Стив Бери
Гробницата на императора (42)

39

Ланджоу, Китай

Тан показа на Лев Соколов какво драска в кофата. В очите на руснака проблесна див ужас.

— Много са пъргави — изсъска Тан.

Соколов продължаваше да лежи на пода като астронавт в спасителна капсула — завързан за преобърнатия стол, с вирнати крака и очи в тавана. Той умолително разклати глава наляво-надясно, по челото му избиха ситни капчици пот.

— Последния път ме излъга — продължи Тан. — А аз те защитавах. Местните управници тук, в Гансу, искаха да те арестуват, но аз ги спрях. После поискаха да бъдеш изгонен от провинцията, но аз не им разреших. Нарекоха те дисидент, но аз те защитих. Непрекъснато ми създаваше проблеми, включително и лични. И в крайна сметка ме принуди да реагирам.

Хората му бяха наобиколили стола. Двама до краката, един зад главата. Уловили лекото му кимане, те здраво го сграбчиха. Тан направи крачка напред и бързо обърна кофата, притискайки я към гърдите на жертвата. Плъховете бясно затичаха по голата му кожа. Тялото на руснака се разтърси от конвулсии, очите му се затвориха. Тан натискаше с гърди дъното на кофата, ръцете му напипаха въжетата на пода и сръчно ги увиха около жертвата. Кофата остана фиксирана на място. Той отпусна ръце, за да позволи на Соколов да се успокои, но руснакът продължаваше да се мята.

— Предлагам да лежиш мирно, защото само така няма да ги раздразниш прекалено много — задъхано подхвърли той.

Руснакът явно осъзна какво му се казва и тялото му престана да се тресе.

Тан пристъпи към масата и взе единият от двата предмета, които беше взел със себе си от сондажната площадка. Малка ръчна горелка, която работеше с ацетилен. Такива използваха за спешни заварки по сондите. Вдигна месинговото капаче и от накрайника засъска газ. Изправи горелката на масата и взе в ръка последния предмет — издължена запалка с камъче. Щракна веднъж и ацетиленът се възпламени. Пръстите му ловко завъртяха колелцето. Пламъчето набра сила и посиня. Той приклекна до пленника и насочи горелката към дъното на кофата. Секунда по-късно го измести върху стените.

— Плъховете инстинктивно ще избягат от нажежения метал и ще потърсят път към спасението — спокойно и почти благо поясни той. — Но няма да открият такъв. Всичко ще бъде недостъпно за ноктите им освен твоята плът.

Чу се цвърченето на гризачите, попаднали в ужасния капан. Соколов издаде вик на ужас, но лепенката на устата му го превърна в глухо стенание. Тялото му се изпъна като струна и се покри с лепкава пот. Тан продължи да нагрява кофата, внимавайки да не я нагорещи прекалено. Така плъховете щяха да се насочат към плътта на жертвата.

Лицето на Соколов се разкриви, сълзи рукнаха изпод стиснатите му клепачи.

— Ще разкъсат корема ти и ще проникнат вътре, опитвайки се да избягат от топлината — добави Тан, продължавайки да нагрява кофата. — Никой не може да ги обвини, защото всяко живо същество на тяхното място би сторило същото.

Соколов отново извика — дълъг ужасен стон, заглушен от лепенката. Тан ясно си представи какво се случва: побеснелите гризачи раздират с нокти и зъби меката плът в отчаян опит да се спасят от високата температура.

Беше наясно, че най-важното при това мъчение е да знаеш кога да спреш. Забавиш ли се, гризачите ще нанесат дълбоки и непоправими рани в плътта на жертвата, които със сигурност ще доведат до смъртта й. Избързаш ли, резултатът става проблематичен, особено ако оцеляването на жертвата е без значение. Ръката му бързо отдръпна горелката.

— Има и друго решение, разбира се — все така благо подхвърли той. — Искаш ли да го чуеш?