Александра Рипли
Чарлстън (57)

57.

На обяда за рождения ден на Елизабет се появи един нечакан гост. Сутринта Кетрин се втурна в канцеларията й. Току-що беше получила букет цветя от Лорънс. Бяха изпратени в кутия, придружени от писмо с предложение за женитба. Той беше твърде притеснителен, за да го стори лично.

— На обяд той ще дойде за отговора ми! Какво да облека?

— Аз мисля, виненочервената вълнена рокля. Особено е подходяща за случая. Ще приемеш ли предложението?

Кетрин разтвори ръце.

— Но разбира се, мамо! Хвърлила съм му око още на бала в Котилиън клуб.

Празненството за рождения ден се превърна в годеж, с тостове за щастливото бъдеще на младата двойка и доста спорове относно определяне датата на сватбата. Наложи се Кетрин. С повече усилия можеше да се направи: щеше да бъде най-скоро омъжилата се булка на празника на Света Сесилия.

— Благодаря ти, мамо. Сега ще отидем да уведомим семейството на Лорънс. Ще ни извините ли? Не държим да ядем десерт. Нали, Лорънс?

Трад и Хари изпяха „Честит рожден ден“ за Елизабет и изконсумираха невероятни количества торта. Подаръкът на Хари се състоеше от чифт летни кънки. Трад беше ужасен. Не и след като Хари ги накара да отидат до канцеларията на Елизабет. Беше сместил бюрото и стола в един от ъглите.

— Никой няма да ни види — каза той. — Всички ще караме кънки. — Извади неизползвания чифт на Трад и един за себе си. После коленичи пред Елизабет. — Ще разрешите ли, мадам — каза той.

— Ти си луд — каза Елизабет, поставяйки крака си в ръката му. След като й обу кънките, той й каза да не мърда, докато се върне да я вземе. Той завърза собствените си кънки и се придвижи из стаята на заден ход.

— Хари се фука — каза тя на Трад. — Ти недей да опитваш. — Хари направи физиономия. — Искам да кажа, не опитвай, преди да си свикнал с новите си кънки — поправи се тя. С което спечели усмивки и от двамата.

Хари спря в отдалечения ъгъл на стаята, обърна се, наведе се и отвори голяма дървена кутия, която до момента беше останала незабелязана. Трад отиде при него и извика:

— Мамо! Това е… — Хари го спъна, после седна върху него.

— Млъкни или ще ти отрежа езика — каза той. Трад се засмя и заудря с кънките си по пода, опитвайки се да го преобърне. — Тишина! — изръмжа Хари. Той се занимаваше с кутията. Когато Трад престана да удря, Елизабет дочу музика. Хари се изправи, отдалечи се от кутията, от която се разкри дългата лъскава тръба на грамофон.

— Не мога да повярвам! — Елизабет беше поразена. Тя беше виждала грамофон у Джо и Емили, но никога не беше и мечтала да има свой собствен.

Хари се плъзна към нея и протегна ръце.

— Сега ще танцуваме на колела — каза той. — Нищо обикновено за кралица Бес. За нея трябва да свирят менестрели.

Въпреки няколкото падания и стотина залитания в края на деня Елизабет вече караше добре. Никога не беше се забавлявала толкова през живота си.

И никога не я бяха болели толкова краката. Не можеше да обуе обувките си. Хари изпрати Трад за кофа гореща вода и соли от Епсъм.

— Ще му се наложи да стопли водата — каза той с лукава усмивка, — а ти не можеш да ходиш. Оставена сте на милостта ми, горда красавице.

Окото й даже не трепна. Изобщо не се боеше от него.

— Какво добро момиче си, Бес. Разреши ми да разтрия стъпалата ти, преди да са се схванали. — Той седна на пода пред стола й с кръстосани крака. Силните му пръсти разтриха свивките на стъпалата й, после петите, след това всеки пръст. Елизабет притвори очи. Беше по-уморена, отколкото предполагаше, и масажът беше разкош.

— Мога да заспя, както си седя — промърмори тя.

— Направи го, ако искаш. Аз ще те занеса до къщи. — Той разтърка едното й стъпало между двете си ръце.

