Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (26)

26

Лувейн паркира пред източния вход на Колизея и забързано влезе вътре. Гигантският амфитеатър наподобяваше доста точно истинския Колизей в Рим. Той мина през високата колкото четири етажа външна стена, после през втората стена, украсена с капители и коринтски колони, и накрая излезе на арената.

Навсякъде имаше големи наклонени купчини столове. Служителите се бяха заели да окачват платнищата, които щяха да предпазват зрителите от жестокото следобедно слънце на Есмералда. На арената цареше бъркотия. Осветители, озвучители, оператори, изпълнители, импресарии, всички се бяха оплели на арената в хаос от черни електрически жици и полузавършени декори. Допълнително объркване внасяха многобройните разносвачи на сандвичи и напитки.

Лувейн съзря чичо си Езра от другата страна на арената. Езра бе дребно човече с два кичура бяла коса над ушите. Имаше розови бузи и розово теме, малък сплескан нос и внушителни вежди. Седеше пред маса, осеяна с проекти и чертежи, затиснати с чифт револвери.

Чичо Езра бе един от старейшините на Ловния свят. Беше се издигнал до този пост, след като натрупа куп пари от търговия с нематериални стоки в Лондон и Париж, а после се оттегли в Ловния свят с печалбите си. Той беше един от тези, които определяха политиката на Ловния свят. В момента бясно работеше по окончателните приготовления за Голямото разплащане. То щеше да се състои в края на седмицата и щеше да отбележи началото на сезона на Сатурналията.

Сатурналията бе най-значителният празник в календара на Есмералда. Подобно на великденските празници или карнавала тя предлагаше много песни по улиците и публично опиянение. Щеше да има интересно украсени платформи, от които хубави момичета в оскъдно облекло щяха да хвърлят цветя. Продавачите на храна щяха да предлагат специалитети, които иначе не можеха да бъдат намерени през останалата част от годината, тъй като продажбата им беше разрешена само по време на Сатурналията, за да се превърне тя в наистина особен празник.

Част от работата на чичо Езра като старейшина се състоеше в поставянето и организирането на различните състезания на арената — дуели, ръкопашни боеве, битките до смърт и, разбира се, любимците на публиката — клоуните самоубийци.

Поне в едно отношение есмералдските игри превъзхождаха древните римски състезания на гладиаторите, които допреди появата им бяха мерило за безсмислено и просташко клане. Древните римляни не са разполагали с двигателя с вътрешно горене и поради това не са можели да поставят истински добри битки с превозни средства. (Истина е обаче, че струпването на камара на колесници с четири колела е събитие, което си заслужава да бъде видяно.)

За разлика от игрите в Рим в амфитеатъра на Есмералда не се провеждаше бой с животни. Никой не искаше да гледа как убиват животни. Бяха останали толкова малко големи животни, даже ако броим и тези в зоологическата градина. Това, което хората искаха да видят, бе как се убиват човешки същества — онези млекопитаещи с многото мозък, довели света до сегашното му състояние.

Всяка година битките на арената трябваше да приличат на предишните, но да са малко по-различни, за да не бъдат обвинени организаторите в липса на въображение. Езра прекарваше голяма част от времето си, съвещавайки се с декоратори на смъртта, консултанти по катастрофите, продавачи на идеи за попсмърт и тем подобни.

Кулминацията щеше да настъпи с голямото разплащане. Двойка Ловци, подбрани измежду всички участващи в Лова в този момент, щяха да довършат борбата си в Колизея пред препълнен стадион. Това щеше да бъде главното събитие в игрите и никой не знаеше какви оръжия или условия ще бъдат определени.

Лувейн винаги бе искал да участва в Голямото разплащане. Дали ще спечелиш, или ще загубиш, това бе най-краткият път към обезсмъртяването. Езра нямаше нищо общо с подбора. Голямото разплащане винаги се поставяше от телевизионното „Ловно шоу“ и представляваше Лов, избран от Гордън Филакис, обичания Церемониалмайстор.

— Чичо Езра, колко се радвам да те видя! — поздрави Лувейн.

— А, Лувейн, и аз се радвам. Хванах снощи видеоклипа от последното ти Убийство по късните Ловни новини. Много бе забавно, да ти кажа.

— На мен не ми се стори така — отвърна Лувейн.

— Предполагам. Но трябва да признаеш, че наистина беше смешно как Жертвата ти пада върху кофи с боклук и си чупи врата, докато ти правиш на сол всички прозорци в околността.

— Слушай, не можем ли да говорим за нещо друго?

— Разбира се, момчето ми. За какво искаш да разговаряме?

— Ще се запиша за участие в нов Лов — каза Лувейн.

— Превъзходна идея. Но не мислиш ли, че може би трябва първо да изкараш поправителен курс по стрелба?

— Нямам никакви проблеми с точността — обиди се Лувейн. — Просто нямам късмет.

— На всички ни се случва от време на време — съгласи се Езра. — Ще ти мине.

— Смятам да направя така, че да ми мине.

— Чудесно настроение.

— Ще ми трябва помощта ти все пак.

Езра го погледна строго.

— Ако става въпрос да организирам смъртта на някого, миналия път ти казах, че никога вече няма да го направя.

— Не ми трябва такава услуга — успокои го Лувейн. — Напълно съм в състояние да си убивам хората, много благодаря.

— Тогава какъв е проблемът?

— Сигурно ще се съгласиш — подхвана Лувейн, — че за добрата битка е необходим добър противник. Така са казвали едно време в дните на испанската корида.

— Разумно съображение, сигурен съм — потвърди Езра. — Но какво общо имам аз с това? Ако очакваш да ти уредя бой с бикове…

— Не, всичко объркваш — каза Лувейн. — Искам от теб нещо съвсем просто. Има един човек в града на име Харолд Ердман. Току-що се е записал за първия си Лов. Искам да уредиш да го сложат в една двойка с мен.

— Това е против правилата — напомни му чичо Езра.

— Може би е, но не е против духа на правилата.

— Как ги разграничаваш?

— Духът на правилата е да има добри битки. Ако можеш да ми осигуриш оня, аз гарантирам, че битката ще бъде от висша класа.

— Какво му има на момчето? — поинтересува се Езра. — Да не би да му е счупен кракът или нещо подобно?

— Не, не, абсолютно здрав е. Но е новак. Това му е първият Лов. Малко бавен е и непохватен, пък и леко глуповат, струва ми се.

— Едно мога да ти призная — каза Езра. — Наистина умееш да си ги подбираш. Той ми се вижда идеална Жертва.

— Този път — поясни Лувейн — ще ме преследва той. Само че няма да знае, че аз съм го знаел предварително.

— Това не е малко предимство — отбеляза Езра.

— Разбира се, че е предимство — каза Лувейн, — но го правя в името на шоубизнеса и за да спася семейната чест от присмеха на хората, когато гледат разни видеоклипове.

— Не обичам да заобикалям правилата — поколеба се Езра, — само че наистина не можем да оставим хората да ни се смеят, ако и последният ти Лов да си беше достоен за смях.

— Ще направиш ли това за мен, чичо?

Чичо му намигна:

— Ще видим. А сега дим да те няма. Зает съм.