Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (25)

24.

Бен помоли Кристина да дойде в апартамента му тази вечер, за да могат да координират усилията си и да направят колкото е възможно повече във все по-бързо намаляващите дни преди откриването на процеса. Кристина намина през магазина „Ри Ли“, за да вземе нещо за компенсация. Нейната предпочитана индулгенция беше деликатесът пиле с кашу, но го пазеше за по-специални случаи.

След вечерята Джони се върна в апартамента си. Бен поигра малко с Джоуи, отново безуспешно се опита да предизвика някаква реакция у него, после го изкъпа и го приготви за лягане. Загаси основното осветление, запали лампичката „Лека нощ с Месечко“, включи монитора, чрез който можеше да чуе в съседната стая, ако Джоуи евентуално заплачеше, и се настани с детето, вече облечено в пижамката си, в едно люлеещо се кресло.

Той даде на Джоуи бутилка с портокалов сок и почна да го люлее. От практическа гледна точка Джоуи вече беше твърде голям, за да пие от бутилка, но това, изглежда, го успокояваше. През деня пиеше от чаша, но всякакви изменения в установените навици при заспиване правеха заспиването още по-трудно, отколкото без туй беше.

„Познавам те, веднъж танцувах валс със теб в съня си…“

Бен започна с тази обичайна песен от вечерния ритуал. Джоуи вече се бе изморил от обикновените детски песнички, но за щастие музикалният репертоар на Бен беше огромен. Първите три месеца заедно те бяха прекарали, като той му пееше не нещо друго, а основната тема от „Флинтстоун“. Сега бяха преминали към песничките от любимите филми на Дисни. Бен обичаше да започва с „Веднъж в съня ми“ от „Спящата красавица“, тъй като музиката беше по Чайковски и Бен можеше да я свири на пианото. После преминаваха към „Пепеляшка“, „Мечтата е желание, родено от сърцето ти“ и „Това е значи любовта“.

Тази вечер Джоуи бе неспокоен. Гърчеше се като червейче в обятията на Бен, сякаш искаше да се измъкне. Огъваше се, въртеше се и се опитваше да седне.

— Джоуи, заспивай, моля ти се! — Бен отново нежно го върна в прегръдките си. Джоуи незабавно се измъкна оттам. — Хайде, Джоуи. Време е за сън! Заспивай!

Джоуи не възнамеряваше да заспи. Въртеше се, измъкнал едната си ръчичка от пижамата.

— Джоуи, престани! Време е да лягаш!

Джоуи започна да бръщолеви. „Га-га-га!“ и „Ка-ка-ка!“ Гълголеше, мрънкаше и хленчеше.

— Джоуи, вуйчо Бен трябва да работи тази нощ!

Джоуи вече беше на пода и лазеше към играчките си.

— Джоуи! Тази вечер нямаме време да поиграем на Мечо Пух!

Джоуи моментално спря, когато чу познатите думи. После продължи да лази.

— Говоря ти сериозно, Джоуи! Нямам време! — Опита се да улови Джоуи, но той веднага започна да реве с всички сили. — Добре! Добре! Добре! Ще поиграем на Мечо Пух!

Джоуи бавно обърна главичката си към него. Човек би помислил, че обмисля предложението.

Бен отново го сложи в скута си, седна в креслото и почна да пее.

— Мечо Пух — П-у-у-х!

На второто „Пух!“ той боцна Джоуи в коремчето. Джоуи престана да плаче.

— Мечо Пух — П-у-у-х! — Пак го боцна. — Гъди-гъди-гъди!

Бен продължаваше да пее, като се спираше да го боцне на всяко „Пух!“. Накрая неразположението на Джоуи изчезна. Дори да не поглеждаше Бен право в очите, изглеждаше далеч по-щастлив.

— Хайде, Джоуи, сега е твой ред да ме боцкаш!

Бен вдигна риза и оголи корема си. Той отново запя песничката, като спираше след „Пух!“.

Джоуи се поколеба, като все още отбягваше погледа на Бен. После обърна очички, протегна се и удари Бен в корема. Здраво.

— Ох! — засмя се Бен. На това място трябваше да се смее. Изпя още няколко стиха и при всяко „Пух!“ Джоуи му даваше по един силен и здрав удар, всеки път все по-бързо. Те бяха играли на тази игра няколко пъти поред и с всяка нова вечер тя ставаше все по-успешна. Въпреки че Джоуи не заговаряше и като че ли все още бе потънал в собствения си свят, тя го ангажираше, както нищо, което преди бяха правили с Бен.

След още няколко боцвания играта свърши.

— Чудесно, а сега трябва да се успокоим. Време е за лягане, нали знаеш!

Изглежда, че този път Джоуи беше по-склонен да приеме предложението, че денят е свършил. Той се намести в обятията на Бен и затвори очи.

— Знаеш ли, че ти си най-сладкото малко момченце на целия този огромен свят? Да, най-сладкото! — Бен потърка носа си в нослето на Джоуи. — Ти си най-сладкото, най-умното момченце на света, Джоуи! Толкова те обичам!

Джоуи се засмя и се обърна на една страна. След няколко минути Бен чу меко, равномерно дишане, което му подсказа, че детето най-после е заспало. Той пристъпи на пръсти до креватчето му и леко го положи в него.

После затвори вратата на спалнята и се присъедини към Кристина във всекидневната.

— А ти какво прави?

— Нищо особено. Почетох за нашия многоуважаем градски съвет. Ела за миг!

Бен сви вежди:

— Защо?

— Не задавай въпроси. Ела!

Бен приближи до дивана. Щом стигна до Кристина, тя вдигна ризата му, боцна го в корема и изцвърча: „Пух!“.

Лицето на Бен стана тъмночервено:

— Ха-ха-ха!

Кристина се претърколи, като се смееше. Бен изглеждаше ядосан и почна да се разхожда из стаята.

— Почакай! — каза Кристина. — Искам да направя цялата песничка!

— Много важно!

— Ах, Бен, не бъди такъв, не ми разваляй удоволствието! — Тя почна да говори по бебешки: — Знаеш ли, мисля си, че ти си най-сладкото малко момченце в целия този огромен свят!

— Ти си една ухилена луда! — Бен отвори куфарчето си и извади книжата. — Не мога да повярвам, че си ни шпионирала! И то когато заспиваме!

— Не съм шпионирала. През цялото време си седях тук!

— Как тогава…

Кристина посочи с ръка към белия пластмасов приемател на масичката за кафе:

— Ти включи монитора, не помниш ли?

Бен разтвори книжата:

— Мразя това нещо!

Кристина притисна ръце към гърдите си, като се престори на обидена:

— Как можеш! Аз ти го дадох!

— Да, и ако знаех, че имаш намерение да го използваш за таен надзор, веднага щях да ти го върна! Всъщност мисля, че ще ти го върна. — Той грабна монитора и го натика в ръцете й: — Ето ти го. Ще си го вземеш, когато си тръгваш. Също и предавателя.

— Бен, това ти помага! Как би могъл да чуеш, ако Джоуи заплаче през нощта?

— Будалкаш ли се? Той спи на десетина крачки от мен и дробовете му са като мехове! Никога не съм имал и най-малък проблем да го чуя, когато плаче!

Кристина продължаваше да се смее:

— Както кажеш. В края на краищата ти си моето най-сладко, най-сладко малко момченце!

Бен запрати книжата на пода:

— Защо ли имам определеното предчувствие, че няма да свършим никаква работа тази вечер?

Кристина се опита да си поеме дъх:

— Защото си най-сладкото, най-умното момченце…

— Престани!

Тя му се усмихна:

— След Джоуи, разбира се.