— Ммм. Не, няма да може. Трябва да се погрижа за вечерята.

— Да върви по дяволите вечерята. — Разтърка и другото й стъпало.

— Ето водата! — провикна се Трад от двора. Елизабет се разсъни.

Тя остави бюрото в ъгъла. Канцеларията се превърна в пързалка. Тя продължаваше да работи там всеки ден, но също упражняваше и карането на кънки. Кетрин беше ужасена.

— Представи си, че хората научат — вайкаше се тя.

— Никой няма да разбере — успокояваше я майка й. Полите й покриваха разранените й колене. — Обичам подаръците си за рождения ден — повтаряше тя непрекъснато на Хари.

— Обичам да те гледам как си играеш с тях — отвръщаше той.

 

 

В течение на три седмици, в които едно след друго идваха рожденият ден на Трад, Коледа, сватбата на Кетрин и празника Света Сесилия, Елизабет нямаше време да се обърне. По всеобщо мнение булката и сватбата бяха прекрасни. Елизабет благодари на всички, пое грижата да надзирава прехвърлянето на сватбените подаръци в къщата на младоженците на „Уотър стрийт“ и след това се срина.

— Никога вече няма да мога да се кача на кънки — простена тя пред Хари. — Боли ме всяка кост от тялото ми.

Бяха на пързалката. Хари я беше открил там, над позабравените счетоводни книги.

— Дори не знам дали можем да посрещнем плащанията следващия месец — каза му тя. — Сумите непрестанно се увеличават.

— Изтощена си. Това не е хубаво. Ще се разболееш, ако не си починеш. — Той я грабна в ръцете си и я изнесе на двора.

— Хари, пусни ме на земята — прошепна пронизително тя. — Ще си изкривиш гърба, а и Делия ще бъде скандализирана.

— Днес е почивният ден на Делия, а Трад е на гости у Роджър. Никой няма да бъде скандализиран, а моят гръб е здрав.

Той я качи по кухненските стълби в своите стаи. Постави я на леглото си, каза й да се обърне по корем и свали обувките й. В спалнята му ухаеше на сапун, кожа и тютюн. Леглото му беше твърдо. Цялата обстановка говореше за присъствието на мъж там.

— Трябва да тръгвам — каза Елизабет.

— Не — каза Хари. — Знаеш, че няма да ти направя нищо лошо. — Той започна да масажира стъпалата й по познатия от след тренировките начин. Подейства й много добре. Тя започна да се отпуска.

След като стъпалата й се стоплиха и възвърнаха еластичността си, Хари взе лявата й ръка.

— Ще разтрия възлите по ръцете и раменете ти, Бес. Ако това те уплаши, ще престана. — Той масажира всеки пръст, после дланта, китката и ръката й до лакътя. — Добре ли си? — попита той.

— Чудесно е. — Чувстваше се обгърната от приятна отмала. Ръцете му бяха бавни и силни, и нежни, и изкусни. Усети как ръката й се отпусна и напрежението се оттече през върховете на пръстите й. Преди ръцете му да стигнат до рамото й, тя спеше. Не чувстваше пръстите му върху своите мускули в основата на врата й, не чуваше гласа му, когато той се премести от другата страна на леглото и започна да разтърква палеца на дясната й ръка.

— Знам къде съм тръгнал — пропя той с чист тенор — и знам кой ще върви заедно с мен… Знам кого обичам… но дявол знае за кого ще се оженя…

Хари Фицпатрик масажира ръцете и раменете на Елизабет, както й беше казал, че ще стори. След това спря. Постави пръст на устните си, после го докосна до нейните.

— Спи спокойно, Бес — каза меко той. — Бедното наранено малко момиче. Какво са сторили с теб?

 

 

През следващите месеци Хари Фицпатрик изведе Елизабет на полето на свободата и щастието, където тя се замая от открития. Той я научи да се забавлява, да вижда и да чувства.

