Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (55)

3

Ал Мъфет се приближи до гостната и надникна над парапета на втория етаж към часовника на дядо си в коридора. Показваше дванайсет и трийсет и три. Някъде беше чел кога човек спи най-дълбоко: между три и пет през нощта. Понеже снощи брат му се напи здраво, Ал все пак се осмели да предположи, че вече спи като пън.

Нямаше търпение да чака повече.

Предпазливо се опитваше да избегне скърцащите дъски на пода. Ходеше бос и съжали, задето не обу чорапи. Заради влагата от петите му се чуваше слабо жвакане по дървения под. Файед едва ли щеше да го чуе, но момичетата, особено Луис, спяха изключително леко след смъртта на майка си в три и десет през една ноемврийска нощ.

За щастие снощи съумя да се окопити, когато приказките на Файед за смъртния одър на майка му го извадиха за момент от равновесие. Поразходи се до банята, изми си ръцете и лицето с леденостудена вода и поуспокоен влезе при брат си и дъщерите си, за да продължи вечерта.

В десет изпрати момичетата по леглата въпреки бурните им протести, а след половин час посрещна с радост желанието на Файед да си легне.

Ал Мъфет се приближи до вратата на стаята, където спеше брат му.

Майка им никога не би ги объркала.

Разликата в годините беше едно на ръка. Али и Файед нямаха нищо общо като темперамент. Ал Мъфет знаеше, че майка им го смята за свой душевен сродник заради благата му природа и открития му към всичко и всички характер.

Файед беше странна птица. В училище се справяше по-добре от брат си. Всъщност беше сред отличниците. Станеше ли въпрос за сръчност обаче, беше безнадежден случай. Баща им отрано разбра колко е безсмислено да насилва Файед да помага от време на време в работилницата. За сметка на това малкият Али още на осем години проумя устройството на автомобилния двигател. На шестнайсет взе шофьорска книжка и собственоръчно си сглоби кола от стари части, дадени му от баща му.

Сърдитият и подозрителен по нрав Файед се промени на външен вид. Гледаше света изпод вежди и тази негова мнителност караше хората да се съмняват, че в действителност слуша какво му говорят. Освен това вървеше с едното рамо напред; все едно постоянно очакваше нападение и искаше да изпревари противника.

В лице обаче си приличаха поразително много. Но това не би било причина майка им да го обърка. „Никога не би го направила“, помисли си Ал Мъфет и внимателно натисна дръжката на вратата.

Ако наистина се е случило, защото на крачка от смъртта не е била способна нито да вижда ясно, нито да разсъждава трезво, това би могло да бъде фатално.

В стаята цареше мрак. Ал постоя няколко секунди, та очите му да привикнат.

На стената се очертаваха контурите на леглото, Файед лежеше по корем, единият му крак висеше наполовина над ръба на леглото. Бе подпъхнал лявата си ръка под главата. Хъркаше леко и равномерно.

Ал извади джобно фенерче. Преди да го запали, установи, че брат му си е оставил куфара върху ниския скрин до вратата към малката баня.

Заслони лъча с пръсти. На пода падаше само тънка ивица светлина, колкото да предпази Ал да не се препъне в нещо, докато се придвижва към куфара.

Куфарът се оказа заключен.

Ал опита отново. Заключалката с шифър не поддаваше.

Файед изхърка силно и се обърна в леглото. Ал притихна. Дори не посмя да изгаси фенерчето. Няколко минути постоя така, заслушан в дишането на брат си, което отново стана ритмично и бавно.

Куфарът беше черен „Самсонайт“ със средни размери.

Обикновена заключалка с шифър, помисли си Ал и нагласи цифрите на рождената дата на брат си. Обикновената заключалка следва да се отваря с най-обикновения шифър.

Щрак.

Приложи същата комбинация и за лявата заключалка. Капакът се отключи. Ал го повдигна бавно и безшумно. В куфара имаше дрехи. Най-отгоре два пуловера, после панталон, няколко слипа и три чифта чорапи. Всичко това беше прилежно и грижливо сгънато. Ал лекичко мушна ръка под дрехите и ги отмести.

На дъното на куфара видя осем мобилни телефона, компютър и бележник-календар.

„Никому не са нужни осем телефона, освен ако не ги продава“, разсъждаваше Ал. Усети как пулсът му се ускори. Всички телефони бяха изключени. За миг се изкуши да вземе компютъра, за да го огледа по-подробно. Бързо се отказа. Вероятно беше пълен с непонятни за него шифри, а и съществуваше твърде голям риск брат му да се събуди, преди да върне машината на мястото й.

Бележникът от черна кожа се затваряше с халка с копче, служеща едновременно и като място за допълнителна химикалка. Ал захапа фенерчето, насочи лъча и отгърна корицата.

Лявата страна, разделена на три, бе предназначена за първите три дни от седмицата; дясната, разделена на четири, бе предназначена за останалите дни. Полето за неделя беше по-малко и доколкото Ал виждаше, в този ден брат му нямаше срещи.

Тихо прелисти бележника. Уговорките не му говореха почти нищо, освен че брат му е зает човек. Това той го знаеше отпреди.

Внезапно хрумване го подтикна да отвори годишните календари, поместени на голям, разгъващ се лист. Там на всеки ден се падаше по един ред. В бележника на Ал листът стоеше най-отзад, но брат му очевидно е сметнал за по-удобно да го сложи пред графика за годината. Важните дни бяха отбелязани грижливо. През 2003-та семейството на Файед беше празнувало Четвърти юли на Санди Хук. Деня на труда през 2004-та прекарали на Кейп Код при човек на име Колие.

11 септември 2001-ва беше отбелязан с черна звезда.

Ал усети как се изпотява, макар че в стаята беше хладно. Брат му все още спеше дълбоко и тихо. Пръстите му трепереха, докато търсеше деня, когато майка им почина. Написаното от брат му най-сетне сложи край на неведението му.

Очите му се спряха върху листа за няколко секунди. После затвори бележника и го върна на мястото му. Ръцете му вече действаха сигурно и пъргаво. Затвори капака на куфара и щракна заключалката.

Промъкна се към вратата така тихо, както и влезе. Спря се и загледа фигурата на спящия. Като дете често наблюдаваше брат си от леглото нощем, когато не можеше да заспи. Споменът беше все така ярък. След дългите изтощителни дни на конфликти между родителите и Файед се случваше Али да се надигне и да се втренчи в бавно повдигащия се гръб в другия ъгъл на стаята. Понякога оставаше буден с часове, а от очите му капеха сълзи. Всъщност искаше единствено да разбере своенравния си онеправдан батко, този навъсен, неуправляем тийнейджър, който непрекъснато изваждаше баща им от равновесие и отчайваше майка им до краен предел.

Застанал до вратата, Ал Мъфет усети същата тъга като едно време. Някога обичаше Файед. Едва сега осъзна, че връзката помежду им се е скъсала. Не беше в състояние да определи кога се е случило, в кой момент всичко се е разпаднало.

Вероятно след смъртта на майка им.

Внимателно затвори вратата след себе си. Трябва да поразсъждава, да разбере какво знае брат му за отвличането на Хелън Лардал Бентли.