Стив Бери
Гробницата на императора (13)

10

Провинция Шанси, Китай

Тан нареди на директора да остане на повърхността пред сградата на Изкоп 3, за да не го безпокоят. Не че някой би дръзнал да го направи. Като втория най-властен човек в Китай, той започваше да се дразни от факта, че някои кръгове се опитват да издигнат Ни Юн на неговото ниво.

Беше твърдо против назначението му, но премиерът не желаеше да слуша никакви възражения. За него Ни беше човек с характер, който според всички доклади и проверки умееше да упражнява властта си умно и сдържано. Но беше конфуцианец. В това нямаше никакво съмнение. Докато Тан беше легалист.

Два етикета, които бяха формирали китайската политика в продължение на три хилядолетия. Всички императори принадлежаха към едната или другата група. Мао обяви ликвидацията на това ненужно за народната революция разделение, но на практика не се промени нищо. Подобно на императорите преди нея, партията проповядваше конфуцианска хуманност, но същевременно управляваше с твърдата ръка на легалистите.

Етикетите криеха проблеми, но понякога можеха да бъдат и полезни.

Той се надяваше, че през следващите няколко минути ще разбере кой от тях ще му бъде полезен в предстоящата битка с Ни Юн.

Тан престъпи прага на грубо скования портал. Разкопано преди векове, влажното помещение беше запечатано с глинеста пръст и камъни. Изкуственото осветление очертаваше квадратните му размери — не повече от пет на пет метра. Тишината, дълбоката изолация и дебелият слой прах създаваха усещането, че е проникнал в отдавна забравена гробница.

— Забележително е! — прошепна мъжът, който беше вътре.

Тан се нуждаеше от точна оценка, а тя можеше да бъде предоставена именно от този слаб и жилав учен с хлътнала брадичка. Върху трите прашни каменни маси бяха струпани крехки листове с кафеникав цвят. Той знаеше какво представляват те.

Съкровище от копринени пергаменти, изпъстрени с избелели рисунки и йероглифи. На отделна купчина бяха подредени снопчета бамбукови ленти, плътно изписани с колони от йероглифи. Хартията не бе съществувала по онова време, а в Китай никога не са били използвани папируси. Само коприна и дърво, които за щастие бяха изключително трайни и можеха да оцеляват в продължение на столетия.

— Това ли е изгубената библиотека на Цин Шъхуан? — попита Тан.

— Смея да твърдя, че е точно така — кимна мъжът. — Ръкописите са стотици, на всякакви теми — философия, политика, медицина, астрономия, строителство, военна стратегия, картография, математика, музика, а дори и стрелба с лък и коневъдство. Без съмнение тук е концентрирано цялото познание от времето на Първия император.

Тан си даваше сметка какво означава това откритие. През 1975 г. бяха намерени над хиляда бамбукови ленти от времето на династията Цин. Историците ги определиха като най-голямата научна находка в страната, но последвалите задълбочени изследвания хвърлиха съмнение върху тяхната автентичност. Със сигурност беше установено, че повечето от тях са от по-късно време, опит на следващите династии да прекроят историята. Но тази колекция тук беше лежала в продължение на векове само на километър от гробницата на Първия император и несъмнено беше част от огромния му мавзолей, охраняван от теракотената армия.

— Най-смайващото е, че аз съм в състояние да ги разчета — добави експертът.

Тан добре знаеше колко голямо е значението на тази способност. Падането на всяка династия се бе приемало като оттегляне на божествения мандат. За да избегне проклятията, всяка нова династия била критично настроена към предишната. Чистката била всеобхватна. Стигало се дори дотам, че променяли писмеността — факт, който правел почти невъзможно разчитането на старите документи. Едва преди няколко десетилетия учените бяха открили начин да се справят с този проблем.

— Тук ли са? — попита Тан.

— Нека ви покажа какво открих.

Експертът внимателно взе в ръце елин от копринените листове.

Във въздуха се разлетяха ивици прах, наподобяващи разгневени призраци.

Лично Цин Шъхуан бе взел необходимите мерки документите от неговото време да не надживеят периода на господството му. Заповядал всички да бъдат изгорени, с изключение на трудовете, свързани с медицината, селското стопанство и пророчествата. Идеята била да „оставят народа в неведение“ и да предотвратят „използването на миналото за дискредитиране на настоящето“. Само императорът имал право да притежава библиотека, а познанието се считало за негов личен монопол. Били екзекутирани всички учени, които се противопоставили на тази идея. Произведенията на Конфуций били обект на незабавно унищожение, тъй като неговите идеи влизали в остро противоречие с философията на Първия император.

— Чуйте това — рече експертът. — „Конфуций е мъртъв отдавна, а заедно с него умряха и тайнствените думи. Седемдесетте му ученици изчезнаха, а великата истина беше изопачена. Така се появиха пет различни версии на «Хрониките», четири на «Одите», а «Промените» се интерпретираха според различните традиции. Дипломати и тълкуватели спореха за оригиналите и фалшификатите, словото на великия майстор се превърна в неразбираем хаос. Това разтревожи императора и той изгори написаното, за да превърне в идиоти обикновените хора. Въпреки това той запази оригиналните мисли на майстора, които прибра на съхранение в двореца, а после ги взе със себе си и в смъртта.“

Това означаваше, че тук трябва да се намират всичките шест ръкописа на Конфуций.

