Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (23)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Шанс

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-866-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15439

История

  1. — Добавяне

Тридесет и седма глава

Демаркационната линия на Чайнатаун в Бостън минава малко на изток от Бей Вилидж и стига недалеч от мястото, където Саут Стейшън опира гръб във Форт Пойнт Ченъл. Двамата с Хоук се намирахме в един китайски магазин, където бяхме отишли на разговор с Еди Лий Бързака, под чийто контрол беше Чайнатаун. Бяхме си взели преводачка — студентката от Харвард Мей Линг, която бе седнала до Хоук и когато не превеждаше, не сваляше очи от него.

— Господин Лий казва, че му е приятно да ви види отново — рече Мей Линг.

— Кажи на господин Лий, че на нас също ни е приятно — наредих й аз.

Еди Бързака кимна и заговори, без да сваля цигарата от устата си.

— Господин Лий казва, че поведението ви в Порт Сити преди две години било достойно за уважение — преведе Мей Линг.

— Неговото също — отвърнах.

Еди Бързака се усмихна топло. Беше нисък и набит старец с рядка бяла косица. Късите му дебели пръсти бяха пожълтели от тютюна. Зъбите — също. Старецът оглавяваше Куан Чанг-тонг. Приличаше на китайски Дядо Мраз. Беше безмилостен като хищник.

— Отново съм се заел да търся една жена — продължих аз. — За да я намеря, трябва да ти задам няколко въпроса относно това по какъв начин се върши бизнесът в Бостън.

Изчаках, докато Мей Линг преведе. Слушайки превода, Еди Бързака запали нова цигара от фаса на старата, тикна я в ъгъла на устата си и хвърли угарката в кутия с вода.

— Имаш ли някакви бизнесотношения с Джулиъс Вентура? — попитах го аз.

Еди Бързака кимна още преди да е чул превода на Мей Линг.

— А с Джино Фиш?

Бързака кимна повторно.

— Познаваш ли Марти Анъхийм?

Кимване.

— Антъни Мийкър?

Еди Бързака се обърна към Мей Линг и каза нещо.

— Господин Лий ви моли да повторите името още веднъж, но по-бавно.

— Антъни Мийкър.

— Аха — каза Бързака и кимна.

— Хайде тогава да ми разкажеш за тях — подканих го аз.

Еди Бързака малко се замисли. Зачакахме мълчаливо. До вратата на магазина седеше възрастна китайка, стегнала косата си в плътен кок, и също пушеше. Клиенти нямаше. Над главите ни огромните перки на вентилатора се въртяха бавно и разнасяха облаците дим, издигащи се от цигарата на Бързака. Голяма зелена муха бръмчеше безцелно из стаята.

Еди Бързака погледа мухата известно време и след това заговори, правейки паузи, за да даде възможност на Мей Линг да превежда.

— Господин Лий познава Марти Анъхийм само по репутацията му — започна превода Мей Линг. — Той е убиецът на Джино Фиш. Джулиъс, Джино и господин Лий са в бизнесотношения. Имат отделни… ъ-ъ… сфери на влияние, но понякога те се застъпват и се налага да се правят някои споразумения. Понякога тези споразумения са…

Мей Линг засече, търсейки подходяща дума.

— Това е китайска поговорка — вдигна поглед тя към мен. — Моето прасе, твоето прасе…

Quid pro quo[1]? — опитах се да налучкам аз.

Усмивката на Мей Линг бе лъчезарна.

— Да — каза. — Точно така. Понякога уговорките са quid pro quo, но много често застъпването не е равно на другото и тогава трябва да се плати, за да се запази… ъ-ъ… равновесието.

— Кой се грижи за извършване на плащанията? — попитах аз.

Без да изчака Мей Линг, Еди Бързака отговори:

— Антъни Мийкър.

Името прозвуча като китайско.

— И в двете посоки ли? — попитах.

Еди Бързака премести поглед върху Мей Линг.

— Не ви разбирам, сър — смутено промърмори момичето.

— Как е разнасял Антъни парите? И на тримата? На господин Лий, на Джулиъс и на Джино?

Мей Линг преведе. Еди Бързака кимна и заговори на Мей Линг.

— Да. Антъни е разнасял парите между тримата — потвърди тя.

Зелената муха пикира към нас от тавана и с бръснещ полет се насочи към главата на Хоук. Без да гледа към нея, той рязко вдигна ръка, хвана я във въздуха и я уби.

— А имали ли сте проблеми с Джино или с Джулиъс?

Палейки нова цигара по същия начин, Еди Бързака помисли, преди да ми отговори.

— Откакто Джоузеф Броз се оттегли — запревежда Мей Линг, — по-голямата част от бизнеса в Бостън остана под контрола на четирима души. Ирландската групировка в Съмървил и Чарлстаун има свой собствен кръг и територия, но тя е второстепенна. И не си сътрудничи с останалите. Има известно влияние в Южен Бостън, обаче всичко останало — източно от Спрингфийлд и северно от Провидънс, с една дума всичко, което е било на Джоузеф Броз — сега принадлежи на Джулиъс, Джино, Тони Маркъс и на господин Лий.

Еди Бързака пое дима от цигарата дълбоко, изпусна го бавно и с удоволствие, след което продължи.

— Господин Лий казва, че тези четирима души били като камъни в чувал. Те се търкали един в друг.

— Спри се по-подробно на това — помолих го аз.

Отново облаци цигарен дим, пак замислено-отнесен поглед в далечината. Мълчаливо чакахме. После Бързака заговори и Мей Линг започна да превежда:

— Докато господин Броз бил на линия, системата работела гладко. После обаче дошъл упадъкът му. Все пак известен баланс бил запазен. Господин Лий контролирал китайците, господин Маркъс — чернокожите. А господин Фиш и господин Вентура делели останалото. Техните сфери на влияние били най-неясно очертани, затова трябвало да си сътрудничат по-отблизо, за да избегнат конфликтите, от които никой нямало да спечели. По този начин техните сфери постепенно се слели в една по-голяма и бизнесът в града продължил, разделен на три части, докато господин Маркъс не влязъл в затвора. Той оставил за бизнеса да се грижи слаб заместник, което било мъдра постъпка, казва господин Лий, защото силните заместници винаги могат да се превърнат в собственици. Обаче такава слабост привлича останалите и откакто господин Маркъс бил в затвора, камъните в чувала се размърдали.

— Някой се опитва да завладее бизнеса на Тони ли? — попитах аз.

— Има вакуум и той дърпа хората да го запълнят.

— А теб не дърпа ли?

— Не. Господин Лий не желае да прави бизнес с варвари.

При произнасянето на думата варвари Мей Линг ни се усмихна извинително.

— А Джино или Джулиъс?

Еди Бързака сви рамене.

— Или и двамата?

Отново свиване на раменете.

— Антъни Мийкър има ли нещо общо с това?

Трето свиване на раменете.

— Гатанка — промърморих.

Еди Бързака се усмихна. Седяхме и чакахме.

— Не мисля, че ще чуете нещо повече от него, сър — обърна се Мей Линг към мен.

Усмивката на Еди Бързака се разшири още повече.

— Ти прави бъркотия — каза той. — Изпраща Тони Маркъс в затвор. Сега трябва оправя бъркотия. Приятен прекарване.

Изправих се и рекох:

— Благодаря ви за помощта, господин Лий.

Той се усмихна и кимна.

— Приятен прекарване — повтори китаецът.

Хоук и Мей Линг също станаха. Тя го хвана под ръка и тримата се изнизахме от магазина.

Бележки

[1] Услуга за услуга (лат.). — Б.пр.