Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (10)

9.

Детективът от отдел „Убийства“ Майк Морели зави с колата си, марка „Транс Ам“, по Теруилиджър и започна да търси къщата. Най-трудното беше, че не можеше да прочете номерата върху бордюра и това държеше слепващите му се клепачи отворени.

— Божичко, Томлинсън — простена той към мъжа на седалката до него, — от колко време будуваме?

— От двадесет и четири часа и отгоре — отговори Томлинсън. Той беше протеже на Майк, стажант-детектив.

— Господи! Колко убийства могат да станат в едно градче в центъра на щата? Първо оня нещастен лудньо в банята на Ривър Паркс. После бездомникът в кашоните си под моста на Уестенд. И сега цялото семейство на кмета. Кой ще е следващият?

— Беше тежка нощ.

— Адски си прав. — Майк разтри лицето си: — Не го разбирам.

— О, а аз го разбирам — тежко заяви Томлинсън. — Слънчевите петна.

— Моля?

— Слънчевите петна. Днес има засилена дейност на слънчевите петна. Чух по радиото. По време, когато активността на слънчевите петна се усилва, престъпността винаги нараства. Това е същото, както и при пълнолуние.

— Я разкажи!

— До известна степен прилича на късо съединение в точките, където импулсите в нашата нервна система прескачат от един неврон в друг. Всички онези малки ганглии изведнъж правят бум! Човек кипва и внезапно се настройва на престъпна вълна.

— Тази теория е впечатляваща, Томлинсън. Може би ще я опишеш в някое от полицейските списания.

— Вече са я описали. Е, не в полицейските списания, а в други влиятелни публикации.

— Като онези, които се продават на касите в супермаркетите ли?

Майк зави към края на улицата.

— А, трябва да е тук.

Навсякъде около една внушителна двуетажна тухлена къща в северния край на улицата бяха паркирани коли. От къщата излизаха или влизаха потоци хора. На моравата отпред се бе скупчила тълпа, някои дори правеха снимки.

— Какво, по дяволите, става тук?

Майк насочи колата по-встрани и изскочи от нея, като остави Томлинсън да я паркира.

Той сграбчи първото ченге, което се изпречи пред погледа му:

— Кой е дежурен?

Младото ченге с бодро лице, което очевидно знаеше кой е Майк и по-добре от всеки друг разбираше бъркотията наоколо, козирува:

— Лейтенант Прескът, сър.

Майк стисна зъби:

— Боже господи! Защо трябваше да е Прескът?

— Не знам, сър. Пристигнах само преди…

Майк го пресече:

— Защо мястото на престъплението не е отцепено?

— Аз… не знам, сър. Предполагам, че лейтенант Прескът…

— Е какво? Некомпетентен ли? — Майк забърза към входното преддверие. — Къде, по дяволите, е той?

Младото ченге посочи с трепереща ръка.

— Вътре — прошепна то.

Майк влезе, като се сблъска с един едър мъж, облечен в шорти и тениска.

— Какво, дявол да го вземе, правите тук?

Мъжът изглеждаше смутен:

— Исках само да погледна. Живея през две улици надолу. Винаги съм искал да видя това място отвътре.

Майк сграбчи мъжа за раменете и със сила го избута към вратата:

— Върви на… — Спря, когато забеляза, че онзи крие нещо в свитата си длан. — Какво е това?

Мъжът колебливо разтвори дланта си:

— Малък спомен…

Беше чифт бутонели за ръкави с емблемата на кметската длъжност.

Майк издърпа бутонелите от ръката му:

— Значи си взел веществени доказателства от местопрестъплението?

— Не, намерих ги в спалнята на кмета!

— Вън оттук!

Майк яростно го избута навън по стъпалата пред входа, после се обърна и забърза към всекидневната. Там намери друг полицай, който говореше по телефона:

— Разбира се, скъпа, ще си бъда вкъщи към осем…

Майк натисна прекъсвача и преустанови разговора.

— Ей, аз говорех… — В очите на мъжа блесна светлинка, която подсказваше, че е разпознал Майк: — Лейтенант Морели!

— Предполагам, че сте снели отпечатъците от телефона, преди да го пипате с потните си ръце!

