там бродят странни, тъмни сенки,

оплакващи изгубения някогашен рай.

Един народ, живял тогава с радости безкрай,

сега е бездиханен, вкаменен, сиротен…

 

Глупак е онзи, който тъй поставя

разплатата си по-високо от живота.

Рафаел Валериани

„Отначало злият порив е преходен, после се превръща в гост и накрая в господар на дома.“

Вавилонски Талмуд Сука 52