Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (30)

30

— Е, как се представи оня, новият ти клиент? — попита Тереза, когато Олбъни се върна от тренировъчния център. Винаги гледаше да попита съпруга си за работата му, когато вечер се върне у дома, за да му даде възможност да се поперчи и да не се чувства такъв некадърник заради кашата, която беше забъркал в живота и на двамата. Майка й я беше научила на това като част от Древната мъдрост.

— Той се концентрира добре — отвърна Олбъни — и е много решителен.

— Как стреля обаче?

Олбъни като че ли леко се притесни.

— Има добро око и не трепва, когато натиска спусъка. Но няма кой знае какъв опит. За шест месеца би могъл да стане най-добрият стрелец в този град.

— Има ли бърза реакция?

— Не, все още не. Но ако му се даде малко време…

— Майк — прекъсна го Тереза, която започваше малко да се безпокои, — той не разполага с никакво време. Той вече участва в двубой.

Олбъни кимна, отиде до хладилника и си извади една бира. Когато се върна в дневната, си тананикаше. Сега вече Тереза беше уверена, че нещо не е наред, нещо, което той не й казва.

Тя остави скиорската шапка, която плетеше, и каза:

— Пак си си намерил клиент, който е бита карта. Така е, нали, Майкъланджело?

— Въобще не е така, Тереза, на момчето му е в природата.

— Какво означава това?

— Всеки е роден за нещо — обясни Олбъни. — Има родени художници и родени автомонтьори. Родени дърводелци и родени плувци. Някои са родени Търсачи, като мен. Това имам предвид, като казвам, че го има в природата си.

— Ловец по природа?

— Нещо по-добро. Тереза, почти съм сигурен, че Харолд е роден убиец.

Тереза изглеждаше озадачена.

— Че не са ли всички Ловци убийци?

— Всички Ловци убиват, вярно е. Но това не ги прави убийци. Не и истински убийци. Много от тях са като деца, които си играят на някаква игра, нищо, че куршумите са истински. Бум-бум, убит си… Харолд обаче… Е, за Харолд това не е никаква игра. Харолд е сериозно настроен млад убиец и ще стигне далече. И не съм единственият, който мисли така. Чанг го наблюдаваше, докато той тренираше. Той забеляза потенциала му, невидим за всички останали, освен за него и за мен.

— Е, радвам се да чуя, че има някакъв шанс, като имам предвид, че си му Търсач.

— Всички с изключение на мен и Чанг мислят, че Харолд е само един клоун.

— Предполагам — каза Тереза.

— Букмейкърите предлагат двадесет към едно срещу него. Някога да си чувала за по-невероятен залог?

Тереза застана нащрек. Приближаваше се нещо лошо, усещаше го.

— Залогът бе толкова добър — продължи Олбъни, — а и какво пък, нали Чанг има същото усещане, та аз заложих на Харолд.

Тереза се изправи и шапката падна на пода.

— Ти си заложил? Но, Майк, ние нямаме никакви пари. Не ми казвай, че букмейкърите са започнали да дават кредит.

Изражението на Майк беше образец на смут.

— Разбира се, че не са. Виж какво направих, ипотекирах къщата.

— Майк, не може да бъде! Тя е всичко, което имаме.

— Слушай, какъв Търсач щях да бъда, ако не заложех на моя човек? Пък и, така или иначе, трябваше да изпълня Хазартното си задължение, иначе рискувах да наруша Наредбата за финансово неблагоразумие.

— Майк, не трябваше да залагаш къщата. Ако Харолд загуби, това би означавало робство и за двама ни. Знаеш, че правителството не разрешава да се спи на улицата.

— Но Харолд ще спечели. Сигурен съм. Никога не съм бил по-сигурен. Ето защо хвърлих и последния си чип на масата. Ако мога така да се изразя.

— Майк, по-добре ще е да ми кажеш какво си направил.

От гърдите на Майк се откъсна гигантска въздишка.

— Истината, Тереза, е, че заложих още десет хиляди при Дебелия Фреди, букмейкъра, срещу ипотека за движим имот, а това си ти. Той никога няма да си я получи, разбира се. Харолд…

Тереза се изправи.

— Добре ли чух? Ти наистина ли ме ипотекира при Дебелия Фреди, за да можеш да заложиш на тая тромава слабоумна тиква, дето ти е клиент?

— Да, това направих — каза Олбъни. — Ако Харолд не спечели, мен сигурно ще ме изпратят в робство и ще ме сложат да работя във фабриката за свински отпадъци. Но ти ще бъдеш новата придобивка на Дебелия Фреди, което, като се имат предвид възможностите за избор, не е толкова зле. Никога не казвай, че не се грижа за теб.

— О, Олбъни — изплака Тереза.

— Не се тревожи, той ще спечели.

Тереза се овладя. Решението как да постъпи й дойде за части от секундата. Щеше да спести на Олбъни унижението да работи във фабриката за свински отпадъци, като го убие, ако Харолд загуби. Колкото до нея, Дебелия Фреди не изглеждаше чак толкова зле, ако се абстрахираш от изражението на лицето му. А и имаше репутация на човек, който добре се грижи за своите.

— Е, хубаво — примири се тя. — Ти си знаеш най-добре. Надявам се, да се получи.

— Работата е направо в кърпа вързана — успокои я Олбъни. И за кой ли път се поздрави, че е бил достатъчно умен да си избере жена, която го разбира. Всяка друга би му вдигнала скандал, че я е заложил заради един неизвестен и непроверен Ловец. Но не и Тереза.

Тереза отиде в кухнята да донесе вечерята — говеждини в сос от псевдомати, любимото ястие на Олбъни. Колко странно, помисли си тя, та аз скоро може да готвя на Дебелия Фреди. Според една от приятелките й Дебелия Фреди мразел говеждините в какъвто и да било вид. Известен бе с предпочитанието си към имитотелешко на фурна и суперсимулсвинско печено. Ако Харолд загубеше, можеше никога отново да не й се случи да готви говеждини. Животът е странно нещо.