Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (24)

24

Нора изслуша разказа му за Пробния етап и се зарадва за Харолд. Хубаво е, че едно момче от родния й град се справя така добре. А и парите от премията бяха добре дошли. Харолд настоя да изтегли двеста долара и да й ги даде въпреки нейните протести.

— Използвай ги за наема — каза й Харолд. — Не се тревожи, там, откъдето идват тези, има още. След първото си Убийство ще получа нова награда.

— Труден начин да се печелят пари — отбеляза Нора.

— Не, лесен е. Просто всичко внезапно може да спре, ако нещо се обърка. Но пак е много по-добре, отколкото у дома. Слушай, Нора, здравата се потрудих и сега искам да празнувам. Какво ще кажеш за онази веселба?

— Дай ми само една минутка да се преоблека — отвърна Нора.

Необходимо й беше много повече време, но когато излезе от спалнята, Нора му се видя много красива в бялата си вечерна рокля, изкуствена кожена наметка и с елегантно вдигнатата си коса.

— Как изглеждам?

— Госпожо, изглеждате страшно добре — отвърна Харолд. — Между другото, какво представлява Балът на Ловците?

— Той е горе-долу най-важното събитие в светския живот през годината в Есмералда. Празничният бал отбелязва началото на сезона на Сатурналията.

— Е — каза Харолд, — на празненствата поне винаги можеш да се позабавляваш.

— Особено на това. Поднасят великолепна храна, толкова алкохол, колкото можеш да изпиеш, и всички наркотици, познати на човечеството.

— Не си падам много по наркотиците — отбеляза Харолд. — Освен малко трева от време на време.

— Не си длъжен да вземеш наркотик. Просто ти казвам какво предлагат.

— Така бива. Ще ми трябват ли нови дрехи? — Беше дал да изчистят и изгладят шевиотения му костюм, но въпреки това той не изглеждаше добре.

— Още пазя нещата на Джонсън — отвърна Нора. — Беше малко по-нисък от теб, но с широк гръден кош. Тези ризи и сакото би следвало да ти станат. Бих могла навярно да отпусна панталоните.

— По дяволите, защо просто да не изляза и да не си купя костюм?

— Запази си парите, Харолд Ердман — на шега му се скара Нора. — Ще имаш нужда от нови оръжия и Търсач.

— Видях какви ли не засукани оръжия тук — каза Харолд, — но моят старичък „Смит & Уесън“ с достатъчно добър за мен. Колкото до Търсачите — срещнах тоя Олбъни, дето ми каза, че бил много добър Търсач. Като че ли се нуждаеше от работа. Вероятно работи на евтиния.

Празничният Бал се провеждаше в Кметския дворец в съседство с Ловната академия. Униформени портиери паркираха колите на пристигащите и отваряха вратите на такситата. Дворецът имаше много прозорци и във всичките сияеше светлина. Харолд имаше вид, като че ли белият смокинг на Джонсън леко му стяга и му е неудобен, но все пак представляваше едра и внушителна фигура, когато слязоха от таксито и влязоха в двореца.

Нора познаваше доста хора и скоро се заприказва с група приятели. Харолд се разхождаше насам-натам самичък, смокингът го притесняваше и все пак му беше добре. Сервитьор с поднос с напитки спря и му предложи да си вземе. Харолд прие. Питието беше зелено на цвят, но вкусът му не беше на ментов ликьор. Доста по-късно откри, че се казва „зелен дявол“ — смесица от кокосов и ананасов сок, подправени с новия испански амфетамин с аромат на канела. Стимулаторите на настроението в питието веднага започнаха да му въздействат и на Харолд от добре му стана още по-добре.

Където и да отидеше, навсякъде намираше тълпи добре облечени хора, няколко оркестъра, маси със закуски и неизчерпаем приток на сервитьори, които разнасяха подноси със странни на вид питиета. Харолд си взе още един „зелен дявол“ и се възхити от начина, по който полилеите хвърляха отблясъци по напудрените рамене на жените. Заслуша се в шума от разговорите, но почти нищо не схвана. Хората тук като че ли имаха някакъв свой странен начин на изразяване.

