Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (27)

27

Няколко дни по-късно Харолд излезе да се поразходи по открития пазар край пристанището, на мястото на старото кметство. Той представляваше живописна гледка, изпълнен със сергии, отрупани с дрехи, хранителни продукти и цветя под ламаринения покрив, боядисан на розови и бели ивици. Тук бяха изложени стоки от всяко кътче на земята, та дори и няколко специални вида, внос от Марс.

Харолд се чувстваше отлично. С парите, които му останаха от наградата, си бе купил нови дрехи, още патрони за „Смит & Уесън“ и бе наел малък мебелиран апартамент в стария квартал, недалеч от жилището на Нора.

Той стигна до сергиите с цветя и видя момичето, с което се бе запознал на Празничния бал. Джасинт, тъй й беше името. Имаше ослепителен вид в семплата си бяла рокля, като някакво екзотично създание, каквото досега не бе срещал, с елегантно подстригана черна коса и предизвикателно карминени устни.

Джасинт го попита дали му е добре в Ловния свят. Харолд кимна.

— Това е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало.

— Ти трябва да си от ония, с бедния произход — каза Джасинт. — Не бих понесла да живея по този начин. Слава богу, семейството ми е богато.

Бащата на Джасинт притежаваше верига от месарници из цялата страна. За истинското месо имаше непрекъснато търсене и ограничено предлагане в Америка и се даваха астрономически цени. На Джасинт никога не й се бе налагало да тормози хубавата си главичка с това, дали може да си позволи да пътува все първа класа през времето, което не прекарва в колежа. Този факт я радваше, тъй като бе сигурна, че ако трябва да се притеснява за пари, ще бъде кисела и ще погрознее.

Харолд и Джасинт обядваха в едно от очарователните малки кафенета на тротоара близо до пазара, а после Харолд предложи да й покаже новия си апартамент. Едностайното икономично апартаментче имаше обичайните стоманени капаци на прозорците и вградена алармена система. Когато пристигнаха, Харолд намери писмо в кутията си. То носеше печата на Ловния свят — кръстосани револвери на фона на мечове.

— Това е твоето известие за лов — каза Джасинт. — О, колко вълнуващо!

Първият Лов на Харолд официално бе започнал. Той отвори плика. Първата му Жертва бе мъж на име Лувейн Доубри.

Джасинт прочете името и големите й очи се отвориха още по-широко.

— Лувейн! Ще се биеш с Лувейн!

— Ама че съвпадение! — учуди се Харолд. — Той е един от малкото хора, които познавам тук. А сега ще трябва да го убия. Но пък ние, така или иначе, не си допаднахме особено.

Джасинт се умисли и скоро след това си тръгна. Притесняваше я фактът, че от всичките възможни комбинации на Ловците в Есмералда Ловният компютър е избрал точно Лувейн за първата Жертва на Харолд. Беше чувала, че във всеки даден момент има 25 000, дали пък не бяха даже 25 000 000 възможни комбинации на Ловци и Жертви. Когато другата година учат аритметика, ще трябва да изчисли степента на вероятност на една подобна среща.