Те се разхождаха по зимния бряг, наслаждавайки се на несмущаваното си завоюване на изоставения Остров, вкусвайки удоволствието от гледката на застиналата красота на бледата му светлина и цветове; те тичаха и Елизабет разтваряше полите си като платна, така че острият вятър я тикаше напред; правеха си пикници, заслонени между островърхите дюни, чувствайки топлината на пясъка и слънцето. Хари поставяше главата си в скута й и говореше за други брегове, които беше видял: каменистите ивици на Южна Франция, стритите на прах корали на Карибско море, чукарите на Калифорния. Тя поставяше ръката си върху косата му и къдрите й се увиваха около пръстите й и ги взимаха в плен.

Когато дойде пролетта, те пиха нектар от орлови нокти и той й разказа истории за древногръцките богове и как небето образувало балдахин с цвета на нейните очи над Партенона. Той дострои изоставената от Стюарт къща на дървото и й чете Омир между новопокаралите листа, които ги скриваха от евентуални погледи.

Караха велосипеди по пистата за конни надбягвания, пускаха хартиени лодки с цветя по ленивия поток, пресичащ градината в центъра на овала й, и си плюеха на петите при атаките на лебедите, обитаващи езерото. Хари ги задържаше, докато тя се изкачи на моста и, размахвайки ръце, обявяваше, че те са собственост на Короната и че действията им представляват бунт срещу тяхната кралица. После той рецитираше „Хорацио на моста“ под акомпанимента на изсъсканото им неодобрение.

Той готвеше вечери за Елизабет и Трад, поднасяни с гарнитура от истории. Поднасяше им спагети с Марко Поло, рибена чорба и загубения дофин^[1], овесени сладки и Мери, кралица на Шотландия, която по думите му била глупава и досадна жена, незаслужаваща снизхождението на братовчедка си Елизабет. Издялка им пръчици и ги научи как китайците ядат ориз и скариди.

Той ги водеше на разходки около града им и им пробутваше неща, научени от книги с легенди, фамилно наследство на Елизабет. Показваше им линии на покриви и балкони, в които те никога не се бяха вглеждали, и разсъждаваше върху гения на първите жители на Чарлстън, създали уют в теснотията на защитните стени.

Той разтриваше раменете на Елизабет, докато премине схващането им от твърде дългото навеждане над счетоводните книги, и измиваше мастилото от пръстите й с езика си. Когато тя получи телеграма за смъртта на Емили Симмънс, той я държа в ръцете си, докато се наплаче, и целуваше шията й, за да изсмуче болката оттам.

 

 

Когато дойде лятото, Елизабет нямаше сили да се отдели от него. Тя пренебрегна критиките на Кетрин и му предложи стая в къщата на брега. Люси Енсън се съгласи да заеме старата й стая и да влезе в ролята на придружител, отказвайки се от обичайната си почивка с братовчеди, които имаха хижа в Смоуки Маунтинс. Лъчезарното щастие на Елизабет беше много крехко; Люси знаеше, че закрилата й е необходима. Магнетичният чар на Хари беше покорил всички в Чарлстън, но той представляваше опасност за репутацията на Елизабет, а тя беше дотолкова завладяна от него, че изобщо не я беше грижа.

Люси не беше защитена срещу магията на Хари. Тя също скоро забеляза, че в стаята ставаше по-мрачно, когато той излезеше от нея, а когато беше вътре, Люси придобиваше остроумие и интелигентност. Такъв беше ефектът на жизнеността и поглъщащия му интерес върху всеки. За повечето неща обитателите на къщата представляваха весел квартет. Люси и Елизабет наравно с Трад бяха учениците. Всички те събираха черупки от миди и изучаваха цвета и структурата им. Всички те пишеха писма и ги хвърляха в запечатани бутилки по време на отлива. Четяха ненаситно и спореха за достойнствата на Марк Твен и Дикенс, както и за Зола като интерпретатор на националните характери.

Но имаше моменти, в които Елизабет и Хари оставаха сами. Люси не се намесваше, но се тревожеше. Елизабет ставаше все по-недискретна. Първо започна да сваля плажните си обувки, влизайки във водата; след това престана да ги носи по плажа. Второ — беше забравено за шапките; Хари обичаше лунички и кожа с тен. Той започна да плува през нощта; скоро Елизабет се присъедини към него. Когато една нощ тя спа заедно с него сред дюните, Люси се почувства задължена да поговори с нея.