„Книга на промените“, наръчник за предсказанията. „Книга на историята“, съдържаща речите и описание на делата на легендарните и мъдри царе от древността. „Книга на поезията“, съдържаща повече от триста стиха, пропити със скрит смисъл. „Летопис на периода Пролет-Есен“, една пълна история на родината на Конфуций. „Книга за ритуалите“, описваща подходящото поведение на всеки човек — от селянина до владетеля. И накрая „Книга за музиката“, чието съдържание оставаше неизвестно, защото нито един екземпляр от нея не бе намерен.

Тан знаеше, че династията Хан, управлявала страната в продължение на 425 години след Първия император, беше направила усилия да възстанови много от текстовете на Конфуций. Но никой не знаеше дали тези отговаряха точно на оригиналите. По тази причина откриването на пълния комплект трудове на великия майстор можеше да има фундаментално значение.

— Колко ръкописа са събрани тук? — тихо попита той.

— Преброих повече от двеста самостоятелни текста — отвърна експертът, замълча за момент и добави: — Но нито един от Конфуций.

Страховете на Тан нараснаха.

Конфуций беше римското име, дадено от йезуитите, живели през XVII век, на великия мислител Кун Фудзъ, живял през V век преди Христа. Идеите на Конфуций бяха оцелели през вековете под формата на сентенции. Главната идея в тях беше вярата, че човек трябва да живее достойно, да бъде хуманен и милостив, да работи упорито, да уважава семейството си и държавата. Философът призовава за „почит към бившите царе“, от които следващите поколения трябва да черпят мъдрост и сила. Привърженик е на строгия обществен ред, налаган не със сила, а с почит и уважение.

Но Цин Шъхуан не бил конфуцианец.

Първият император избрал легализма. Според тази контрафилософия единствената основа на властта са грубата сила и терорът. Нейните основни инструменти са абсолютната монархия, централизираната бюрокрация, пълната власт на държавата над обществото, жестоките наказателни закони, следенето и подслушването, преследването на инакомислещите и политическите репресии.

И двете идеологии изисквали обединена държава със силен суверен и покорно население. Но докато легалистите режели глави, конфуцианците проповядвали уважение, тоест — доброволното подчинение на народа. Първата легалистка империя рухнала през III век преди Христа и на нейно място се появила конфуцианската държава, която под една или друга форма оцеляла чак до XX век, когато властта на комунистите върнала легализма.

Но конфуцианските идеи продължаваха да се радват на широка популярност. Хората с готовност приемаха тяхното миролюбие и човечност, особено след шейсет години на тотално потисничество. Още по-обезпокояваща беше появата на демокрацията, която беше по-страшна дори от конфуцианството.

— Имам и добри новини — обади се експертът. — Открих нови потвърждения за другата теза.

Тан мълчаливо го последва към съседната каменна маса.

— Тези бамбукови ръкописи представляват годишните отчети на Първата империя.

Древните китайци бяха известни със старателните си описания на всичко около себе си, особено на природните явления. В неговата област, геологията, те бяха изготвили подробна класификация на полезните изкопаеми, разделяйки ги на рудни, неметални и глинести, отбелязвайки тяхната твърдост, цвят, форма и консистенция. А в отделен списък бяха събрани онези от тях, които се образуват дълбоко под земната повърхност, и бяха описани начините да бъдат открити и достигнати.

— Тук има сведения за сондажни проучвания — каза експертът. — Много точни и задълбочени.

Очите на Тан вече бяха открили друга купчина копринени листове, разчертани като карти.

— Отбелязано ли е нашето място? — попита той.

— Да, като част от един по-голям район — кимна експертът. — Но без географски референтни точки няма как да бъдем сигурни.

Въпреки че предците им бяха открили компаса и картографията, те не познаваха понятията географска дължина и ширина — едно от малкото революционни открития, което беше направено извън територията на Китай.

— Отдели за съхранение картите и всичко друго, което има пряко отношение към проучването ни — заповяда Тан.

Експертът кимна.

— Останалото не е важно. А сега за другия проблем. Покажи ми.

Човекът бръкна в джоба си и му подаде сребърен предмет, който проблесна на светлината на лампите. Ръчен часовник. Фабрично производство, с циферблат и стрелки, които светеха на тъмно. От едната му страна стърчеше колелце за навиване, а на гърба му беше изписано мястото на производство: ШАНХАЙ.

— Този часовник е на няколко десетки години — отбеляза Тан. — Открит е тук още при първите разкопки. Археолозите на музея се впечатлиха повече от него, отколкото от старите ръкописи.

Едва сега Тан разбра каква е същността на проблема.

— Тук са влизали и други? — остро попита той.

— Очевидно — отвърна експертът. — По времето на Цин Шъхуан не е имало ръчни часовници. Обърнете го от другата страна.

Върху задното капаче бяха гравирани няколко китайски йероглифа. Тан го поднесе към светлината на лампата.

СЛУЖИ НА НАРОДА

1968

Беше виждал часовници с този надпис. Бяха ги подарявали на висши партийни функционери по случай 75-годишнината на Мао. Нито претенциозни, нито скъпи, те бяха само спомен за една велика дата.

26 декември 1968 г.

Само няколко от първото поколение лидери бяха оцелели. Макар и със специален статут в комунистическия пантеон, мнозина от тях бяха станали жертва на чистките на Мао. Други умряха от старост. На практика във властта беше останал само един от тях. Министър-председателят, който обичаше да показва подаръка си от предишния председател.

— Сигурен ли сте, че тук няма конфуциански текстове? — попита за всеки случай Тан.

Експертът кимна.

— Би трябвало да са в това помещение, но очевидно се били преместени.

Проблемите му се усложняваха с всяка минута. Дзин Джао. Лев Соколов. Ни Юн. А сега и това. Тан насочи поглед към часовника в ръката си и изведнъж разбра точно на кого бе принадлежал той.