Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (17)

17

Скъпи Алън,

Ето ме и мен в Ловния свят, където без малко не ме убиха първия ден. Като се изключи това, почти нищо не съм видял от Ловуването, с което това място се слави. Май съм си представял, че хората тичат из улиците като в оня стар филм, отпреди Ловът да бъде узаконен — „Десетата Жертва“, точно той беше. Наистина от време на време чувам нещо, което, струва ми се, е стрелба, но не мога да твърдя със сигурност. Може би просто не съм бил там, където трябва и когато трябва.

Днес следобед срещнах един от онези, с които пристигнахме заедно със самолета от Маями — тип на име Текс Дрейза. Ти, предполагам, би го нарекъл каубой, само дето почти не са останали крави даже и в Тексас, откъдето е той. Отбихме се да пийнем заедно в една кръчма — „Немарливият Джо“. Хората там претендират, че това е истинският „Немарлив Джо“, макар че нямам представа какво имат предвид. Това е едно приятно, приветливо заведенийце почти в дъното на главната улица, а стените му са изпъстрени със снимки на известни хора, които са минали тук. Дрейза и аз пихме „зомбита“, някакво много старинно питие, датиращо от двадесети век. Представлява смесица от всякакви видове ром и няколко химикала и си е направо силно.

Чудех се какви са тия нови строежи в града, знамена, флагове и разни други, дето ги окачват. Изглежда, съм пристигнал в Есмералда почти в навечерието на най-големия им празник. Наричат го Сатурналия. По всичко изглежда, че на този ден всеки се облича в сложни, изпипани костюми и си позволяват доста сексуални невъздържаности, макар че Дрейза само намекна за това. Искам да видя.

По време на Сатурналията, ми каза Дрейза, се провеждат увеселения, паради, шествия, спортни състезания, състезания по танци и всякакви такива, а също имало и някакъв обичай, наречен Прехвърляне на точката.

Точката е малък цилиндър от месинг с червена топка отстрани. Вътре в него има малка, но мощна бомбичка, достатъчно мощна, та да убие всеки в радиус от трийсетина сантиметра. Тази бомба е заредена и подготвена да бъде взривена от вътрешен часовников механизъм. Но никой не знае кога точно ще избухне. В някой момент по време на Сатурналията — това е всичко, което се знае.

Но какво мислиш правят, Алън, стига да можеш да го повярваш — те си предават тази Точка от ръка на ръка подобно на руска рулетка, само че с бомба, а не с револвер. Човек показва какъв смелчага е, като задържи Точката за малко, преди да я предаде на някой друг. Туристите не са длъжни да поемат Точката, но много от тях въпреки това го правят. Предполагам, че приличат на онези чужденци, които по едно време тичали с биковете по улиците на Памплона, описани от Хемингуей.

Вчера се видях с Нора. Изглежда чудесно. Живее в живописно кварталче до центъра на града. Ще отседна при нея за известно време, докато си наема нещо самостоятелно. Улиците в нейния квартал са тесни и криви и движението на превозни средства е забранено. Това място изглежда толкова старо с тия каменни сгради, разположени под странни ъгли една спрямо друга, че съвсем забравяш, че те въобще не са стари. По-голямата част от града е била построена през последните седемдесет години.

Тук ми харесва. Харесва ми как това градче се вие, лъкатуши и простира. Винаги има нещо интересно, което да се види. Това е едно щастливо място и подобни думи звучат странно по отношение на град, обречен на смъртта, но е така.

Проверявам тая работа с Лова и ми се вижда доста добра. Скоро ще се включа в него, само да го проуча още малко. Кажи на Кейлъб и останалите, че ще им изпратя пари веднага, щом припечеля нещо.

Пиша ти това писмо в един бар в центъра на града. Странно, но току-що видях един човек, когото познавам. Онзи, дето ме докара от летището завчера. Търсач. Майк Олбъни. Ще продължа по-късно.