Елизабет зае отбранително поведение.

— Люси, наистина, мисля, че съм прекалено стара, за да бъда гълчана. Не правя нищо лошо.

— Знаеш, че това, което прилича на грях, най-често се взима за самия грях. Радвам се за теб, че имаш Хари. Просто не показвай толкова. Каквото и да правите, ще е хубаво, но бъдете дискретни.

— За какво да бъдем дискретни, Люси? Няма нужда да се крием, защото няма какво да крием. Хари е джентълмен. Никога не си е позволявал фамилиарности. Веднъж само целуна шията ми, но то беше като игра — целуна я и при това го направи добре. Той не се интересува от целуване и разните други неща, което е една от причините да му вярвам, когато ми казва, че ме обича. Той никога не прави нещо, което ще ми е неприятно.

Люси беше слисана и натъжена. Ако бракът на Елизабет е бил неприятен, значи Лукас Купър трябва да е бил глупак. Тя беше убедена, че Хари не е антисексуален. В него имаше твърде много живот и мъжественост, за да може да съществува и друго мнение. Може би той беше идеалист като Пинкни. Едва ли. Нямаше какво да го спре да не се ожени за Елизабет. Що за игра беше неговата? Тя започна да го наблюдава внимателно.

Той често докосваше Елизабет, държеше ръката й, когато тичаха към водата, дърпаше косата й при престорените им спорове, разтриваше врата й, когато беше уморена, танцуваше с нея под звуците на грамофона, лежеше до нея в хамака и й четеше от една нова пиеса, която негов приятел му беше изпратил от Париж. Била, казваше той, много забавен подарък, защото главният герой, Сирано дьо Бержерак, бил също наказан с огромен нос. Френският на Люси беше много слаб и тя не разбираше думите. Но пеещият глас на Хари не изразяваше лековата веселост, когато четеше на Елизабет; Люси разбираше, че той я люби, дори и без ответ от нейна страна. Чувстваше се като натрапник в чужда, неясна за нея тайна. Искаше й се да ги оставя сами, но надделяваше притеснението й за Елизабет. Един ден, когато на Елизабет се налагаше да отиде до града във връзка с работите около Карлингтън, тя помоли Хари да остане в къщата и да поправи скъсан параван на покрития балкон.

— Трад би могъл да придружи майка си — каза тя.

Хари повдигна вежди, но се съгласи.

Когато останаха сами, Люси се засуети около него — изтупваше възглавници, местеше маси и столове — напрягайки се да измисли какво да му каже.

— Ако искаш да ме подлудиш — каза Хари, — добре си вършиш работата. Просто изплюй камъчето, Люси, за каквото ще да става дума. С мълчание няма да стане по-лесно нито за теб, нито за мен.

Люси преглътна.

— Смяташ ли да се ожениш за Елизабет? — Погледът й беше насочен към избелялото райе на тапицерията на един от столовете.

— Не.

Люси се завъртя рязко към Хари.

— За бога, защо тогава я караш да се влюби в теб? Ти ще я съсипеш.

Подвижното лице на Хари се гърчеше, докато той подбираше думите си.

— Аз съм влюбен в нея — каза той най-сетне. — Тя ми носи радост, тя ме очарова, тя ме поддържа в състояние на непрекъсната възбуда. Желая я повече, отколкото съм желал която и да е друга жена. И искам тя да ме желае… Виж какво, по-добре да седнем. Изглеждаш ми малко отпаднала.

Люси наистина чувстваше, че ще припадне. Беше се бояла, че Хари може да каже „не“, но всъщност не беше го очаквала. Той й предложи стол и тя полу се строполи в него. Той седна срещу нея; раменете му бяха свити, изразителните му ръце — провесени между дългите му крака.