— Ами…

— По дяволите, защо не използвахте радиото в колата?

— Ами аз… искам да кажа, лейтенант Прескът…

— Разбира се. Лейтенант Прескът. Мислите ли, че лейтенант Прескът ще може да защити задника ви, когато ви предложа за отстраняване?

— Сър, аз…

— Дявол да го вземе!

Той сграбчи полицая за реверите:

— Защо на пода няма хартия?

— Предполагам, че е нямало смисъл да се слага!

— Нямало е смисъл ли? — Майк се вкопчи в главата на полицая и я притисна надолу: — Вижте пода! Оттук сигурно вече са минали десетки! Всички следи от кръв, отпечатъци от пръсти или други доказателства са унищожени. Сцената на престъплението е замърсена!

Зад него прозвуча нечий глас:

— Виж какво, Морели, ако възнамеряваш да се правиш на много строг, защо не си намериш някой с твоя чин?

Майк се обърна:

— Престани!

Прескът беше светлокос, възпълничък мъж, може би с цяла глава по-нисък от Майк. Каквото е загубил на ръст, наваксал си го е на ханш, помисли си Майк.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Прескът? Защо сцената на престъплението не е запазена непокътната?

Прескът се ухили:

— Успокой се, суперченге! Оня ни е в кърпа вързан!

— За какво говориш?

— Знаем кой го е извършил. И вече сме го задържали. Нашият уважаем кмет е бил видян да бяга от местопрестъплението, целият опръскан с кръв. И всички го видяха как се опитва да бяга миналата нощ. А ние пък го пипнахме.

— Ти, тъпо, малко човече! Това няма значение! — Пристъпи напред, докато всъщност се надвеси над Прескът: — Ако си оплескал сцената на престъплението, ще изгубиш всичко! Целият този случай ще бъде отхвърлен в съда!

— Е такова нещо няма да стане — спокойно отговори Прескът.

— Ти ще кажеш! — Майк яростно го изгледа. — Между другото какво правиш тук? Доколкото си спомням, аз съм главният в „Убийства“!

— Както разбирам, бил си адски зает да разпитваш скитниците под моста Уестенд. Очевидно някой е трябвало незабавно да поеме разследването на този случай!

— Значи Вожда Блекуел те е пратил?

— Търси по-нагоре.

Майк изруга наум:

— Градският съвет.

Прескът се докосна до връхчето на носа си:

— Бинго!

Майк така стисна челюсти, че за миг се изплаши, че ще счупи пломбите си. Точно затова ненавиждаше Прескът, освен заради очевидната му некомпетентност. Прескът никога не бе преминавал редовно през йерархията, както се полагаше на всеки един, който работеше в този отдел. Бяха го спуснали от друг окръг с назначение не от полицейския отдел, а със специална заповед на градския съвет. Беше техен човек. Когато искаха да се направи нещо, когато търсеха някаква информация, винаги викаха Прескът.

— А съветът защо се е замесил в това?

— Не е толкова трудно човек да си представи, дори и такъв като тебе. Веднага щом се разнесе, че семейството на кмета е било избито, а полицията преследва самия кмет, съветът беше свикан на извънредно заседание и взе положението в ръцете си. Те влязоха пряко във връзка с мен и ме натовариха да се заема с предварителното разследване.

— Да съхраниш доказателствата? Или да ги унищожиш?

— Възмутен съм от необикновените ти намеци…

— Знам само това, което виждам, Прескът. Застанал съм в центъра на една тотално разбита сцена на престъплението. И всички доказателства, които са се намирали тук, сега не струват пукнат грош.

— Вече ти казах, че сме задържали убиеца под стража. Този път нямаме нужда от уменията ти на Шерлок Холмс, Морели. Вече пипнахме нашия човек.

— Е, да, да се надяваме, че няма да го изтървете. — Той се наведе към лицето на Прескът. — Само защото ти си такъв бездарен, шибан скапаняк!

Полицаите наоколо замръзнаха. Всеки знаеше изблиците на лейтенант Морели, но това бе необикновено дори и за него. Цялата стая притихна. Не можеше да се чуе нищо, освен някакъв мек, бръмчащ шум.

