Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (59)

58.

След прекъсването освежилите се съдебни заседатели отново заеха местата си и Бълък пристъпи към своя кръстосан разпит. Челюстите му бяха стиснати; в очите му имаше стоманен блясък. Бен знаеше, че той е прекарал цялото прекъсване със своя законник, като яростно си е вземал бележки. Очевидно възнамеряваше да се изяви в пълния си блясък на кръстосания разпит. Бълък не по-малко от Бен съзнаваше впечатлението, което Барет беше направил на заседателите. Сега той щеше да се опита да го унищожи, щеше да положи всички усилия, за да възстанови образа на Барет като хладнокръвен убиец.

— Мистър Барет — започна учтиво Бълък, като преднамерено не го назова „кмет“, — мислите ли, че сте в състояние да продължим нататък?

— Да — отвърна Барет. Прекъсването се бе отразило добре и на него. Беше възстановил равновесието си. Гласът му бе възвърнал силата си: — Веднага щом вие сте готов.

— Благодаря ви. Ако почувствате нужда от друго прекъсване, просто ме уведомете, съгласен ли сте?

— Добре — отговори Барет. — Благодаря.

Устните на Бълък се свиха в усмивка, която беше по-загадъчна дори от усмивката на Мона Лиза.

— Представлението, което дадохте, беше чудесно.

Барет премигна:

— Моля?

— Чудесно представление беше. Но аз съм убеден, че то не е затруднило толкова много един стар медиен вълк като вас.

— Не мога да ви разбера!

— Разбира се, вие сте свикнали да сядате на горещия стол. Пресконференции, дебати. Свикнали сте да наелектризирате залата с думите си.

— Ваша чест, възразявам! — каза Бен. Предпочиташе да остави Барет сам да се погрижи за себе си; това щеше да бъде по-приемливо за съдебните заседатели, отколкото Бен да му се притича на помощ. Но думите на Бълък преминаваха границата. — Това е обидно и спорно изявление, а освен това, доколкото разбирам, мистър Бълък дори не е и задал въпрос.

Съдия Харт намести очилата си:

— Бих предпочела да използвате времето си за кръстосания разпит, за да задавате въпроси, господин обвинител. Можете да запазите колоритните си коментари за заключителната си пледоария.

— Много добре, Ваша чест. Ще задам въпросите си. — Той втренчено изгледа Барет: — Вие сте свикнали да се държите пред аудитория, нали така, сър?

— Предполагам.

— Всъщност вие малко… играете като на сцена, нали?

Барет стисна зъбите си:

— Какво искате да кажете — винаги ли? Или тук, в съдебната зала?

— Вие имате доста богата биография като филмов актьор, нали?

— Направих няколко филма. Екшъни с малък бюджет. След като завърших колежа.

— Те не са направили голямо впечатление, нали така, сър?

— Ами не мисля, че съм дал някакво основание на Дензъл Уошингтън да се безпокои, нека го кажем така.

— Но хората ви поздравяваха за способността ви да… изиграете дадена роля убедително, нали?

Барет се наведе напред:

— Мистър Бълък, има ли нещо съществено, което искате да разберете? Защото ако има, аз съм готов да ви го кажа, а вие просто престанете с цялото това гонене на невестулки из храсталаците!

Съдия Харт удари с чукчето си:

— Ще помоля свидетеля да се въздържа. Отговаряйте само на въпросите. — После се обърна към Бен: — Господин защитник, вие носите отговорността за вашия свидетел!

— Да, Ваша чест. Сигурен съм, че това вече няма да се повтори!

Въпреки че ако се повтореше, Бен нямаше да се оплаче. Лично той се наслаждаваше на тази картинка и се надяваше, че някои от заседателите също са изпитали удоволствие.

— Моят проблем, мистър Барет, е в това — продължи Бълък. — Как можем да разберем дали говорите истината, или ни давате още едно блестящо представление?

— Говоря истината. — Гласът на Барет прозвуча ниско и сухо.

— Наистина ли? Наистина ли говорите истината? Вие твърдите, че никога не сте навреждали физически на жена си. Така ли е?

— Така е.