— Разреши ми да ти кажа някои неща за Бес, които ти вероятно не знаеш — каза той. — Тя е страстна жена и обича приключенията, но никога не е имала възможност да прояви истинската си натура. Тя даже не подозира какво носи в себе си, но аз знам. Тя наистина е като преродена кралица Елизабет — с целия й огън, сила, интелигентност и смелост. Тя също е и кралицата — дева. Всичко това — сватба, деца, е без значение. Тя може да е била в леглото с хиляда мъже и въпреки това е самата невинност. Най-интересната жена от Шехерезада насам. Ти знаеш, че аз съм скитник. Ако беше обикновен случай, щях да съм си тръгнал досега. Видял съм всичко, което исках да видя в Чарлстън. Мислех, че ще бъде спирка, като всички останали. Когато срещнах Бес, си помислих, че това ще е жена като всички преди нея. Аз се влюбвам ентусиазирано — в жени, места, идеи. Обичам с цялата си душа и сърце. И един ден след това — пуф — всичко е минало. Приятно ми е да мисля, че не съм направил никого нещастен чрез познанството си с мен; никой досега не се е оплакал.

Люси изсумтя.

— Не си бил при тях, за да ги чуеш.

Хари се усмихна.

— Туш. Може и да имаш право. Най-малкото — аз показвам що за човек съм от самото начало. Никога не съм претендирал, че съм способен на уседнал живот.

— Как човек става като теб, Хари Фицпатрик? Ти си отрова.

— Наистина ли искаш да научиш? Бес знае. Разказал съм й всичко за себе си. Аз съм авантюрист и син на авантюрист. Ирландец, видиш ли. Баща ми беше син на земевладелец от англо-ирландски произход — това, което вие тук повече или по-малко наричате плантатор. Той напуснал дома си през 1848 г., за да търси злато в място, наречено Калифорния, за което не бил чувал никога преди това. С късмета на ирландец той оцелял след разбиването на кораба край нос Хорн, бил качен от по-бърз кораб и стигнал до Калифорния с окъсани панталони, а свиренето му омагьосвало птичките по дърветата. Година по-късно открил злато на място, наречено Сатърс Мил. След още една година се върнал в Ирландия, за да се ожени за любимата, която оставил там, и за да я вземе със себе си в Сан Франциско. Хубаво, шумно местенце е Сан Франциско. Но не достатъчно хубаво за цял живот. Когато навърших осемнадесет, постъпих като баща си. Взех няколко книги и се наех на работа на кораб в търсене на приключения. Мислех да стигна до Южна Африка и там да направя своя удар. По погрешка се качих на кораб, отплаващ към Ориента. Но Япония ми хареса, затова останах там известно време. После си хванах пътя по света, работих и се забавлявах. Дотук стигнах за дванадесет години. Не, вече са тринадесет.

— И възнамеряваш да продължиш така до смъртта си?

Хари повдигна рамене.

— Не знам. Ще живея така, докато ми се прииска нещо друго. Следвам желанията си.

— Отрова.

Той вдигна ръка.

— Почакай, преди да слагаш етикети, Люси. Зле ли повлиях на Бес и Трад? Не мисля.

Люси трябваше да признае правотата му.

— Поне засега, не. Но какво ще стане, след като си заминеш? Или ако… — Люси прехапа уста.

— Не се прави на стара мома, Люси. Ако стана любовник на Бес? Ако я съблазня? Убедена ли си, че тя ще бъде по-щастлива, ако запази цял живот девствеността си, ако влезе в гроба, без никога да е вкусила от меда?

Люси не можеше да каже нищо.

— Значи ли в такъв случай, че ти няма да се опиташ да я предпазиш? — гласът му беше напевен.

Люси остана безмълвна. Не знаеше какво да мисли, но беше сигурна, че би се отдала на Пинкни всякога и че съжаляваше, задето бяха чакали с него неизмеримо дълго. Ако Хари умреше, загубата за Елизабет щеше да е равностойна на нейната. Но той можеше да си отиде и да я изостави. Още по-лошо. А беше ли всъщност? Любовта имаше такава ужасна цена!

— Ти си сладурана — каза Хари. Той целуна ръката й и отиде да се заеме с паравана на покрития балкон.

Люси лежеше с главоболие в стаята си, когато Елизабет и Трад се върнаха. Тя не слезе за вечеря. Все още не беше решила дали да говори на Елизабет. Измъчваше я и усещането, че каквото и да стори, няма да промени положението.