Прескът се ухили към Майк:

— Усмихни се! Ти си в обектива на „Камера Кандид“!

Майк бавно се обърна и видя истината. Операторът от Канал осем бе заснел всички реплики, които си бяха разменили.

— Това е сцена на извършено престъпление! — изръмжа Майк. — Вън оттук!

Камерата продължаваше да заснема.

— Ще взема тази проклета камера и ще я разбия…

Операторът се сви и се измъкна навън.

— Така. Колкото до теб, Прескът, ти си отстранен от този случай.

Лицето на Прескът помръкна:

— Не можеш да го направиш.

— Само гледай.

— Нямаш тази власт!

Лицето на Майк почервеня от гняв:

— Все още съм шеф на „Убийства“! Ти си ми подчинен и аз те отстранявам от този случай!

— Отивам право при Блекуел да му съобщя. Ще ида и по-горе!

— Твоя работа.

Прескът за миг се втренчи в Майк, после се измъкна от къщата.

— Чудесно — каза Майк, като се обръщаше към всички униформени край себе си. — Сега това наистина ще стане сцена на престъплението. Искам подът незабавно да се постеле с хартия. Покрийте всички места за преминаване. — Посочи офицера, застанал най-близо до него: — Това значи вие. Искам да внимавате и да не пипате с мръсните си ръце нищо, докато не дойде екипът по отпечатъците, за да снеме каквото е останало. После ще накараме екипа по проследяване на следи да види дали има възможност да открие някакви останали следи от коса, тъкани, кръв или ДНК. Искам снимки на цялата къща, от всеки възможен ъгъл и специално на местата, където са открити телата. И искам всички неупълномощени лица да се махнат оттук!

— Майк! — Беше Томлинсън. — Какво е това? — Той посочи към прозорците. — Струва ми се, че отвън става нещо, ако искаш да знаеш.

Майк се вгледа през прозорците. Прескът все още беше там. Застанал на предната морава, той говореше нещо пред неколцина журналисти и оператори с камери.

— Не мога да повярвам! — измърмори Майк. — Той дава някаква шибана пресконференция!

Майк изскочи от входната врата точно навреме, за да чуе финала на забележките на Прескът:

— … тъй като поведението на лейтенант Морели от известно време повдига някои въпроси, този последен инцидент само ще даде нов тласък на водещото се разследване. Междувременно искам да сте сигурни, че виновният е задържан под стража…

Майк със скок се вмъкна между Прескът и операторите:

— Какво си мислиш, че правиш?

— Просто отговарям на някои въпроси на момчетата — отговори, побледнял, Прескът.

Майк застана с лице към репортерите:

— Махнете тези камери! Казах да ги изключите!

Операторите безмълвно се подчиниха.

Сега Майк се завъртя към Прескът:

— Казах ти, че си отстранен от случая!

— Значи съм отстранен. Но това не означава, че не мога да отговоря на някои въпроси!

— Идиот такъв! Не можеш да казваш на хората кой е виновен, преди да е имало процес! Ще я докараш дотам, че отделът ще бъде даден под съд, да не говорим, че предопределяш хода на цялото следствие!

— Вече ти казах, че разследване няма. Ние сме задържали убиеца.

— Тъпо… Прескът, отстранявам те от отдела до следващо нареждане.

— Какво!

— Чу ме какво ти казах. Отстранен си от отдела до следващо нареждане. Не идвай в службата. И няма да говориш пред пресата!

Прескът присви очи:

— Аз имам много приятели, Морели!

— Виж какво, ако след пет секунди не изчезнеш от погледа ми, въобще няма да си на работа!

— Ще видим!

Той се фръцна и се помъкна към алеята за паркиране на коли.

— Съжалявам за неприятностите — заяви Майк пред репортерите. — Ние ще дадем официална пресконференция следобед, точно навреме, за да можете да подготвите новините за емисията в пет. Благодаря ви.

Той се отправи към колата си, за да повика екипа на съдебния лекар. Какъв ден, божичко! Поне щеше да получи първия си инфаркт, преди да го произведат капитан.

В края на краищата може би всичко се дължеше на слънчевите петна.