— Да, и също така умно формулирано. Вашият защитник ви попита дали вие сте я удряли и вие отговорихте с „не“. Но аз забелязах, че той не ви попита дали някога въобще сте я удряли.

Зрителите в галерията се раздвижиха.

— За това става въпрос, мистър Барет. Удряли ли сте някога жена си?

Барет повдигна рамене, после отново застана спокойно на стола си:

— Аз… аз… никога не съм искал да я ударя.

— Вие много умело си служите с думите, нали, мистър Барет? И много предпазливо. Предполагам, че вашият адвокат ви е научил на това. Моят въпрос е дали някога сте я удряли и искам да получа отговор. Удряли ли сте някога жена си?

Несъответствието между острия тон на Бълък и тихия отговор на Барет беше поразително:

— Аз… я ударих веднъж. Беше случайно.

— Случайно сте я ударили?

Барет сви рамене:

— Ние спорехме. Аз жестикулирах с ръце, както обикновено. Размахвах ги във всички посоки. Тогава ми се изпречи лицето й.

— Лицето й ви се е изпречило? Мистър Барет, моля ви!

Барет почти стана от стола си:

— Точно така беше!

Умът на Бен трескаво работеше, той се опитваше да изнамери някакво възражение, някакво извинение, за да се намеси.

— Дали тогава вие сте насинили окото й? — попита Бълък. — Или това е станало, когато сте я блъснали надолу по стълбите?

— Това не е вярно!

— Имаме свидетел, който каза точно това.

— Вашите свидетели са пълно…

Барет съвсем навреме се удържа. Юмруците му се бяха свили, вените на врата му пулсираха.

Бен се опита да пресрещне погледа му, да му изпрати мълчаливото си послание. Спокойно, Уолъс! Не се поддавай!

— А вашите дъщери? — продължи да кове желязото Барет. — Удряли ли сте ги някога?

— Вече казах, че съм ги шляпвал.

— Как?

— Как ли? — Той сви рамене. — По задничетата.

— През дрехите. Или сте им сваляли гащичките?

Барет се намръщи:

— Свалях им гащичките.

— Разбира се. Така боли повече, нали?

Бен скочи:

— Ваша чест!

Съдия Харт не изчака да чуе, че той възразява:

— Господин обвинител, вие незабавно ще престанете да коментирате и да правите забележки, разбирате ли ме? Това не е молба!

Бълък сведе глава:

— Да, Ваша чест. — Той се насочи към Барет: — И какво използвахте, за да изпълните тези наказания? Тояга? Пръчка?

— Ръката си.

— Голата си ръка. Мисля, че сега имаме представа, сър. Вие сте им сваляли гащичките и сте прилагали голата си ръка към техните задничета. Това доставяше ли ви удоволствие?

Барет кипна:

— Ти, кучи…

Съдия Харт удари с чукчето си:

— Господин обвинител, движите се по извънредно тънък лед!

Бълък разпери ръце:

— Ваша чест, искам да покажа, че този човек е склонен към насилие.

— Тогава направете го! И престанете с тези обидни инсинуации!

Бълък отново се обърна към свидетеля:

— Мистър Барет, колко често вие изпълнявахте такива наказания?

— Не знам. Веднъж или два пъти месечно.

— Веднъж или два пъти месечно! Искате да кажете — двадесет или тридесет пъти годишно!

— Щом вие казвате…

— Да. Двадесет или тридесет пъти годишно вие сте прилагали гола ръка по задничетата на вашите дъщери.

— Щом това ви трябва!

Бълък стисна ръцете си и остави думите на Барет да отекнат в съдебната зала. Неговият кръстосан разпит наистина почваше да оказва търсеното въздействие.

Те губеха.

— Кажете ми — продължи Бълък с мек и точен глас, — бяхте ли ги наказали в деня, в който те бяха убити?

Барет беше толкова близко до точката на избухването, че Бен се изплаши, че няма да може да се възпре:

— Какво се опитвате да кажете?

— Питам се само дали сте ги наказвали в оня ден. В последния им ден.

Барет сведе глава:

— Аз… трябваше да напляскам Анабел. Нямам предвид това леко шляпване в сладкарницата. Говоря за по-късно. Не исках да го правя, но след разочарованието, че няма да яде сладолед, тя започна да капризничи. — Той вдигна главата си: — Децата понякога имат нужда от дисциплина! Всъщност те трябва да бъдат дисциплинирани! Те го очакват.