А после откри, че разговаря с някакво много красиво момиче с блестящ шлем от черна коса. Тя бе облечена в прилепнала по тялото червена рокля, която оставяше открити великолепните й рамене и горната част на забележителния й бюст. Казваше се Джасинт.

— Ловният свят е аварийният клапан на човечеството — му говореше тя. — Подтиците, които не се реализират, избиват по неподходящ начин. Този прост психологически закон е достатъчен повод за съществуването на Ловния свят.

— И аз точно така мисля — съгласи се Харолд.

— Не се прави на глупак — каза тя весело. — Добре известно е, че наборът от емоции, който маркираме с термини като ловуване, убиване, отбраняване и така нататък, изискват непрекъснато стимулиране, за да бъдат личният и общественият живот здравословни. Всички го знаят.

— А, разбира се — потвърди Харолд.

— Очевидно е — продължи тя, — че емоциите на съвременния човек са атрофирали. Векове наред ловът на животни е действал като заместител на агресията срещу личността. Но после населението е нараснало и градските центрове са увеличили размерите и гъстотата си. Всички животни били избити. А после спрели и войните и на човек не му останало към какво да проявява агресията си. Ловният свят запълва недостига по отношение на убийствата.

— Направо изумително — възхити се Харлод. — Къде сте научили всичко това?

— В Бенингтън.

— Трябва да е доста добро училище.

Празненството беше в пълен разгар. Въздухът бе напоен със синия и жълтия дим на най-различни наркотични вещества. Думкащата музика, която се носеше от гигантски тонколони, беше толкова силна, че Харолд я усещаше да вибрира в костите му. Есмералдците оценяваха едно празненство по това, колко врява се вдига, и по броя на глупостите, които човек успяваше да извърши.

Харолд не се представяше добре по последната точка. Той никога не пиеше много и си знаеше, че оная работа с наркотиците не е за него. Така че се контролираше, ако и главата му да се въртеше. Трябваше да се наведе силно напред, за да чува това, което му казва Джасинт. Ухото му бе в непосредствена близост до фино очертаните й устни. Усещаше малките й остри гърди да се допират до него под напора на тълпата.

После някой издърпа Джасинт настрани и Харолд видя млад мъж в края на двадесетте или началото на тридесетте да стои пред него. Беше строен, надменен, рус, със сиви очи и красиви раздразнителни черти.

— Джасинт — каза той, — ако си свършила да ближеш ухото на този мъж или каквото там правеше с него, Том и Манди са ни запазили маса на второто ниво.

— Само му разказвах някои от най-новите теории за Лова — оправда се Джасинт. — Харолд, това е моят приятел Лувейн.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Харолд и протегна ръка.

Видът на Лувейн бе, сякаш са му предложили мокра риба. Той огледа Харолд от горе до долу.

— Ако сте свършили да се натискате в Джасинт, ние си тръгваме по своя път и ви оставяме отново да потънете във вашата несъмнено заслужена анонимност.

Харолд зяпна в него, без да е сигурен дали да се засмее, или да се ядоса. Реши да избере средния път.

— Ти си едно устато копеле, нали? — каза той. — Сигурно това щях да си помисля, ако вие, есмералдците, не бяхте известни с вежливостта си. Така че предполагам, че казаното беше на шега. Ако някой сериозно ми беше подхвърлил подобни приказки, щях да съм принуден да го бъхтя, докато не смени тона.

Харолд се усмихна приятелски, докато изричаше тези думи, но развали ефекта, като загуби равновесие и падна върху един сервитьор, който изпусна подноса с чашите. Лувейн го хвана за ръкава и му помогна да се изправи.

— Много ми беше приятно да се запознаем — каза Лувейн. — На шега, а? Трябва да внимавате с това залитане. Хайде, Джасинт.

Джасинт изпрати на Харолд въздушна целувка и си тръгна с Лувейн. Харолд се почеса по главата и отиде да търси Нора.