— Беше ли много горещо в града? — попита Хари. Той и Елизабет седяха на тъмната веранда. Гласът му беше тих. Трад си беше легнал и той не искаше да го събуди.

— Адски. Трудно е за вярване, че вече е септември. — Елизабет въздъхна. — Дори тук е горещо.

— Хайде да поплуваме. Ще се освежиш.

— Не знам дали имам сили за това. Мисля просто да отида да спя в хамака, където е по-хладно.

— Както предпочиташ. Ще ти донеса възглавницата… Освен ако не желаеш да спиш на брега. Аз смятам да поплувам и след това ще си легна с мокрия бански костюм. Така няма да усещам горещината.

— О, Хари, каква изкусителна идея. Дали и аз да не дойда?

— Бих искал. Липсваше ми през целия ден.

— Ти на мен също. Да отидем да се преоблечем.

 

 

Океанът беше топъл като току-що издоено мляко, сред което от време на време се появяваха и бързо изчезваха студени течения, докосвайки глезените или кръста й. Елизабет се плъзгаше по гръб в разстоянието между високите вълни, издигаше се и се спускаше с поглед, вперен в топлите, близки звезди. Чу плясък близо до ушите си и усети ръцете на Хари, поддържащи главата й.

— Мога да плувам и сама — каза тя.

— Смятам да нахраня рибите с твоите фиби. Косата ти трябва да се носи около теб. Ще приличаш на русалка. — Пръстите му дръпнаха косата й, при което тя се разстла и хладката вода загали скалпа й, изпълвайки я с невероятно усещане. То беше много по-различно от онова, когато си миеше главата. Сега чувстваше отпускане и ласка; превърна се в частица от течението, морско създание. Тя се засмя меко и се превъртя назад под водата. Усещаше тежестта на дългите кичури, които я следваха. Когато изплува, си пое дъх и се огледа за Хари. Той приличаше на тъмен, блестящ тюлен с черна коса, прилепнала към гладкия му, тесен череп.

— Винаги съм мразила да мокря лицето си — каза Елизабет. — Какво ме накара да го сторя сега?

— Русалките винаги правят така. Хареса ли ти?

— Да. Почувствах се като риба.

— Толкова прозаично. Бъди делфин, ако не искаш да си русалка. Няма да ти разреша да бъдеш риба.

Тя разтърси глава, наблюдавайки движението на косата си. Неясно осветена, косата й изглеждаше загадъчна и непозната, бронзова, а не медна. Можеше да принадлежи и на някого другиго.

Тя можеше да е някой друг. Не се чувстваше като самата себе си. Загмурка се отново и отново, докосвайки пясъчното дъно. Пръстите й се сключиха около нещо гладко и твърдо. Тя го извади заедно с гейзер от фосфоресцираща вода.

— Намерих съкровище — каза тя. — Нека видим какво е то.

Хари доплува до нея.

— Това е невероятно ценно съкровище, моя Бес. То е скъпоценен камък от твоята корона. — Той хвана два плаващи кичура и завърза камъчето на тях. После взе лицето й в ръцете си и се вгледа продължително в очите й. — Бес, мила моя, ти си толкова невероятно красива. Обичам те. Обичам да те гледам такава — освободена, леко объркана и дива.

— Харесва ми да бъда такава. Наистина ми се иска да съм делфин. Или русалка.

Хари я пусна и се отдалечи.

— Съблечи дрехите си, Бес. Нека водата докосне кожата ти.

— Хари!

— Няма да се приближавам. Аз свалям своите. Това може да се окаже последното ни нощно къпане. Нека не го пропиляваме. Ето. — Голите му ръце проблеснаха над водата, разпръсквайки зелена светлина.

— Шокираш ме, Хари.

— Не е вярно. Познаваш ме достатъчно добре. Давай, Бес. Напомняш ми за глупавото момиче, което не искаше да събуе обувките си на пясъка. Ще чакаш ли една година, за да последваш примера ми и за това? Не си никакъв делфин, ти си само една морска котка.

— Отдалечи се повече.

