Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Стубьо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Presidentens valg, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Ане Холт

Заглавие: Какво избирате, госпожо Президент

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: норвежка

Художник: Борис Драголов

ISBN: 978-954-357-211-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5580

История

  1. — Добавяне

2

Картините изобщо не бяха хубави.

Особено скептично той наблюдаваше една от тях. Направо получи морска болест от нея, когато се наведе възможно най-близо до платното и видя как вълнистите жълто-оранжеви петна са вплетени в безкрайно множество от браздички и наподобяват купчинки камилски тор, изложен на слънце. Той усети как нещо го подмами да погали с пръсти гротескната зяпнала уста на централната фигура, но не се поддаде на изкушението. И без това картината вече беше увредена от транспортирането. По парапета отдясно на шокирания образ стърчаха печални ресни, откъснали се от платното.

Беше изключено да поправят грубата цепнатина. За целта се налагаше да правят експертиза. Сега, когато прочутите картини висяха окачени в по-скромните палати на Абдулла ар-Рахман в околностите на Риад, имаше безброй причини да се избягват експерти, доколкото това изобщо бе възможно. Той се кълнеше в ефективността на простия занаят. Не виждаше смисъл да използват електрически трион там, където работа би свършил и най-обикновен нож. Дребни престъпници пренесоха до тренировъчната зала без прозорци в Саудитска Арабия картините, откраднати от необезопасения музей в норвежката столица. Изпълнителите нямаха никаква представа кой е той и по всяка вероятност щяха да се озоват зад решетките в съответните си държави, без някога да успеят да изрекат смислена дума по въпроса накъде са поели платната.

Абдулла ар-Рахман предпочиташе женските образи, но и в тях имаше нещо отблъскващо. Дори след повече от шестнайсет години, прекарани на Запад, десет от които в престижни училища в Англия и САЩ, той изпитваше отвращение към оголените гърди и вулгарния начин, по който се предлагаха жените — едновременно равнодушно и сластно.

Извърна се. Беше гол, като изключим широките тебеширенобели шорти. Отново се качи бос на бягащата пътечка. Взе дистанционното. Лентата се задвижи по-бързо. От тонколоните около колосалния телевизионен екран на срещуположната стена се раздаде звук.

— … protect and defend the Constitution of the United States. (… да защитавам и да браня Конституцията на Съединените щати.)

Всичко това изглеждаше твърде непонятно. Докато Хелън Лардал Бентли все още беше сенатор, той се възхищаваше на женската й смелост. След като стана номер три в класацията на престижния Васар, късогледата, пълничка Хелън Лардал атакува докторската степен в Харвард. Преди да чукне четирийсет, тя се омъжи и стана партньор в седмата по големина адвокатска кантора в САЩ — само по себе си гаранция за изключителна компетентност, солидна доза цинизъм и остроумие. Освен това тя отслабна, изруси си косата и махна очилата. И този ход си го биваше.

Но да се кандидатира за президент, си беше чиста проба високомерие.

Сега тя беше избрана, получи всеобща благословия и встъпи в длъжност.

Абдулла ар-Рахман се усмихна, когото с едно натискане на копчето увеличи темпото на бягащата пътечка. Гумената лента пареше грубата кожа на петите му. Отново увеличи темпото, докато болката в краката му стана нетърпима.

— It’s unbelievable. (Направо невероятно.) — изпъшка той на безупречен американски със съзнанието, че никой на този свят не е в състояние да го чуе през дебелите цял метър стени и тройно изолираната врата. — She actually thinks she got away with it! (Тя наистина си въобразява, че й се е разминало.)