Стив Бери
Гробницата на императора (61)

58

Ни чу двата изстрела съвсем ясно. Куршумите бръмнаха над главата му и рикошираха в стената. Той инстинктивно се наведе и прикри главата си с ръце. Мъжът на вратата умишлено беше пропуснал целта си, отмествайки дулото в последния момент.

Той нямаше намерение да проявява подобно милосърдие. Ръката му с пистолета светкавично се вдигна, пръстът му натисна спусъка. Но мъжът беше изчезнал. Рикоширалият в камъка куршум злобно избръмча във въздуха, принуждавайки го да се просне по очи.

Миг по-късно той скочи и хукна към изхода. Надзърна през рамката и моментално се дръпна назад, за да избегне поредния куршум. Не можеше да разбере защо непознатият стреляше по него, след като умишлено не искаше да го улучи? И какво правеше с Тан един чужденец?

В главата му изплуваха думите на премиера: Изтребителят не е катастрофирал, а е бил свален от хеликоптер, пилотиран от чужденец. По заповед на министър Тан.

Може би това бе същият чужденец?

* * *

Тан напусна централната зала и нахлу в първото преддверие. Фигурата на Виктор се появи в рамката на един от страничните изходи. В ръката си държеше пистолет.

— Открих министър Ни — обяви той.

Тан направи знак на двамата си спътници, които бързо заеха позиция отстрани и измъкнаха пистолетите си.

— Има ли друг изход? — попита Тан.

— Не — поклати глава Виктор. — Само оттук.

* * *

Малоун наблюдаваше сцената с нарастващ интерес.

— Какво се случва според теб? — прошепна Касиопея.

Тя не беше запозната с последната информация от Стефани и се нуждаеше от кратки разяснения.

— Онзи в средата, който издава заповеди, се нарича Карл Тан.

В същия миг той зърна още една фигура, която се появи в преддверието. Виктор. Би трябвало да се досети.

— Мислиш ли, че са тук заради Пау Уън? — попита тя.

— Възможно е. Но той явно е предвидил сърдечното посрещане.

— Значи в гробницата има и още някой. И присъствието му не е никак приятно на Карл Тан.

— Което автоматично го превръща в наш съюзник.

— Значи трябва да му помогнем.

* * *

Касиопея вдигна пистолета и зае позиция. Малоун се плъзна към другия край на пиедестала. За късмет нефритената маса беше разположена диагонално и им предлагаше допълнително укритие.

Малоун направи крачка встрани и подвикна:

— Хей, вие!

Тан, Виктор и двамата мъже рязко се завъртяха. Малоун изстреля един куршум над главите им просто за да привлече вниманието. И успя. Групичката бързо се пръсна, търсейки укритие. Двамата мъже в черно отвърнаха на огъня и изчезнаха. Малоун и Касиопея останаха зад пиедестала.

— Надявам се, че онзи, който и да е той, ще оцени помощта ни — прошепна тя.

* * *

Ни чу как някой извика, а после и трите изстрела. Без да се колебае нито секунда, той се прехвърли в някакво малко, слабо осветено помещение в съседство. Залепи гръб за стената и предпазливо надникна. Тан и двамата му помощници се бяха скрили на няколко крачки от входа на гробницата.

Чужденецът не се виждаше. Единият от хората на Тан се завъртя и стреля към гробницата. Колегата му направи същото. Нещо беше привлякло вниманието им. Ни реши да се възползва от ситуацията, прицели се и стреля.

* * *

Тан се стресна от изстрела, който прозвуча зад гърба му. Единият от спътниците му изкрещя, свлече се на земята и се загърчи от болка.

Тан се обърна и видя Ни Юн, който изскочи от мрака и се втурна към следващото преддверие. Тан вдигна пистолета и стреля, но Ни вече беше изчезнал.

Къде е Виктор? Раненият безпомощно стенеше на пода. Само едно нещо беше в състояние да му помогне. Тан го простреля в главата.

* * *

— Мамка му! — извика Малоун. — Видя ли това?

— Застреляха един от своите — кимна Касиопея.

— Което означава, че и с нас няма да се церемонят.

* * *

Ни реши да не губи време и хукна към изхода в мига, в който натисна спусъка. Това му позволи да се прехвърли в следващото помещение преди реакцията на Тан. Придържаше се близо до каменната стена, далеч от опасната средна част. Целта му беше да стигне до коридора, който водеше обратно към шахтата. Там тъмнината щеше да бъде негов съюзник.

Той внимателно се прехвърли в последното преддверие. Притисна се до стената и се обърна. Успя да зърне Тан и другия мъж в черно. Появиха се в помещението, което току-що беше напуснал. Единият от тях стреля.

Той се наведе и отвърна на огъня, а после се стрелна към тъмния процеп между двете крила на главния портал. Успееше ли да стигне до там, щеше да има надеждно укритие срещу куршумите. В следващия миг се закова на място. Пътят му беше препречен от тъмна фигура. Чужденецът, който беше стрелял по него и умишлено не го беше уцелил.

— Не ме познаваш, но аз не съм твой враг — каза мъжът, насочил пистолета си в гърдите му.

После направи крачка напред и излезе на светло. Европеец, без никакво съмнение. Чертите му се запечатаха дълбоко в съзнанието на Ни.

Мъжът хвана пистолета си за дулото и му го подаде.

— Удари ме по главата с това, а после изчезвай — рече той.

Ни не чака втора покана. Пое оръжието и стовари ръкохватката в слепоочието на непознатия. После захвърли пистолета и се стопи в мрака.

* * *

Тан се промъкна през вратата и видя проснатия на пода Виктор. Пистолетът му се търкаляше на няколко метра от него. Очите му се взряха в мрака, но не откриха нищо. Ни беше изчезнал. Виктор се надигна, като разтъркваше слепоочието си.

— Реших да го издебна, но мръсникът се оказа много бърз — промърмори той. — Тресна ме по главата и избяга.

Тан нямаше време за обяснения. Лишен от възможността за преследване, той вдигна пистолета си и изстреля четири куршума по посока на тъмния коридор.

Те звучно рикошираха в каменните стени.

— Той избяга — тихо рече Виктор.

Тан свали пистолета.

— Да се връщаме! — извика той. — Малоун, Вит и Пау Уън все още са там.

* * *

Доловил отдалечаващи се стъпки, Малоун прецени, че тримата китайци и Виктор са се оттеглили. Нямаше представа какво ги очаква оттатък главния вход на погребалната зала. Беше време за действие.

Връщането към тайния вход, през който стигнаха до тук, беше твърде рисковано. Той направи знак на Касиопея. Двамата напуснаха укритието на нефритения пиедестал и за броени секунди преодоляха трийсетте метра, които ги деляха от главния вход. За късмет топографията в тази част на пода се състоеше предимно от равнини и море, защитени от ниска дига, която им позволи да тичат почти през цялото време. Мъртвецът лежеше по гръб, от раните му течеше кръв.

Малоун рискува да надникне в съседното помещение и успя да зърне появата на Виктор и Тан, които се насочваха право към тях, следвани от мъжа в черно. Касиопея също ги видя. Решението да се оттеглят беше взето мълчаливо, но единодушно. Преди това обаче той изстреля един куршум по посока на групата, която бързо се пръсна в търсене на укритие.

Касиопея първа се насочи обратно към нефритения пиедестал. В момента, в който стигнаха до него, над главите им свирнаха два куршума. Явно преследвачите им нямаха намерение да се откажат.

— Май няма къде да отидем — прошепна Касиопея.

— И на мен ми хрумна подобна мисъл.