Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (52)

52

— Лабиринтът вече е почистен — каза Гордън Филакис — и ето че пристигат колите за състезанието на Движелантите. Каква бляскава процесия от оръжия на колела. Едва ли има нещо, което да се харесва на хората повече от личното бойно превозно средство. Мел защо не ни разкажеш нещо за състезанието?

— В основата си това е старият разрушителен дерби формат — каза Прот. — Само че при играта на Движелантите вместо само да обикалят по пистата и да се блъскат, нашите коли са бронирани и снабдени с артилерийски оръдия и други видове оръжие. Така че тук, общо взето, имаме битка между танк и бронирана кола на популярно ниво.

— Мисля, че трябва да споменем — намеси се Филакис, — че всички снаряди, използвани от състезателите, са доставени от Оръжейниците на Ловната академия и са с такава дължина на фитила, че да избухнат на около шест метра от дулото. Това се прави да не би случайно някое парче да отиде в тълпата.

— На покрива на оня „Линкълн“ ракетна установка ли има? — попита Прот.

— Точно така — каза Филакис. — Самозареждаща се и самонасочваща се ракетна установка. Виждам също така, че от двете страни на оная „Тойота Спешиъл“ са монтирани оръдия.

— Пристига „Паякът Морлън“ — съобщи Мел Прот. — Той има мощност на двигателя 2000 к.с. и механична ръка, която се управлява от кран, монтиран отзад. Самите зъбци на ръката се командват от компютър във вътрешността на колата.

— Ето го и Еди с неговия „Таран“ — намеси се Филакис. — Кола с формата на един от онези стари динозаври, казват се стегозаври, струва ми се. Мотивът с динозаврите винаги е бил популярен в дизайна на нападателните коли. Тя е изцяло бронирана и има перископна система. Еди се опитва да заеме изгодна позиция. Ето го и сигнала. Състезанието на Движелантите започва!

— „Таранът“ на Еди не си губи времето — отбеляза Прот. — Мощният му магнит е сграбчил „Чудовището“ на Максуел. Един панел отстрани на „Тарана“ се отваря и от него се подава циркулярен трион с волфрамово покритие. Острието му преминава през бронята като нож през масло. Телескопичната ръка на робота поставя взрив.

— Прекрасно — възхити се Мел.

— Но ето че пристига „Скорпионът“ на Кели, конструиран с оглед на мощността и маневреността му подобно на някогашните състезателни коли от „Формула 1“, разположен ниско до земята, труден за сграбчване и устойчив на удар.

Долу на жълтия пясък на арената битката беше в разгара си. В безоблачното синьо небе се заиздигаха облаци от бял дим от колите, които непрекъснато се въртяха наляво и надясно и се обстрелваха една друга с оръдия от близко разстояние. По пясъка на арената взеха да се появяват петна от масло и кръв и резервни части. Колите се носеха насам-натам, взривяваха си една на друга гумите и вратите или пък блъскаха противниците си в стените на арената.

Скоро само две от тях все още се движеха — „Скорпионът“ и „Носачката“.

— Подходът на тези две бойни коли е съвсем различен — каза Филакис. — Искаш ли да ни разкажеш за тях, Мел?

— „Скорпионът“ е най-близкото подобие на колибри, което може да се постигне при колите. Със своето 360-градусово управление на четирите колела той може да се обръща и потегля под неочаквани ъгли. Вградената му програма за управление с елементи на случаен избор прави трудно определянето на местоположението му от компютъра на врага. В предната му част е монтирана тежка картечница, стреляща с експлозивни патрони. Силната му страна обаче е тежкото оръдие, поставено в задната част.

— Какъв контраст в сравнение с „Носачката“ — продължи Филакис, — която е конструирана на съвсем различен принцип. С форма на яйце, както подсказва и името й, боядисана в матовочерно, тя има стоманена броня, което допринася много за тежестта й, но я прави ефективна само при директен удар от близко разстояние. „Носачката“ не демонстрира никакви нападателни оръжия, отверстия за оръдия или кулички, от нея не стърчат никакви дула, даже няма и антена. Тя се защитава, като снася мини по пътя на противниковите коли.

„Скорпионът“ профуча край „Носачката“ като златна мълния на следобедното слънце. Той направи завой и мощното му задно оръдие се насочи към фланга на „Носачката“. В този момент земята под „Скорпиона“ изригна. Колата се вдигна на шест метра във въздуха и падна разпарчедосана на шест големи и много малки парчета.

— Е, какво ще кажете за това! — каза Филакис. — Струва ми се, че „Скорпионът“ подцени способностите на „Носачката“ за бързо разполагане на мини, като може би си мислеше, че атаката по фланга е безопасна. В момента колата прави обиколката на победителя. Какъв хаос е само там долу!

— Но и какъв чудесен и възбудителен финал!

— Така си е — каза Мел Прот. — Винаги съм обичал да гледам как големите коли се обстрелват. В стария гараж нощеска ще има окървавени бутала.