Хари се подчини. Елизабет повдигна ръба на банската си рокля и усети копринения допир на водата до корема си. Остана без дъх от него. Течението се плъзна по кожата й в опияняващо, греховно отъркване. Внезапно почувства собственото си тяло, както никога дотогава. Тя отхвърли роклята от себе си. Вълничка плесна голите й гърди и тя ахна от удоволствие.

Гласът на Хари дойде някъде от далеч.

— Е, кралице-русалко, бях ли прав?

— Не можех да си представя такова нещо. Чудесно е! — Тя се бореше с подгизналите си кюлоти, които бяха прилепнали здраво към краката й.

— Да не би да се давиш? Такива плясъци се разнасят! Ще събудиш морските кончета.

— Тези малки кюлоти се опитват да ме удавят. Толкова са тежки!

— Ще ти помогна. — С леко превъртане Хари се гмурна.

Елизабет му извика да стои далеч от нея. Усети подръпване в глезените и видя сребристи балончета да изплуват и да се пукат на повърхността близо до нея. В следващия момент океанската прегръдка се придвижи надолу от кръста й, едновременно с изхлузването на кюлотите й. Усещането беше опияняващо. Разтърси глава, увивайки косата си около врата. „Русалките трябва да се чувстват точно така“, помисли си тя.

Хари се показа над водата зад нея.

— Каза, че ще стоиш надалеч. — Елизабет не можеше да го види, но знаеше, че е там.

— Такова беше намерението ми — прошепна той. Ръцете му се отпуснаха на познатото място върху раменете й и започнаха да се движат в познатия, успокояващ масаж. — Не е толкова страшно, нали?

— Не е. Но не трябва да правиш така.

— Трябва. Точно това трябва да направя. На теб ти харесва. Харесва ти допира на морето и на Хари. Не си ли спомняш Шекспир, любов моя? Четохме „Хенри Пети“ заедно. Това е „леко докосване в нощта от Хари“.

Той я накара да се засмее и притеснението й изчезна. Когато ръцете му се плъзнаха заедно с течението по тялото й, тя се отдаде на екстазното трептене, което се излъчваше от тях. Всичко беше сън — топлата вечер, ласката на водата, докосването на ръцете му; тя се беше превърнала в диво, свободно, морско създание и това беше нейното царство.

Когато започна да й става студено, той я отнесе на брега и я уви в одеялото, което беше оставил там. Положи я в завета на високите дюни, върху дебелите юргани, приготвени за спането.

— Имам намерение да те целуна, Бес — каза Хари.

Беше нежна целувка — възможно най-ефирното докосване на устни. Но от нея през тялото й пробягна огнена тръпка.

— Хари — каза тя задъхано. После Хари започна да целува ушите и слепоочията, и клепачите, и шията й, шептейки името й, преди устните му да намерят нейните и да ги завладеят. Тя освободи ръцете си от гънките на одеялото и ги сключи около врата му.

— Обичам те, Бес.

— И аз те обичам. Целуни ме отново.

Когато тя се опи от целувките му, той разтвори одеялото и го уви около двама им. Тя се отпусна в топлата ласка на ръцете му. По-късно, когато обагрените в злато облаци на хоризонта се превърнаха в тънка завеса, иззад която щеше да се появи слънцето, той й показа как двама души, които се обичат, могат да се слеят в едно. Тя се носеше в блажена забрава, тялото й плуваше в море от неописуеми усещания. Всичките й спомени бяха ответи надалеч. Ръцете му акушираха раждането й за любовта.

Небето беше нашарено с ивици в цветовете на праскова и кайсия, когато Хари пребяга в задния двор на къщата, за да вземе сухи бански костюми от въжето, на което висяха да съхнат.

— Ще изглежда, като че сме излезли рано да плуваме и ще се приберем за закуска — каза той на Елизабет. Те се облякоха и се затичаха към прибоя, държейки се за ръце и смеейки се като палави деца. Във водата те се целунаха, долепени един до друг, докато яркочервеното слънце величествено изплуваше.

Люси правеше в кухнята кафе, когато те се прибраха. Тя ги погледна и разбра, че няма защо повече да мисли какво решение да вземе.