— Не мисля, че дъщерите ви са имали нужда от онова, което се е случило в оня ден, сър. Въпреки че се питам дали не са го очаквали!

— Ваша чест!

Гласът на Бен отекна в залата.

Съдия Харт удари с чукчето:

— Това беше, мистър Бълък. Край. Ще инструктирам съдебните заседатели да не вземат под внимание целия кръстосан разпит. Той ще бъде заличен от протоколите. И определено ще помисля за някои дисциплинарни мерки, когато процесът приключи. Сега продължете.

— Разбира се, Ваша чест.

Бълък отгърна друга страница от бележките си. Разбира се, думите на съдията нямаха никакво въздействие. Да инструктираш заседателите да не вземат под внимание нещо беше все едно да го циментираш в паметта им. И Бълък въобще не обърна внимание на заплахите на съдията. Както винаги, той играеше, за да победи. А щом победеше, какво го интересуваше какви санкции щяха да последват по-късно? Тя просто му помагаше да стане герой. Дори мъченик.

— Мистър Барет, същността на вашето представление — извинявайте, на онова, което разказахте, се състои в това, че вие и вашата жена сте имали голям скандал в деня, в който е била убита, и че вие сте напуснали къщата и не сте били там, когато трите убийства са били извършени, вярно ли е?

— Да, вярно е.

— Колко убедително! Значи вие не сте видели нищо. В един момент всичко е наред, а в следващия всички са мъртви.

— Това е… така. — Гласът му леко потръпна.

Гласът на Бълък изгърмя:

— Можете ли да обясните как върху тялото на жена ви са били намерени следи от вашата кръв?

— Не — прошепна той. — Освен когато се одрасках…

— Мистър Барет, екипът на съдебния лекар е открил значително количество ваша кръв. Доколко е кървяла вашата драскотина?

— Аз… наистина не знам.

— А какво ще кажете за ДНК експертизата? Как парченца от вашата кожа са попаднали под ноктите на жена ви?

— Аз… наистина не знам… Освен може би, когато по-рано се карахме…

— Мистър Барет, доколко очаквате съдебните заседатели да ви повярват?

— Аз… не знам отговорите на всички въпроси. Не си спомням всичко…

— Мистър Барет! — Този път Бълък изкрещя с всичките сили на дробовете си. — Ако вие не сте убили вашето семейство, кой го е направил тогава?

— Не знам…

— Кой е имал тази възможност? Кой е имал основание? Кой би могъл да го направи?

— Аз… аз само…

— Повтарям, сър. Ако вие не сте убили семейството си, кой тогава го е направил?

Барет безпомощно разпери ръце:

— Не знам.

Бълък се извърна, като поклащаше глава с недоверие и отвращение:

— Нямам повече въпроси към този свидетел.

— Ще зададете ли повторно някои въпроси? — попита съдия Харт Бен.

Бен отрицателно поклати глава. Искаше Барет да се махне от подиума. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

 

 

Когато Барет се върна на масата, Бен огледа съдебните заседатели. Ако беше научил нещо по времето, откакто водеше дела, то беше да ги наблюдава. Техните лица обикновено казваха накъде духа вятърът.

Но не и този път. Този път лицата им бяха объркани и смутени. Барет първоначално бе направил добро впечатление, но разпитът на Бълък беше оказал въздействието си. Бълък беше посял у тях всякакви съмнения със своите инсинуации и обвинения. Те не знаеха в какво да вярват. Заседателите бяха загрижени.

И Бен знаеше също така какво ги затрудняваше. Бълък беше ударил точно главичката на гвоздея, бе усетил точно кога да приключи. С един въпрос, на който никой не можеше да отговори. Единственият въпрос, който бе разбил сърцевината на твърденията на Барет, че е невинен.

Ако вие не сте ги убили, кой тогава ги е убил?

Бен знаеше, че ако иска да има някаква надеждица да спечели този процес, трябваше да даде на съдебните заседатели отговора на този въпрос. И трябваше да ги накара да повярват в този отговор.